Ключови фрази
Лека телесна повреда * липса на мотиви * липса на произнасяне по граждански иск * абсолютно нарушение на процесуални правила * право на защита


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр. София, 04 февруари 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №823/2010г.

Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец С. И. срещу постановената по реда на чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК, оправдателна присъда №157 от 03.11.2010г. на Окръжен съд /ОС/ - Търговище, по внчхд №168/2010г.
С визирания съдебен акт е отменена присъда №237 от 07.06.2010г., обявена по нчхд №168/2010г. на Търговищки районен съд /РС/, с която И. А. е признат за виновен в извършено на 23.01.2008г., в[населено място] престъпление по чл.130, ал.1 от НК и при условията на чл.78а от НК, и чл.52, вр. чл.45 от ЗЗД ангажирана неговата административно-наказателна и гражданска отговорност, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Депозираната жалба обективира израз на недоволство от постановения въззивен акт, без да се релевират конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348 от НПК касационни основания и да се предлагат подкрепящи ги фактически и юридически съображения. Словно обективираното волеизявление е съпроводено с предявени претенции за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Търговищки ОС.
В допълнително представени към касационната жалба писмени бележки се аргументират допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране на императивните предписания на чл.чл.13, 14, 107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК.
В съдебно заседание 01.02.2011г. частният тъжител и граждански ищец С. И., редовно уведомен не се явява. Неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен повереник, който поддържа подадената жалба и допълнението към нея, и пледира за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4 от НПК.
Подсъдимото лице И. А. участвува в настоящото производство чрез процесуален представител. В хода на съдебните прения защитата мотивира позиция за законосъобразност на обявената въззивна оправдателна присъда.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК констатира наличието на основания, налагащи правоприлагане на чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 НПК, вр. чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК. Интерпретацията на визираните норми и съблюдаването на правомощията, с които ВКС е оторизиран от Конституцията на Р България при инстанционния контрол, предпоставят отмяна на атакуваната присъда №157/03.11.2010г. и връщане на делото на ОС-Търговище за ново разглеждане.
Анализът на разпоредбите, уреждащи касационното производство обосновават правния извод, че в пределите на инстанционната проверка е правилното приложение на процесуалния и материален закон, справедливостта на наложеното наказание и на присъдените обезщетения по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове на визираните в чл.346 от НПК съдебни актове, само в обжалваната им част, по отношение на обжалвалите ги лица, и в рамките на очертаните касационни основания. Установяването на пропуски в хода на досъдебното разследване и процесуалната дейност на съда, и на недостатъци в постановената първоинстанционна присъда и последващото я въззивно решение, обективиращи волята на оправомощените съдебни инстанции, при лимитираните предпоставки обуславя съответните правни последици – изменение на съдебните актове или предопределя тяхната отмяна. При грубо нарушаване обаче на прогласените основни принципи на наказателното право и при несъобразяване с нормите, регламентиращи важни процесуални права на страните и съдържащи гаранции за тяхното спазване, оплакванията в жалбата, индициращи на липса на конкретика в тази насока, не налагат пренебрегване на възложените на касационния съд задължения, и не го лишават от предоставената му власт в обхвата на неговата компетентност. Правомощията на ВКС, обявени в чл.124 от Конституцията на Р България и изразяващи се в осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища, предпоставят възможността за намеса на настоящата инстанция и предопределят нейната отговорност за вземане на решение, извън обсега на сочените от обжалвалите лица основания в инициираната пред касационния състав процедура, и без оглед на обезпечаващите ги фактически и правни съображения.
При реализираната инстанционна проверка ВКС установи съществени пороци в съдържанието на постановената от Търговищки ОС присъда - липса на мотиви в нейната обстоятелствена част и непълнота в диспозитива й, сочещи на дерогиране на процесуалните норми на чл.339, ал.3, вр.чл.чл.301 и 305 от НПК, и обосноваващи касационно основание по чл.348, ал.1,т.2, вр.ал.3,т.1 и 2 от НПК
Логическото и систематическо тълкуване на чл.339, ал.2 от НПК формира категорично заключение за приложимост на предписаните в чл.305 и чл.301 от НПК правила, при постановяване на нова въззивна присъда. В съответствие с предявените законови изисквания компетентният орган е длъжен в диспозитива на съдебния акт да обективира своето решение по посочените в чл.301 от НПК въпроси /извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия;съставлява ли то престъпление и правната му квалификация;параметрите на наказателните санкционни последици; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказание; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер и др./, като предложи съответната подкрепяща го аргументация в мотивите към него.
Изложените съображения във въззивния съдебен акт, отнасящи се до приетата за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданско- правна претенция на С. И. за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени с осъщественото от А. посегателство, се изчерпват с декларацията - „...С оглед липсата на вина у подсъдимия И., не следва да се коментират предявените граждански искове...”, което е недопустимо. Последица от очертаните разсъждения на контролирания съд по отношение на допуснатата гражданска претенция за неимуществена обезвреда, при постановяване на оправдателна присъда в един адхезионен /съединен, смесен/ процес, е и липсата на произнасяне по същата в диспозитива на атакувания акт.
Гражданският иск не е задължителен, а възможен предмет на наказателното производство, в зависимост от това дали са спазени от съда и оправомощените процесуални субекти необходимите условия за неговото законосъобразно предявяване, приемане и разглеждане. Веднъж приет обаче за съвместно разглеждане в наказателния процес той не следва да бъде подценяван, да се възприема като такъв с второстепенно и маловажно значение. Компетентният съдебен орган е длъжен да събира всички доказателства за наличието на гражданска отговорност; да прояви необходимата активност за разкриване на обективната истина във визираната насока; да изследва обстоятелствата, свързани с основанието и размера на гражданската претенция, дали вредите /имуществени и неимуществени/ произхождат пряко от престъплението; да мотивира с изискумата убедителност присъдата в тази част. Действително акцесорният характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с повдигнатото обвинение, поради което и той поначало споделя неговата съдба. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в обвинителния акт или частната тъжба деяние да е извършено противоправно или виновно, или не е доказано с нужния интензитет авторството на същото, предявената гражданско-правна претенция ще бъде отхвърлена. Гражданската отговорност обаче може да съществува и без да налице наказателна отговорност. Такива са случаите на престъпна обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, при които не е изключен гражданският деликт; при последвал Закон за амнистия; съответно при погасена наказателна отговорност, поради изтичане на предвидената в наказателния кодекс давност.
Подобна аргументация предопределя правомощието на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, не само при осъдителни, но и при оправдателни присъди, като го задължава да реализира необходимите процесуални действия съгласно нормативните изисквания и данните по делото, и да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта за гражданско-правната претенция. Както при уважаване, така и при отхвърляне на гражданския иск, съдът трябва мотивирано да посочи обстоятелствата, които са дали основание да направи съответните изводи.
Това е изрично обективирано и в императивните предписания на чл.307 от НПК, вменяващи задължение на решаващия съд за произнасяне по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен, неговата наказателна отговорност е погасена по давност или той следва да бъде освободен от такава отговорност.
Неспазването на цитираната правна разпоредба води до налична висящност на инициираното с приетия иск в наказателния процес гражданско производство, и препятства възможността на контролиращата инстанция да провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт.
Присъдата представлява единство между диспозитив и мотиви, и съществено несъблюдаване на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях по основни въпроси, на които трябва да отговаря, в обсега на които безспорно са отнасящите се до предявената гражданско-правна претенция. Очертаното процесуално нарушение е от категорията на абсолютните основания за отмяна на съдебния акт, като то неминуемо накърнява и правото на защита на подсъдимото лице да получи в пълен обем охрана на своите интереси, чрез отхвърляне на насочения срещу него граждански иск при постановяване на оправдателна присъда, и несъмнено ограничава процедурната възможност на частния тъжител и граждански ищец да обжалва и претендира отмяна или ревизия на съдебния акт в гражданската му част, поради липса на надлежно произнасяне.1
Констатираните сериозни недостатъци в съдържанието на атакуваната присъда на въззивната инстанция безусловно я опорочават и доколкото същите не могат да бъдат санирани по предвидения в чл.317, вр.чл.301, ал.3 от НПК ред, поради изтеклия срок, а нормата на чл.306 от НПК е неприложима при непълнота на съдебния акт в гражданската му част, те следва да бъдат отстранени чрез упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3 т.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената му компетентност, следва да отмени изцяло обявената на 03.11.2010г., по внчхд №168/2010г. оправдателна присъда, като делото бъде върнато на Търговищки ОС за ново разглеждане, което да финализира със съдебен акт, съдържащ изискуемите се от закона задължителни реквизити.



_____________________________________________________________________________________________________________________
П6/77г. на Пленума на ВС,Р15/74г. на 1 н.о., Р41/85 г. на 2 н.о., Р 31/88 г. на 1 н.о., Р765/9-г. на 1 н.о., Р770/91 г. на 1 н.о., Р73/95г. на ВК, Р92/93 г., Р 75/97 г. на 1 н.о. Р7/99 г. на 2 н.о., Р44/99 г. на 3 н.о. и Р110/2000 г. на 1 н.о. на ВС и ВКС.


Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда №157 от 03.11.2010г., постановена по внчхд №168/2010г., по описа на ОС-Търговище.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Търговищки ОС, при което да се изпълнят указанията в обстоятелствената част на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.