Р Е Ш Е Н И Е № 242 Гр.С., 10.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав: П.: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1495 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЧСИ/. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 2.12.14г. по дисциплинарно дело №.6/14 на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ на Република България - с което не е наложено наказание на ЧСИ Д. А.. Жалбоподателят твърди, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ, и моли за отмяна на обжалваното решение. О. страна ЧСИ Д. А. оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл.73 ал.2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: I. По възражението за недопустимост на решението на Дисциплинарната комисия поради погасяване на дисциплинарната отговорност с изтичане на шестмесечен срок от откриване на нарушенията. Съгласно чл.69 ал.1 пр.1 от Закона за частните съдебни изпълнители дисциплинарната отговорност се погасява с шестмесечна давност от откриване на нарушението. В ал.2 на същия член е посочено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който Министърът на правосъдието или С. на камарата са узнали за нарушението. В т.12 от ТР №.2/2013 г. от 26.06.2015г. по тълк.д. №.2/2013 на ОСГТК е разяснено, че този шестмесечен срок е предназначен за сезиране на наказващия орган, тъй като съществува нормативно уредено дисциплинарно производство. В това производство наказващият орган не може да действа служебно, а трябва да бъде сезиран от друго лице. С. лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване, но не е в състояние да влияе върху бързината, с която действа наказващият орган, нито върху бързината, с която правораздава съдът. Затова дисциплинарната отговорност се погасява, когато Председателят на Дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. В случая дисциплинарното производство срещу частния съдебен изпълнител е образувано по искане на министъра на правосъдието – отправено въз основа на доклад за извършена планова финансова проверка /без дата и без дата на входиране в МП/ – възложен със Заповед на МП №.ЛС-И-54/17.01.14, внесено е в Дисциплинарната комисия с вх.№.650/14.03.14г. и дисциплинарното дело е образувано с Акт изх.№.592/8.05.14г. При тези обстоятелства срокът по чл.69 ал.1 от ЗЧСИ е спазен, като без значение се явява обстоятелството кога съставът е разгледал делото и е постановил обжалваното в настоящето производство решение. Същото съставлява допустим акт и съдът следва да се произнесе по неговата правилност. II. Относно твърдението на жалбоподателя за неправилност на решението на Дисциплинарната комисия. ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: За да откаже да наложи дисциплинарно наказание на ЧСИ Д. А., К. на ЧСИ е приела, че не са извършени дисциплинарните нарушения, визирани в Доклада на инспектората на МП за извършена проверка по реда на чл.76 ЗЧСИ. По отношение на първото нарушение – начисляване на адвокатски хонорари в тежест на длъжника без да е проверено дали по всички дела, по които са признати, са предварително платени - е прието, че не е посочена конкретна правна норма, която е нарушена, дисциплинарният състав не може да наложи наказание за нарушение, което не е изрично посочено в искането, а ТР на ВКС следва да бъде съобразено при възникнал спор между страните при прилагане на съответната норма в определения по задължителен начин смисъл. По отношение на второто нарушение – процедиране в нарушение на чл.455 ГПК предвид допуснато касово разплащане между страните в изпълнителния процес – е отбелязано, че изискването на горната разпоредба разплащанията да стават въз основа на „платежни нареждания” не изключва плащане на взискателя с разходен касов ордер. Прието е и, че ЧСИ не е извършил третото и четвъртото нарушение, конкретизирани в решението като нарушение на чл.28 ЗЧСИ поради невъвеждане на система за всеобхватно счетоводно отчитане по реда на Закона за счетоводството, и нарушение на чл.2, чл.9 и чл.12 ЗСч предвид несъздаване на организация за водене на счетоводна отчетност и на средствата в касата. Мотивирал се е, че не е налице нарушение на сочените правни норми, тъй като видно от преписката ЧСИ е спазил чл.28 ЗСч и кантората му води счетоводство, а цитираните разпоредби не са относими към свободните професии, сред които попада и тази на ЧСИ. ЧСИ не са търговци съгласно чл.2 ал.2 ТЗ, нямат статут на предприятие по чл.1 ал.2 ЗСч, поради което те са освободени от задължението да водят двойно счетоводство и изготвят годишни отчети, а подават единствено данъчна декларация като физическо лице. Регистрацията по ЗДДС не променя това. ЧСИ, регистрирани по ЗДДС, следва да издават данъчни документи, предвидени в ЗДДС, и да водят отчетни регистри по чл.124 ал.1 ЗДДС – дневник на покупките и дневник за продажбите съгласно ЗДДС и П.; за всеки данъчен период трябва да подадат справка-декларация по чл.125 ал.1 ЗДДС по образец, ред и изисквания, предвидени в П. – което ЧСИ Д. А. е извършвал надлежно. Съдът споделя изводите на дисциплинарния състав, че не са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ. На първо място, искането за налагане на дисциплинарно наказание не е надлежно конкретизирано. То съдържа общи констатации за пропуски в работата на ЧСИ, респективно съответните дисциплинарни нарушения не са надлежно конкретизирани с посочване на индивидуализиращи ги белези, в това число не е посочено по кои адвокатски пълномощни /по кои дела и от кои дати/, се твърди, че не е извършена предварителна проверка, кои разпоредби са нарушени и т.н. Това препятства както надлежната възможност на ЧСИ да се защити, така и възможността на дисциплинарната комисия да прецени дали действително е налице твърдяното нарушение, респективно каква е тежестта му. Същевременно съдът споделя изводите на дисциплинарната комисия, че разходният касов ордер съставлява „платежно нареждане” по смисъла на чл.455 ал.2 ГПК. В пар.1 т.19 от Закона за платежните услуги и платежните системи е дефинирано, че платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. Такова представлява и разходния касов ордер – поради което извършени въз основа на такъв касови плащания в рамките на допустимия лимит, над който всички плащания следва да се извършват по банков път, не съставлява нарушение. Няма спор и, че за извършените плащания са били правени отразявания върху изпълнителните листи съобразно чл.455 ГПК – поради което и не може да се приеме, че се касае за действия в нарушение на изискванията му. Не е налице нарушение и във връзка с трети и четвърти пункт от искането за налагане на дисциплинарно наказание. Частните съдебни изпълнителни попадат в категорията на лицата, упражняващи свободна професия /наред с адвокати, нотариуси, експерт-счетоводители и др./. Те не съставляват търговци по смисъла на чл.2 ал.2 ТЗ и нямат статут на предприятие по смисъла на чл.1 ал.2 ЗСч. Поради това и по отношение на тях не е налице задължение за водене на присъщата за горните счетоводна отчетност, респективно за водене на двустранно счетоводство. ЧСИ подават единствено данъчна декларация като физически лица, а регистрацията по ЗДДС не променя това обстоятелство. Задължително е само воденето на регистрите по чл.124 ЗДДС, като няма спор, че ЧСИ е изпълнявал задълженията си за издаване и водене на необходимата съобразно ЗДДС документация. Предвид всичко изложено по-горе, правилно дисциплинарният състав на К. на ЧСИ е приел, че описаните действия в искането на Министъра на правосъдието не съставляват дисциплинарни нарушения. По изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при КЧСИ следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 2.12.14г. по дисциплинарно дело №.6/14 на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България. Решението е окончателно. П.: ЧЛЕНОВЕ: