4 Р Е Ш Е Н И Е N 353/11 гр. София, 13.01.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 835 / 2010 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 ГПК. Н. Л. К. е обжалвала въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 06.11.2009 г. по гр.д. № 836 /2009 г., по исковете с правно основание чл.75 ал.2 ЗН и чл.26 ал.1 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато на решението само в частта по иска по чл.75 ал.2 ЗН на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е да се поиска прогласяване нищожността на доброволна делба в производство, в което не участват всички съсобственици на общата вещ като е констатирано противоречие между обжалваното решение и решение на Върховния съд, ІV г.о. № 1189 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 964 /1996 г. на ВС, ІV г.о. Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд [населено място] № 722 от 03.06.2009г. по гр.д.№ 418/2008г., с което на основание чл.75 ал.2 ЗН по иска, предявен от Й. А. К. срещу И. Л. М. и Н. Л. К. е прогласена нищожността на сключения на 16.01.2001г. между И. Л. М. и Н. Л. К. договор за доброволна делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи на наследници на Л. И. С., починал през 1997г. В. съд е приел, че за да настъпи правната последица, визирана в правната норма на чл.75 ал.2 ЗН, която е императивна, е необходимо в делбата да не са участвали всички участници в съсобствеността. Неучастието дори само на един от съсобствениците води до нищожност на делбата, независимо дали е съдебна или доброволна. Юридическият факт за нищожността е приет за доказан с влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният от Й. А. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на земеделски земи, които са предмет на доброволната делба извършена само между двете ответници. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 291 ал.1 т.1 ГПК настоящият състав възприема практиката в решение № 1189 от 15.07.2003г. по гр.д.№ 964/2002г. , според което нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН трябва да се релевира в едно ново исково производство с участието на всички съсобственици на общата вещ, защото е немислимо делбата да бъде частично валидна за участниците, а да бъде относително недействителна само за онзи от съсобствениците, който не е взел участие в нея. В разгледаната в това решение хипотеза обаче възражението за нищожност на делбата е направено от ответниците по ревандикационен иск с твърдение, че не те, а други неучастващи по делото лица не са участвали в делбата. В този случай действително материалноправната легитимация на лицата, за които се твърди, че е следвало да участват в делбата не може да бъде установена без да са конституирани като страни по делото, защото само те биха могли да направят правоизключващи собствеността възражения или да противопоставят придобити права, които ги прави необходими другари в делбата. Не би следвало обаче да се отрече правният интерес на съсобственик, който е установил правата си в друго производство , решението по което ползва всички съсобственици, да предяви иск за прогласяване на нищожността на доброволна делба само по отношение на тези от тях, които оспорват правата му и да иска спорът за собственост да бъде разрешен само между тях. В разглеждания случай ищецът е провел успешно иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ като е доказал, че собственик на земите е бил общият на страните наследодател И. Х., починал през 1934г., а не синът му Л. С., починал през 1997г., чиито низходящи са ответниците И. Л. С. и Н. Л. К.. Това решение ползва всички правоимащи по чл.10 ЗСПЗЗ като негови наследници съгласно разясненията в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК т.3, следователно спорът за лицата, които участват в съсобствеността е разрешен със сила на пресъдено нещо и е допустимо да бъде предявен от всеки от тях иск за установяване нищожността на делбата, обективно съединен с иск за собственост на съответната идеална част от имота, придобита по наследствено правоприемство. П. в този случай е искът за собственост, защото само ако ищецът по настоящото дело притежава идеална част от имота по реституция на основание чл.10 ЗСПЗЗ и наследяване от И. Х. към момента на сключване на договора за доброволна делба – 16.01.2001г. , делбата би била нищожна на основание чл.75 ал.2 ЗН. За да се произнесе по иска за установяване нищожността на делбата, съдът първо трябва да разгледа установителния иск за собственост като се произнесе по всички правоизключващи възражения на ответниците. По този иск обаче няма произнасяне от районния съд - производството е прекратено по съображение за недопустимост. Ето защо въззивният съд, който е отменил решението в тази част , имащо характер на определение, и е върнал делото на районния съд за разглеждане на спора по същество е бил длъжен да констатира, че съществуващата връзка на преюдициалност между двата иска – по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ и по чл. 75 ал.2 ЗН налага първо да бъде разгледан установителният иск за собственост, от уважаването или отхвърлянето на който ще зависи основателността на иска по чл.75 ал.2 ЗН. Произнасянето по обусловения иск преди разглеждането на обуславящия иск води до недопустимост на решенията както на районния , така и на въззивния съд, поради което те следва да бъдат обезсилени в допуснатата до касационно обжалване част по иска по чл.75 ал.2 ЗН на основание чл. 293 ал.4 във връзка с чл.270 ал.3 ГПК и делото да се върне на друг състав на Горнооряховския районен съд за разглеждане на този иск заедно с иска по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, по който делото е върнато за разглеждане по същество от друг състав с решението на Окръжния съд Велико Т. № 353 от 06.11.2009г. по гр.д.№ 836/2009г. в неподлежащата на касационно обжалване част. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 353 от 06.11.2009 г. по гр.д. № 836 /2009 г. и потвърденото с него решение на Районен съд Горна Оряховица № 722 от 03.06.2009г. по гр.д. 418/2008г. по иска с правно основание чл.75 ал.2 ЗН и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Горнооряховския районен съд, заедно с установителния иск за собственост по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ , който се явява преюдициален. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: