О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 32 Гр. София, 29 март 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 179/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по депозирана касационна частна жалба от подсъдимия В. Т. И. срещу разпореждане от 16.10.2018 г. на съдия-докладчик по в.н.о.х.д. № 356/2018 г., по описа на Апелативен съд - гр. София, с което е върната на основание чл. 351, ал.5, т.1 от НПК касационната жалба на подсъдимия срещу решение № 216 / 30.05.2018 г., постановено по същото дело. В частната жалба се изтъква, че касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок за обжалване, като със същата се обжалва въззивното решение само в гражданската му част относно размера на присъденото обезщетение за вреди, което е увеличено от пет хиляди на десет хиляди лева. Застъпва се становище, че не са налице нередовности, които да налагат нейното връщане на подателя и се моли да се отмени разпореждането за връщането й. Становището на прокурора при ВКП е, че жалбата на подсъдимия И. с дата 02.10.2018 г. срещу въззивното решение е подадена в законовия срок за обжалване. Прокурорът намира касационната жалба на подсъдимия за допустима само в частта, с която се обжалва гражданската част на въззивното решение, а в наказателната й част я оценява като недопустима, поради липса на подадена от него възззивна жалба срещу присъдата на първия съд в наказателната й част. С оглед изложеното счита, че жалбата на подсъдимия срещу връщането на касационната му жалба следва да се уважи, тъй като са налице основания за образуване на касационно производство за разглеждане на жалбата в гражданската й част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: От материалите по делото се установява, че подсъдимият И. е обжалвал въззивно решение на САС № 216 / 30.05.2018 г., по в.н.о.х.д. № 356/2018 г., с касационна жалба от 13.06.2018 г., заведена с вх. № 5995 на ВКС, препратена до САС, където е постъпила на 20.06.2018 г. и е заведена с вх. № 11548 от същата дата. Решението на САС е било обжалвано и с касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия. След администрирането на жалбите до ВКС, с разпореждане на и.ф. председател на Наказателна колегия на ВКС е отказано образуване на производство пред ВКС по двете жалби, по съображения, че жалбите на подсъдимия и неговата защита не отговарят на изисквания по чл.351, ал.1 от НПК относно тяхното съдържание, поради което са нередовни. Със същото разпореждане, делото заедно с жалбите е върнато на САС с указания за упражняване на правомощията на съдията-докладчик по чл.351, ал.5, т.1 от НПК за даване на страните на 7-мо дневен срок за отстраняване на пропуските в касационните жалби, както и за извършване на проверка по чл.349, ал.3 от НПК относно допустимостта на същите жалби. След връщането на делото в САС, съдията-докладчик е уведомил подсъдимия и неговата защита, че жалбите им не отговарят на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК и е дал 7-мо дневен срок , в който да ги изпълнят и да отстранят нередовностите в тях. Подсъдимият И. е получил уведомлението за разпореждането на съдията-докладчик при САС на 27.09.2018 г. С разпореждане от 16.10.2018 г. на съдия-докладчик по в.н.о.х.д. № 356/2018 г., по описа на Апелативен съд - гр. София, касационната жалба на подсъдимия В. Т. И., вх. № 11548/20.06.2018 г., срещу решение № 216/30.05.2018 г., е върната на основание чл. 351, ал.5, т.1 от НПК . В разпореждането са изложени съображения, че връщането на касационната жалба на подсъдимия е поради неотстраняване на нередовностите по същата, в указания от съда 7-мо дневен срок, който за подсъдимия е изтекъл на 04.10.2018 г. Подсъдимият В. И., който се намира в Затвора в гр. София е депозирал на 02.10.2018 г., допълнение към касационната си жалба, заведено с вх. № 5430/02.10.2018 г., на Министерството на правосъдието, Затвора - гр. София, което е било изпратено по пощата и е постъпило в деловодството на САС на 17.10.2018 г., след постановяване на разпореждането на съдията-докладчик за връщане на жалбата. Полученото допълнение ведно с касационната жалба на подсъдимия е било администрирано и изпратено на ВКС. С разпореждане №12/04.01.209 г. на председател на първо наказателно отделение на ВКС е отказано образуване на касационно производство по жалбата на подсъдимия И., като са изложени съображения, че същата не е годна да инициира образуване на производство по Глава 23 от НПК пред ВКС, тъй като жалбата е била върната, на осн. чл.351, ал.5 от НПК. Със същото разпореждане е указано на съдията-докладчик от САС да изпрати препис от разпореждането от 16.10.2018 г. за връщане на жалбата на подсъдимия И. / който до този момент не е получавал препис от него / с указание, че връщането подлежи на обжалване в седмо-дневен срок от получаване на уведомлението. Настоящата частна касационна жалба е подадена от подсъдимия И. след получаване на препис от разпореждането от 16.10.2018 г. за връщане на касационната му жалба и има за предмет обжалване на постановеното връщане на подадената от него лична касационна жалба, вх. № 11548/20.06.2018 г., срещу въззивното решение. ВКС намира, че допълнението към касационната жалба на подсъдимия, което е постъпило в деловодството на САС на 17.10.2018 г. , след като е било подадено от подсъдимия на 02.10.2018 г., видно от поставения върху същото печат на М-во на правосъдието, Затвора- гр. София, заведено с вх. № 5430 от 02.10.2018 г., е в срока, предоставен му от САС за допълнение на касационната жалба. Това е така, тъй като подсъдимият И. е бил уведомен за разпореждането на съдията-докладчик на 27.09.2018 г. и за него този срок изтича на 04.10.2018 г. Следователно изпълнението на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК следва да бъде преценявано и от гледна точка на съдържането на постъпилото допълнение към жалбата на И.. От съдържанието на същото допълнение е видно, че подсъдимият И. обжалва въззивното решение на САС в наказателната и гражданска части, независимо, че не е обжалвал присъдата на първия съд в нито една от двете й части. С първоинстационната присъда, постановена на 29.11.2017 г. по н.о.х.д. № 2821/2017 г., по описа на Софийски градски съд, НК, 30 състав подсъдимият И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и му е било наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е бил оправдан по обвинението за част от вещите, предмет на престъплението. Със същата присъда подсъдимият И. е бил осъден да заплати в полза на гражданския ищец Е. Д. З. сумата от 509.00 лв. , обезщетение за имуществени вреди от деянието и сумата от 5 000/ пет хиляди / лв., обезщетение за неимуществени вреди от същото деяние. Подсъдимият не е обжалвал присъдата на СГС, като въззивното производство е било образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. З. с искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия и присъденото обезщетение за неимуществени вреди. С въззивно решение № 216/30.05.2018 г. на САС, НО, 5-ти въззивен състав по в.н.о.х.д. № 356/2018 г. присъдата на СГС е била изменена в гражданската й част, като е увеличен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на гражданския ищец З., от пет на десет хиляди лева. С касационната жалба на подсъдимия въззивното решение се обжалва в наказателната му част, като се сочи, че присъдата на градския съд не е била обжалвана по вина на неговия защитник и се сочат конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна на решението. Със същата жалба решението на САС се обжалва и в гражданската му част, с доводи за завишен размер на увеличеното обезщетение за неимуществени вреди , като се сочи, че сумата от 10 000 лв. е прекомерна за нанесената вреда. Подсъдимият прави искане за уважаване на жалбата в наказателната част и за това гражданският иск да се отхвърли изцяло. ВКС намира, че жалбата на подсъдимия И. е годна да послужи за образуване на производство пред ВКС само по отношение на гражданската част на въззивното решение, с която се засягат правата на подсъдимия като страна по предявения срещу него граждански иск, тъй като присъденото обезщетение за неимуществени вреди от първия съд е било увеличено по размер от въззивната инстанция. При това положение, независимо, че подсъдимият не е обжалвал първоинстанционната присъда, с изменението й от САС, с което той е осъден да заплати обезщетение в по-висок размер, се засягат правата му в гражданската част на постановения въззивен съдебен акт, което определя касационната му жалба в гражданската й част като допустима. В наказателната част на въззивното решение касационната жалба на подсъдимия е недопустима и връщането й следва да се потвърди, по съображения, че с въззивното решение присъдата на първия съд е била потвърдена в наказателната й част, а подсъдимият не е подал въззивна жалба срещу същата. Причините, поради които подсъдимият не е обжалвал първоинстанционата присъда са ирелевантни спрямо допустимостта на касационната жалба и не са предмет на разглеждане в настоящото частно производство. По този начин с атакуваното решение не са били нарушени законните права или интереси на подсъдимия по отношение на постановеното спрямо него осъждане, тъй като не е била извършена промяна в правното му положение, а присъдата на градския съд е била потвърдена в наказателната й част. С оглед изложеното, разпореждането от 16.10.2018 г. на съдия-докладчик при САС, по в.н.о.х.д. № 356/2018 г., следва да се остави в сила в частта, с която е върната касационната жалба на подсъдимия И. срещу наказателната част на въззивното решение. В частта, с която е върната касационната жалба на подсъдимия срещу решението в гражданската му част, същото следва да се отмени, тъй като за подсъдимия И. е налице правен интерес от обжалване и същият е отстранил нередовностите в жалбата си в указания от съда 7-мо дневен срок. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждането от 16.10.2018 г. на съдия-докладчик при САС по в.н.о.х.д. № 356/2018 г., в частта, с която е върната касационната жалба на подсъдимия В. Т. И. срещу гражданската част на въззивно решение № 216 / 30.05.2018 г., постановено по същото дело и връща делото на САС за администриране на жалбата в тази й част. Оставя в сила разпореждането в частта за връщането на касационната жалба срещу наказателната част на решението. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: