Р Е Ш Е Н И Е № 80 град София, 16 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Жанина Начева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 3137 /2011 г. Производството по делото е образувано по жалби на защитника на подсъдимия М. А. У. и на повереника на частните обвинители С. Д. М., Д. С. М., Ц. С. М. и Ц. Б. –Т. против решение № 161/08.11.2011 г. по внохд № 367/2011 г.на Апелативния съд в гр. Пловдив. В жалбата на адвоката на подсъдимия се сочи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл. 36 от НК. Оспорва се /макар изцяло в контекста на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК/ квалифициращия признак „ избягал от местопроизшествието”. В заключение се отправя искане за намаляване на срока на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В жалбата на повереника на частните обвинители се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се изброяват обстоятелства, очертаващи висока степен на обществена опасност на извършителя и осъщественото от него деяние.С позоваване на разпоредбата на чл. 354 , ал.3, т.1 от НПК се настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд в гр. Пловдив, който да увеличи тежестта на определената санкция. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторите поддържат жалбите си . Прокурорът пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Пловдив след производство, протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл.372, ал.4 от НПК, постановил присъда № 69 от 07.06.2011 г., с която признал подсъдимия М. А. У. за виновен в това, че на 15.02.2011 г. на път ІІ-86, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф”, нарушавайки правилата за движение по чл. 5, ал.1, т.1 ,чл. 20 ,ал.1 и ал.2, чл. 21, ал.1, чл. 23, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Б. Г. М. и избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.последно, б.”б” вр.с ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК го осъдил на четири години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от които приспаднал срока на задържане в рамките на наказателното производство. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът лишил подсъдимия У. от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години, а съгласно чл.68,ал.2 от НК във вр.с ал.1 от НК постановил той да изтърпи отделно наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено с определение № 81 от 05.06.2008 г. по нохд № 589/2008 г. на Пловдивския районен съд при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Първостепенният съд се разпоредил с веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия сторените разноски. Апелативният съд в гр. Пловдив с решение № 161 от 08.11.2011 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По жалбата на защитника на подсъдимия М. А. У. Жалбата е неоснователна в частта й, с която се оспорва правната квалификация на деянието по чл. 343, ал.3,пр. последно от НК. Настоящият съдебен състав не споделя разсъжденията на касатора за неопределеност на съдебната практика при дефиниране на квалифициращия признак „ избягал от местопроизшествието”. Според обвързващите съдилищата указания на ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по нд № 8/82 г.,т.4, б.”и” той е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка.За допълнителна яснота в цитираното постановление се описват случаите, при които напускането на местопроизшествието не е равнозначно на бягство,тъй като съществува извинителна причина за подобно поведение на дееца - например необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да окаже помощ на пострадали пр. Изброените в касационната жалба съдебни актове са съобразени с тази принципна позиция и не разкриват противоречива съдебна практика. Същата законосъобразна интерпретация на установените по делото факти съдържа и атакуваното въззивно решение. В него е обсъдено и правилно отхвърлено възражението на защитата,че подсъдимият напуснал местопроизшествието поради стрес и неведение, разтълкувани като уважителна причина. Съдът не е намерил доказателствена подкрепа на твърдението, че подсъдимият не е разбрал и не е могъл да осмисли тежестта на инцидента. Точно обратното личи от предприетите от него действия след катастрофата, отличаващи се с организираност, различна от изтъкваната паника. М. У. се прибрал у дома си ,обяснил , че използвал кола на приятел, тъй като се блъснал в неподвижен обект, консумирал алкохол и по-късно отказал тестване за концентрацията му. Не е установена уважителна причина, налагаща напускане на местопроизшествието, която да поставя под съмнение възприетата от предходните инстанции правна квалификация. Жалбата на подсъдимия е основателна само в частта й, с която се оспорва справедливостта на наложеното наказание лишаване от свобода. Съдът констатирал баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, надценявайки тежестта на отегчаващите – предходно условно осъждане и две административни наказания по реда на ЗДвП. Последните са от 2001 г. и 2004 г.и съотнесени към шофьорския стаж на подсъдимия, придобил свидетелство за правоуправление през 1998 г.,не очертават профил на упорит нарушител на правилата за движение. Предходното осъждане на подсъдимия на четири месеца лишаване от свобода е за държане на 0.2377 грама хероин.Наказанието е определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК и не може да се свърже с извод за висока степен на обществена опасност на дееца.Ето защо касационният състав намира, че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години не съответства на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства поради прекомерна строгост и следва да се намали до четири години и шест месеца.Следваната от първата инстанция процедура по чл. 373, ал.2 от НПК предпоставя редукция на този размер при условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета до три години лишаване от свобода.Тези съображения са неотносими към определения срок на лишаване от право да управлява моторно превозно средство, който касационната инстанция преценява като справедлив и съответстващ на степента на обществена опасност на дееца , проявена в поведението му като водач на моторно превозно средство, нуждаещ се от продължително предупредително санкционно въздействие. По жалбата на частните обвинители Жалбата е посветена на явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода поради занижения му размер, като се акцентира върху бягството на подсъдимия от местопроизшествието ,изоставянето на управлявания лек автомобил по рисков за останалите участници в движението начин и опитите за заличаване на следите от алкохол и упойващи вещества в кръвта. Настоящият състав не намира основания за уважаване на жалбата. Освен изложените по-горе съображения относно справедливостта на наказанието лишаване от свобода настоящият състав отбелязва, че съгласно чл.56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези , които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Бягството от местопроизшествието е елемент от престъпния състав, с който е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, поради което не подлежи на повторно обсъждане при индивидуализация на наказанието. Тя не може да се обвърже и с разсъждения за шофиране в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, тъй като не е повдигнато такова обвинение. Тригодишният срок на лишаване от свобода, ефективно търпян при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип притежава достатъчно интензивен възпиращ и превъзпитателен потенциал, който го прави справедлив по тежест и на това основание – съответен на целите на личната и генералната превенция. Обобщено, не е налице явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода по смисъла на чл. 348 , ал.5,т.1 от НПК, налагаща ревизия на обжалваното решение в исканата от частните обвинители насока. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.3 и ал.2,т.1във връзка с чл. 348 ,ал.1 , т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 161/08.11.2011 г. по внохд № 367/2011 г.на Апелативния съд в гр. Пловдив, като намалява срока на наложеното на подсъдимия М. А. У. наказание лишаване от свобода от четири години на три години. Оставя в сила обжалваното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.