Р Е Ш Е Н И Е № 379 София, 24.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1110 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. Б. срещу решение №133 от 29.04.11г. по гр.д.№165/11г. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.115, б.“е“ от ЗЗД. Освен това въззивният съд не е имал основание да постанови решение по иска за делба на апартамента в [населено място], тъй като липсвала въззивна жалба в тази част. И на последно място поддържа, че е бил добросъвестен владелец, тъй като владеел наследствени имоти, затова е могъл да ги придобие с кратката петгодишна давност, а не с десетгодишната давност по чл.79, ал.1 от ЗС, както неправилно приел възиззивният съд. Ответникът в производството А. Х. М. оспорва жалбата. Поддържа, че придобивна давност върху наследствената му идеална част от процесния имот не е могла да тече до навършване на пълнолетието му, още повече, че неговият законен представител по това време е бил в затвора и не е могъл да защити правата му. С определение №155 от 29.02.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за тълкуването и прилагането на чл.115, б.“е“ от ЗЗД. По поставения материалноправен въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл.115, б.“е“ ЗЗД не тече давност за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и шест месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността. Разпоредбата се отнася за погасителната давност, но по силата на чл.84 ЗС се прилага съответно и за придобивната давност. Следователно – придобивна давност не тече за вещи на ненавършили пълнолетие и поставени под запрещение лица за времето, през което нямат законен представител или попечител и шест месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността. По този начин следва да се тълкува разпоредбата на чл.115, б.“е“ ЗЗД, когато се прилага съответно за придобивната давност. По съществото на правния спор: С обжалваното решение състав на Старозагорския окръжен съд, след частична отмяна на решението на районния съд, е допуснал делба на апартамент №7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти 5/6 ид.части за А. Х. М. и 1/6 за К. С. Б.. Потвърдил е решението на районния съд в останалата част, с която е бил отхвърлен предявеният от К. С. Б. срещу А. Х. М. и Х. Д. И. насрещен установителен иск за собственост на дворно място в [населено място], общ.Стара З., съставляващо УПИ ІІІ-176 и УПИ ІV-176, ведно с построените в мястото жилищна сграда и стопанска постройка, както и в частта, с която е допусната делба на този имот. Въззивният съд е приел, че ищецът А. Х. М. и ответникът К. С. Б. са наследници на Д. Д. М.. След нейната смърт, настъпила през 1990г., само ответникът Б. е владял спорните имоти. Той обаче не е могъл да ги придобие по давност поради забраната на чл.115, б.“е“ от ЗЗД. Съгласно този текст давност не тече за вземанията на ненавършили пълнолетие лица. В случая ищецът А. М. е навършил пълнолетие на 11.05.2000г. и от този момент започва да тече придобивната давност за К. Б.. Към датата на предявяване на исковата молба обаче десетгодишната давност по чл.79, ал.1 от ЗС не е изтекла. Решението е неправилно. Неправилен е изводът на въззивния съд, че придобивната давност е могла да тече едва след навършването на пълнолетие на А. М.. Този извод не съответства на чл.115, б.“е“ ЗЗД, приложен съответно за придобивната давност. Текстът на разпоредбата свързва спирането на давността не само с наличието на недееспособност, но и с липсата на законен представител или попечител на недееспособния. Въззивният съд не е изяснил делото по този въпрос. Още в отговора на насрещната искова молба А. М. е направил възражение, че спрямо него придобивна давност не е могла да тече, тъй като към момента на смъртта на неговата майка и обща наследодателка Д. М. той е бил на осем години, а баща му е бил в затвора. Тези обстоятелства са важни за правилното разрешаване на правния спор, но въззивният съд не ги е изяснил по реда на чл.145, ал.1 ГПК, нито пък е дал указания на А. М. да събере доказателства в подкрепа на твърденията си. По-конкретно – не е изяснено за какъв период от време след смъртта на Д. М. /28.12.1990г./ бащата на ищеца Х. А. М. е бил в затвора; бил ли е той с лишени или ограничени родителски права и имало ли е срок, през който А. М. да е бил без настойник или попечител, евентуално - за какъв период от време. Изясняването на тези обстоятелства е пряко свързано с възражението за спиране на придобивната давност, тъй като ако се окаже, че през определен период от време родителските права на бащата са били отнети или ограничени, а синът е бил без настойник или попечител, може да намери приложение чл.115, б.“е“ ЗЗД. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Неоснователни са останалите оплаквания в касационната жалба. А. М. не е обжалвал изрично допълнителното решение на районния съд от 25.02.11г., с което в производство по чл.250 ГПК е отхвърлен искът за делба на апартамента в [населено място]. Неговата въззивна жалба срещу основното решение от 26.07.2010г. обаче съдържа и оплакване срещу изключването на този апартамент от делбата. Макар и преждевременно подадена, преди да е постановен изричен диспозитив по този въпрос, жалбата е в срок и правилно е разгледана от въззивния съд. В тази част не е постановено недопустимо решение. Владението на жалбоподателя К. С. Б. не е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като под правно основание по смисъла на този текст се имат предвид юридическите действия /договори, едностранни правни сделки, съдебни решения, административни актове и др./, но не и юридическите събития, като смъртта. Затова наследяването, на което се позовава К. Б., не е годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС и не може да направи владението му добросъвестно. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №133 от 29.04.11г. по гр.д.№165/11г. на Старозагорския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: