Ключови фрази
Делба * съпружеска имуществена общност * дарения, направени във връзка или по време на брака на съпруг * частична трансформация * лични средства * принос * придобиване по време на брака * определяне на квоти * договор за заем

Р Е Ш Е Н И Е

№ 415

София, 22.10.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 231/2012 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 396 от 28.05.2012г. по касационна жалба на М. Т. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 237 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 365/2011г. на Окръжен съд-Стара Загора, в частта, с която е отменено решение № 32/14.04.2011г. по гр.д.№ 600/2010г. на РС-Гълъбово в частта, с която са определени квоти от допуснатия до делба апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ 83,48 кв.м., с принадлежащото избено помещение № 19 със застроена площ 4,13 кв.м. и 9,843 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно место при квоти 4364/11358 ид.ч. за Д. Т. Т. и 6994/11358 ид.ч. за касаторката и вместо това делбата е допусната при равни квоти между тях.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 23 от СК от 2009г., за допуснати процесуални нарушения поради не допускане на свидетел пред въззивната инстанция и за необоснованост на извода за липса на трансформация, тъй като даденото обезщетение на родителите било дарено на двамата бивши съпрузи.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и моли решението да се остави в сила, тъй като дадената сума му обезщетение не е постъпвала в патримониума на бившата му съпруга, т.е. не е дарена от родителите й.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд-Стара Загора, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 04.07.1976г. и е прекратен с развод, постановен с влязло в сила решение на 26.05.2010г. / при действието на новия СК/. С констативен н.а. № 167,т.ІV/31.08.1983г. двамата съпрузи са признати за собственици на процесния апартамент, придобит като обезщетение за отчужден от родителите на съпругата недвижим имот. Придобивната цена на апартамента е 11358 лв., от които е приспадната сумата, получена като обезщетение от отчуждения имот, собственост на родителите на ответницата в размер на 2631 лв. Останалата сума е изплатена със заем от Д., теглен от двамата съпрузи. Част от заема в размер на 2188 лв., ответницата твърди, че е изплатена от баща й с негови лични средства с дарствено намерение към нея.
РС е приел, че е налице частична трансформация с получената като обезщетение сума от родителите, приспадната от цената на апартамента. Не е призната трансформация за сумата, внесена от бащата за заплащане на заема.
Въззивната инстанция е приела, че приспадането на обезщетението от цената на апартамента е в полза на двамата съпрузи с дарствено намерение към тях, което следва и от факта, че нот. акт е на името на двамата съпрузи, поради което е отменил решението на РС в частта за квотите и е допуснал делба при равни квоти.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1т.1 от ГПК е относно определяне правата на бивши съпрузи от недвижим имот, придобит като обезщетение за отчужден имот на родителите на единия от тях, което им е отстъпено от тях за покриване на цената на имота, получен от съпрузите, може ли да се приеме, че това обезщетение е дарено само на единия съпруг от неговите родители.
За заварени бракове от новия СК се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор, или не са избрали режим на разделност. И новия СК предвижда възникване на съпружеска общност при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл. 21, ал.3 от новия СК е оборима. Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 от СК когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК. Уредбата е аналогична на тази по отменения СК от 1985г. С Р № 241/04.04.1989г. по гр.д.№ 143/98г. ІІ гр.о. е прието, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг, другия съпруг няма принос в това придобиване. С Р № 756/22.01.1996г. по гр.д.№ 809/95г. І гр.о. е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В този смисъл е и решение № 279/15.07.2010г. по гр.д.№ 529/2009г. на І гр.о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК. С решение № 727 от 23.11.10 г.по гр.дело № 978/10г.на ІV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието,че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. В този смисъл е и Р № 125/01.03.2011г. по гр.д.№ 945/2010г. ІV гр.о. на ВКС.
Съгласно чл. 102 от З./отм/ във всичките му редакции правоимащите обезщетявани с отстъпване на жилище, или друг обект могат да прехвърлян правата си само на роднини по права линия. Безспорно по делото е, че полученото обезщетение е за отчужден имот от родителите на съпругата. Прехвърлянето на правата по тази заповед е могло да стане само в полза на дъщеря им. Законът не е допускал прехвърляне на права и на роднини по сватовство до първа степен, какъвто е зетят. Затова съдът приема, че дарението на полагащата се сума като обезщетение е в полза само на съпругата, поради което и припадащата се за нея идеална част от жилището е индивидуална собственост.
С въззивното решение е прието, че факта на издаване на констативния нот. акт на името на двамата съпрузи изключва възможността за установяване на частична трансформация с получените в обезщетение суми от родителите на съпругата. Това становище е в противоречие с материалния закон и цитираните решения, което е основание за отмяната му в частта за определените квоти между страните от допуснатия до делба недвижим имот.
Съобразно отговора на поставения въпрос, индивидуална собственост на съпругата е частта, съответна на полученото обезщетени, т.е. 2631/11358 ид.ч.
Платената със заемни средства част от апартамента е станала съпружеска общност. Съобразно трайно установената съдебна практика, меродавен за правото на собственост е момента на придобиване на правото на собственост. Последващото погасяване на заема от родителите на единия съпруг е основание за облигационна претенция, но не води до вещно правни трансформации. Затова 8727/11358 ид.ч. е съпружеска общност, която след прекратяване на брака се разпределя по равно между двамата съпрузи, т.е. всеки от тях придобива по 4363,5/11358 ид.ч. Към тази част на бившата съпруга следва да с прибави и частта й, придобита като индивидуална собственост, поради което тя получава квота от съсобствения апартамент общо 6994,5 / 11358 ид.ч. При тези квоти следва да се допусне съдебната делба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 237 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 365/2011г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която са определени равни квоти по ½ ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот и вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ КВОТИ от допуснатия до делба апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ 83,48 кв.м., с принадлежащото избено помещение № 19 със застроена площ 4,13 кв.м. и 9,843 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно место както следва:
за Д. Т. Т. – 4363,5/11358 ид.ч.
за М. Т. К. – 6993,5/11358 ид.ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: