Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр.София, 01 август 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 490/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от служебния защитник на подс. Х. М. Т. – адв. Р. В., срещу въззивна присъда № 23 от 11.04.2016 г. по внохд № 75/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград с посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 76 от 11.02.2016 г. по нохд № 827/2015 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият Х. М. Т. е признат за невиновен в това на 07.09.2015 г. в [населено място] да е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия: 5 бр. патрони 22-ри калибър, тип „тип.“ и 1 бр. патрон 6.35x16 (.25 A.), без да има за това надлежно разрешение и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. По повод подаден протест, съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка, завършила с присъда № 23 от 11.04.2016 г. по внохд № 75/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с която е отменена първоинстанционната присъда в оправдателната й част и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 07.09.2015 г. в [населено място] е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия: 5 бр. патрони 22-ри калибър, тип „тип“ и 1 бр. патрон 6.35x16 (.25 A.), без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години. В частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на боеприпасите, първоинстанционният съдебен акт е потвърден. В касационната жалба срещу въззивната присъда са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения е изразено общо оплакване, че мотивите на въззивния съд са формални. Доводът за допуснато нарушение на закона се свързва с неприложението от въззивния съд на чл. 9, ал. 2 от НК, като с оглед обществената опасност на деянието се претендира, че то е малозначително. В тази връзка с депозираните пред ВКС допълнителни съображения, касаторът заявява, че изводите на въззивния съд за степента обществена опасност на деянието и на дееца са неправилни, както и че те не кореспондират с установените по делото факти. Претендира се върховната съдебна инстанция да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане или на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК – да признае подсъдимия Х. Т. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Подс. Х. М. Т. не участва лично в производството пред ВКС, не участва и служебно назначеният му защитник в предходните инстанции, като и двамата – подсъдимият и защитникът му, са заявили желание да не участват в съдебно заседание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия Х. М. Т. – адв. Р. В. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, от легитимирана страна. Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата касационни основания, сочи на извод за нейната ОСНОВАТЕЛНОСТ, макар и не изцяло на заявените в нея основания. Неоснователен е само доводът на касатора за допуснат порок при изготвяне мотивите на въззивната присъда, относим към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. първо от НПК. Мотивите на въззивния съд са такива, че позволяват да се проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Макар, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е оспорена пред него, въззивният съд, след самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност е достигнал до идентичен извод по фактите и е изложил съображенията си за това. Аргументирал е и съображенията си, свързани с преценката му за обществената опасност на конкретното деяние и за приложението на материалния закон, макар те да не могат да бъдат споделени от касационната инстанция. Настоящата съдебна инстанция намира за основателно оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на закона от въззивния съд, с оглед отмяната на приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Х. М. Т.. За да приеме, че извършеното от подсъдимия съставлява престъпление, въззивният съд неправилно е счел, че осъщественото от подсъдимия деяние разкрива „значима“ обществена опасност, която от своя страна, налага по отношение на дееца да бъде реализирана наказателна репресия. Решаващият съд е взел предвид броя на процесните боеприпаси (общо 6 броя патрона), но е направил извод, че това обстоятелство не е от естество да повлияе до такава степен към снижаване обществената опасност на деянието, че да изключи неговия престъпен характер. Изводите на съда, са мотивирани още с характеризиране поведението на подсъдимия, като „умишлено и целенасочено“ нарушаване на законовата забрана за държане на боеприпаси. Изложени са съображения за висока степен на опасност на конкретните боеприпаси, предопределяща степента на обществена опасност и на самото деяние. Последните две групи изводи нямат опора в материалите по делото. Касационната инстанция намира извода, че инкриминираното деяние не попада в обхвата на чл. 9, ал. 2 от НК, за неправилен, тъй като не държи сметка за всички обстоятелства, свързани с конкретното деяние и с конкретния деец. Действително, деянието осъществено от подсъдимия Т., формално осъществява признаците на състава по чл. 339, ал. 1 от НК. Тезата за висока обществена опасност на осъщественото държане на шестте патрона не може да бъде защитена при установените по делото обстоятелства. Преценката за степента на обществена опасност на такъв вид престъпления е мерило за тяхната социална значимост и обосновава необходимост от съответна наказателно-правна защита на обекта на посегателство, изразена в криминализирането на деянието и определяне параметрите на наказанието от законодателя. Освен това, при всеки отделен случай е необходимо да бъде установена конкретната обществена опасност на извършеното деяние, което се осъществява на базата на комплексен анализ на всички негови елементи. В тази насока следва да бъдат преценени характерът на обекта на посегателство, степента в която може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние с оглед възможността, която то създава, за засягане на обекта и общественоопасните последици, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване. Освен това, макар личността на дееца да не е част от преценката за това, дали дадено деяние е с престъпен характер, някои особени характеристики на дееца неминуемо се отразяват върху обществената опасност на личността му, а от там и върху обективираната в действителността проява на личността, а именно – деянието. Макар правно защитеният обект на посегателството по чл. 339, ал. 1 от НК – свързан със законосъобразното и безопасно държане, съхранение, отчуждаване на оръжия и боеприпаси, които са общоопасни средства, да се ползва с интензивна наказателно-правна защита, изразяваща се в размера и вида на предвидената в специалната норма санкция, степента на засягане на този обект с конкретното деяние е недостатъчна, за да го характеризира от обективна страна като престъпление. Освен това, липсват общественоопасни последици от извършването му, а личността на дееца е с положителна характеристика. От всичко това е очевидно, че макар да не е напълно изключена, обществената опасност на деянието е явно незначителна. Този извод в настоящия случай се налага на първо място от количеството на боеприпасите, държани от подсъдимия Х. Т., а именно – общо 6 броя патрони, от които 5 бр. патрони 22-ри калибър, тип „тип“ и 1 бр. патрон 6.35x16 (.25 A.). Освен това, според експертното заключение, два от патроните от 22-ри калибър, вероятно не са годни да произведат изстрел, т.е. те са боеприпаси, но негодни да бъдат използвани по предназначението им. На второ място, следва да бъде отчетено обстоятелството, че към установения момент на държане на инкриминираните патрони, не е установено подсъдимият да е притежавал огнестрелно оръжие, с което потенциално би могъл да ги използва по предназначението им. В тази връзка, неотносими към предмета на доказване по делото са съжденията на съда за придобит от подсъдимия самоделно направен пистолет /л. 25 внохд/, посредством които е аргументирана тезата за умишлено и целенасочено държане на шестте патрона. На трето място, обществената опасност на личността на подсъдимия, проявена в конкретиката на деянието е незначителна. Тази незначителност е очевидна, тъй като се касае до личност с чисто съдебно минало, без противообществени прояви, с добри характеристични данни и в зряла възраст. Необходимо е да бъде отчетено и обстоятелството, че именно доброволното признание на Х. Т. пред органите на полицията е причина за разкриване на процесното държане, останало неустановено при проведени преди това процесуално-следствени действия по претърсване у дома на подсъдимия. Поведението на подсъдимото лице от една страна се е оказало решаващо за разкриване на деянието, а от друга, е индиция и за ниската степен на обществена опасност на личността на дееца и на деянието. Установените по делото обстоятелства, възприети по фактите от двете съдебни инстанции, мотивират извод за това, че извършеното от Х. Т. деяние, макар и формално да осъществява признаците на чл. 339, ал. 1 от НК, разкрива явно незначителна обществена опасност, която по силата на чл. 9, ал. 2 от НК, изключва престъпния му характер и обосновава признаване на подсъдимия за невиновен, респ. неговото оправдаване по възведеното обвинение. Следователно, в рамките на установените от предходните инстанции фактически положения, въззивната присъда следва да бъде отменена в наказателно-осъдителната част и да бъде постановено признаване на подсъдимия Х. Т. за невиновен и оправдаването му в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, единствено в частта, с която процесните боеприпаси са били отнети в полза на държавата, тъй като в тази част не са налице основания за пререшаване на въпроса, независимо от оправдаването на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 23 от 11.04.2016 г. по внохд № 75/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград в частта, с която е отменена присъда № 76 от 11.02.2016 г. по нохд № 827/2015 г. по описа на Районен съд – Разград и подсъдимият Х. М. Т. е признат за виновен и осъден по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в частта, с която е потвърдено постановеното от първата инстанция на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.