7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. София, 28.08.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2052 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ма Студио“ ООД срещу въззивно решение № 685/13.11.2023 г. по в. т. д. № 501/2023 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 476/10.04.2023 г. по т. д. № 1846/2022 г. на Софийски градски съд в частта относно началната дата на неплатежоспособност 31.12.2022 г. и е определена за начална дата на неплатежоспособност 30.06.2021 г.
В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се твърдения, че съдът не е разгледал и решил делото според точния разум и смисъл на закона, не е преценил доказателствата и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и не е основал решението си на приетите за установени обстоятелства. При постановяване на решението си съдът е допуснал грешки при прилагане на правилата за логическо мислене, на каузалните връзки между явленията, довели до неправилни фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. Релевира се оплакване, че въззивното решение е необосновано. Заявява се становище, че началната дата на несъстоятелността е тази, определена от първоинстанционния съд, а именно 31.12.2022 г.
При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което съдът да приеме за начална дата на неплатежоспособност 31.12.2022 г. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация „Кубс“ ООД е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Заявява се искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявеното в касационната жалба и отговора на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Исковото производство е образувано по молба на „Кубс“ ООД с правно основание чл. 625 ТЗ. С решение на Софийски градски съд по отношение на ответника „Ма Студио“ ООД е открито производство по несъстоятелност поради констатирано състояние на неплатежоспособност и определена нейната начална дата – 31.12.2022 г. Недоволен от решението, кредиторът „Кубс“ ООД е подал въззивна жалба единствено срещу онази негова част, с която е определена началната дата на неплатежоспособността с твърдения, че релевантната дата е 22.08.2018 г.
Въззивният съд е преценил, че от събраните доказателства се установява наличието на непогасени задължения на длъжника още в края на 2018 г. Съобразил е постановеното между страните решение № 299/19.05.2021 г. по в. т. д. № 106/2021 г. на Апелативен съд София, с което е прието, че сключеният между тях договор е развален през 2018 г. Направил е извод, че вземането на „Кубс“ ООД за връщане на даденото по разваления договор е възникнало и е било изискуемо към края на 2018 г. То обаче не е намерило отражение в счетоводството на длъжника с признаване на провизия или оповестяването му като условно (така МСС 37). Изслушаното в хода на първоинстанционното производство вещо лице е дало становище, че задължението е било осчетоводено едва през 2022 г., въпреки, че за него е бил издаден изпълнителен лист на 09.06.2021 г. и образувано изп. д. № 507/2021 г. Сочените факти са мотивирали въззивния състав да формира извод, че счетоводството на „Ма Студио“ ООД не е било водено редовно. Наред с това, съдът е изложил съображения, че предприятието на длъжника не е осъществявало търговска дейност към края на 2019 г., тъй като към края на отчетната 2019 г. всички трудови правоотношения с работници и служители са били прекратени. Съобразил е, че отчетеният към края на 2020 г. положителен финансов резултат е формиран единствено от стойността на материалните запаси, а не от осъществявана търговска дейност. Към този момент дружеството не е разполагало и с вземания, а последното плащане в брой е било извършено на 17.09.2021 г. В заключение въззивният съд е приел, че за периода 2018 – до средата на 2021 г. финансовото състояние на дружеството постепенно се е влошавало като с издаването на изпълнителен лист на 09.06.2021 г. и образуването на изпълнително дело за събиране вземането на „Кубс“ ООД състоянието на неплатежоспособност на длъжника е станало трайно и необратимо, поради което е определил начална дата на неплатежоспособността 30.06.2021 г. В мотивите на решението е посочил, че като неоспорено от страните заключението на изслушаната в първоинстанционното производство експертиза следва да се счита за обективно и компетентно дадено и да се цени от въззивната инстанция.
С определение № 325/15.02.2024 г. е съобразено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение по въпроса: „В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?“
ВКС многократно е имал възможност да разясни, че стриктното приложение на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК е гаранция за постановяване на законосъбразно решение от въззивния съд. Последният е длъжен да обсъди всички правнорелевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора. Отделно от това, съдът трябва да анализира събраните по делото доказателства, включително служебно да допусне и изслуша експертиза с цел установяване на релевантен факт, когато е сезиран с оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение. Обсъждането на защитните тези на двете страни по спора, събраните по делото доказателства и приетите въз основа на тях за установени факти следва да бъдат подведени под счетената за приложима законова норма, като тези действия трябва да намерят израз в мотивите на решението. Соченият извод следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. Илюстрация на казаното е задължителната практика на касационната инстанция, обективирана ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило действие и след отмяна на ГПК/1952 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната практика, намерила израз в решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I ТО, решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV ГО, решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I ТО, решение № 219/2014 г. по гр. д. № 1325/2014 г. на III ГО, и др.
Отнесени към процесния случай посочените по-горе разяснения мотивират настоящия състав на съда да приеме обективираните във въззивното решение съображения, че „вземането на „Кубс“ ООД за връщане на дадено по разваления договор между страните е било изискуемо към края на 2018 г…. и е следвало да намери отражение в счетоводството на длъжника като бъде призната провизия, или бъде оповестено като условно, което не е било сторено,… а задължението е било осчетоводено едва през 2022 г., въпреки, че за него е бил издаден изпълнителен лист на 09.06.2021 г.“ и направеното въз основа на тях заключение, че „счетоводството на длъжника не е било водено редовно“, както и, че „предприятието на „Ма Студио“ ООД не осъществява търговска дейност към края на 2019 г.“ са формирани в резултат на допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изискващи задълбочен анализ на събраните по делото доказателства с цел установяване на релевантните по делото факти. Въззивният съд е игнорирал констатациите и изводите на неоспореното от двете страни и прието в проведеното на 13.03.2023 г. открито съдебно заседание заключение на съдебно-икономическата експертиза, според което задълженията към „Кубс“ ООД са били счетоводно отразени през 2022 г. Нито в заключението, нито устно в проведените две открити съдебни заседания вещото лице е посочило, че записите в счетоводството на длъжника не отговарят на реално осъществените от предприятието операции и поети задължения при съобразяване с дадените от СГС в определение № 3191/13.10.2022 г. по т. д. № 1846/2022 г. /л. 105 и л. 106 от делото на СГС/ указания, че в случай на неправилно счетоводно отразяване вещото лице следва да даде алтернативен вариант относно анализа на структурата на активите и финансовите показатели на „Ма Студио“ ООД. При тези данни по делото изводът на апелативния съд относно нередовно воденото счетоводство на длъжника се явяват необосновани.
Отделно, следва да се има предвид, че според Счетоводен стандарт /СС/ 37 провизията е задължение с неопределена срочност или размер, което се признава като пасив като се вземе предвид надежността на оценката, която може да бъде направена, тъй като става дума за настоящи задължения и е вероятно за тяхното погасяване да бъде необходимо поток, включващ икономически изгоди. В този смисъл въпрос на субективна преценка е дали едно задължение ще бъде отразено в счетоводството на дружество като провизирано. Условните задължения според СС 37 не се признават за пасиви, поради което няма как да влияят върху баланса на дружеството. Те само се оповестяват. Оттук следва, че въззивният съд при липса на специални знания е игнорирал приетото по делото заключение на вещото лице и е формирал произволни изводи за неправилно отразяване в счетоводството на ответното дружество към 2022 г. на задължението му към „Кубс“ ООД, произтичащо от развален договор.
Отделно от това, в противоречие с приетото експертно заключение, че дружеството длъжник е било платежоспособно през периода 2018 – 2021 г., а към 2021 г. е спряло да извършва дейност, въззивният съд е формирал извод, че към края на 2019 г. дружеството е спряло да осъществява търговска дейност.
Горните изводи въззивният съд е формирал в нарушение на приетото с т. 10 от Тълкувателно решение № 1/4.01.01 г. на ОСГК, ВКС по тълк. гр. д. № 1/2000 г., решение № 61/27.03.2017 г. по гр.д. № 3406/2016 г. на IV г.о., решение № 60147/15.12.2021 г. по гр. д. № 1102/2021 г. на I г.о., решение № 136 17.10.2019 г. по т.д. № 2673/2018 г., ІІ т.о., № 202/31.10.2018 г. по т.д. № 57/2018 г., І т. о., решение № 69/31.07.2020 г. по т.д. № 2461/2019 г. на II т.о., ВКС, както и решенията, цитирани при отговора на правния въпрос. Въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при наличие на процесуалноправен порок, довел до неговата необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 и предл. 3 ГПК. Като неправилно то следва да бъде отменено.
Дотолкова, доколкото при подадена въззивна жалба срещу определената от СГС начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2022 г., с оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., въззивният съд е длъжен служебно да събере доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата, то след отмяна на обжалваното решение същият следва да допусне изслушване на допълнителна икономическа експертиза. С нейна помощ следва да бъде изяснен въпросът дали в случая вземането на „Кубс“ ООД трябва да бъде отразено в счетоводството на „Ма Студио“ ООД към 2018 г. с оглед датата, на която е бил сключен разваления по съдебен ред договор, или към 2021 г., когато е бил издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение по в. т. д. № 106/2021 г. на САС, или към 2022 г., когато вземането е било установено със сила на пресъдено нещо, съответно дали то следва да бъде отразено като провизирано или не и как това би се отразило върху финансово-икономическото състояние на ответното дружество. Предвид изтеклия период от време от приемане заключенията на съдебната финансово-икономическа експертиза в първоинстанционното производство и динамиката в търговската дейност, вещото лице следва да определи наново към датата на приключване на устните състезания стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника, да изчисли коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност, рентабилност и задлъжнялост на ответника към кредиторите му, финансовите резултати от дейността на дружеството. При разглеждане на делото въззивната инстанция трябва да извърши преценка и относно възможността отразените в актива материални запаси да могат да бъдат реализирани в парични средства съобразно присъщата за съответния вид обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, да прецени доколко отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици и други вземания правилно са осчетоводени като краткосрочни, а не като дългосрочни, както и да установи тяхната реална събираемост.
Поради изложеното и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да бъде върнато на предходната инстанция за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София.
При изхода на спора и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото решение, а те следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото произнасяне.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОТМЕНЯ решение № 685/13.11.2023 г. по в. т. д. № 501/2023 г. на Апелативен съд София.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за ново разглеждане на спора от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.