Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 265/2019
гр.София, 08.01.2020 г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 760/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение №604 от 23.07.2019г. по касационна жалба на Г. С. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 21.11.2018г. на Добрички окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 427/18г. в частта, с която е потвърдено решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на Добричкия районен съд в частта, в която Г. С. Г. е осъден да заплати на С. П. Р. законна лихва върху сумата 5 869.25 лева - присъдената главница по предявения насрещен иск, считано от подаване на исковата молба – 19.12.2016г., до окончателното й изплащане.
В касационната жалба на Г. С. Г. се релевират доводи за недопустимост на въззивното решение в тази му част, поради произнасяне „плюс петитум”, тъй като такъв иск не е предявяван – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 ГПК. Искането е за обезсилване на решението в тази осъдителна част.
Ответната страна С. П. Р., в отговора на касационната жалба и в подадена писмена защита чрез адв. Ст.И., изразява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №604 от 23.07.2019г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за преценка допустимостта на произнасянето на съда относно законната лихва върху претендираната главница по насрещния иск, доколкото искане за присъждането й е релевирано за първи път в пледоария по същество на делото пред първоинстанционния съд.
Член 214 ГПК урежда условията и сроковете за изменение на иска, като в ал. 2 на същия е прието, че не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Следователно за да се направи валидно искане за присъждане законната лихва върху главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на чл. 214, ал. 1 ГПК - недопустимост на едновременно изменение на основанието и на петитума на иска и пр., а е достатъчно устното изявление за присъждане на законната лихва от завеждане на иска или от друга дата, следваща предявяването му. Законът не създава ограничения и относно крайния момент на предявяване на това искане. Следователно то може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество. Тези изводи следват и от акцесорния характер на вземането за лихва. Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. Лихвата следва главното вземане - тя се прехвърля, залага и погасява заедно с него. Размерът на законната лихва след предявяването на иска се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. Защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск - възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата. Поради всичко изложено следва да се приеме, че дори и направено за първи път при второинстанционното разглеждане на делото, производството по това вземане не е разгледано едноинстанционно, тъй като не се касае за нов спор.
По аргумент от чл. 214, ал. 2 от ГПК прибавянето на лихвите след завеждане на исковата молба не е предявяване на отделен иск, поради което не е необходимо да се уточнява размерът на изтеклите лихви, а е достатъчно съдът да ги присъди от определена дата, посочена от ищеца, след завеждане на исковата молба. Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Ищецът следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство и първоинстанционното решение да не се обжалва единствено от ответника (арг. от забраната за влошаване на неговото положение). Ако ищецът е направил искането за пръв път в етапа на устни състезания пред инстанция по същество (първата или втората), решението не е недопустимо, но съдът е длъжен да отмени определението за даване на ход на устните състезания, за да предостави на ответника възможност да се защити по претендираната материално-правна последица от предявения иск.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с гореизложеното и с установената практика по поставения правен въпрос, поради което и същото е допустимо и не са налице основания за обезсилването му.
Действително искането за прибавяне на изтекли лихви върху главницата за времето от предявяване на иска до окончателното изплащане е заявено за първи път в пледоария по същество пред първоинстанционния съд. При това положение съдът е следвало да отмени хода по същество на делото с оглед релевирането му преди приключване на съдебното дирене. Този порок обаче не обуславя недопустимост на решението, а по естеството си е процесуално нарушение, относимо към преценката за правилност на съдебния акт. Доколкото с оглед посоченото по-горе искане за прибавяне на изтекли лихви може да се релевира за първи път и пред въззивната инстанция, а това искане е поддържано и пред нея, нарушението не е съществено и не обуславя промяна на крайния резултат.
Съобразно изложеното решението в допуснатата до касация част следва да се остави в сила.
Предвид изхода на производството пред касационната инстанция в двете му фази разноските следва да се понесат от страните така, както са направени от тях.
Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 247 от 21.11.2018г. на Добрички окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 427/18г. в частта, с която е потвърдено решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на Добричкия районен съд в частта, в която Г. С. Г. е осъден да заплати на С. П. Р. законна лихва върху сумата 5 869.25 лева - присъдената главница по предявения насрещен иск, считано от подаване на исковата молба – 19.12.2016г., до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: