Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 16 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 741/ 2010 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК Осъденият А. И. Д. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на решение № 298 от 14.07.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 689/2010г. на Плевенския окръжен съд. В искането се правят доводи за допуснато нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се при алтернативно- отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, признаване за невинен или намаляване размера на наказанието. Гражданския ищец и частен обвинител намира искането за неоснователно и предлага то да се остави без уважение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на нарушения при постановяване на влезлия в сила съдебен акт и искането като неоснователно предлага да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо.То е направено в предвидения от закона шестмесечен срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Плевенският районен съд с присъда № 354 от 28.06.2010г. по н.о.х.д.№ 347/2003г.е признал подсъдимите О. Р. О. и А. И. Д. за виновни в това, че на 30/31.08.1994г. в гр. Плевен, в съучастие, като съизвършители , се съвкупили с Н. И. М., лишена от възможност за самоотбрана, без нейно съгласие, поради което и на основание чл.152, ал.3 ,т.1 , чл.20, ал.2 и чл.54 НК ги осъдил на по три години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Уважен е граждански иск в размер на 6000лв. Плевенският окръжен съд с решение № 298 от 14.07.2010г. по в.н.о.х.д.№ 689/2010г. е изменил присъдата, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК намалил размера на наложените наказания лишаване от свобода на по две години , които да се изтърпят при първоначален „строг” режим. Възражението за постановяване на съдебните актове при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно. Твърдението, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.277, ал.1 НПК, тъй като не била дадена възможност на подсъдимия да даде обяснения е невярно.Видно от протоколите на съдебните заседания, в които е дават ход на делото и са събирани доказателства, съдът се е съобразявал с процесуалните изисквания.Първоначално подсъдимият е заявил, че не желае да дава обяснения преди разпита на свидетелите и съдът се е съобразил с това негово желание. След като е започнало събирането на доказателствата, независимо, че подсъдимият е имал договорен защитник, от протоколите се установява, че по всеки един въпрос, касаещ развитието на делото е било вземано и становището на подсъдимия, което налага извод, че той и чрез защитника си и лично активно е участвал в процеса.Преди приключване на съдебното следствие отново съдът е взел становището на подсъдимия и дори в този момент той не е заявил, че желае да даде обяснения по делото, каквото не е направил и по време на упражненото право на лична защита или при предоставеното му право на последна дума.Законът дава възможност на подсъдимия да откаже даването на обяснения, както и да дава такива във всеки момент при разглеждането на делото.По този начин се гарантира неговото право на защита, в зависимост от начина, който той е избрал да се защитава.По делото е очевидно , че подсъдимият е решил да не дава обяснения , поради което и възражението че е лишен от правото да даде обяснения, е неоснователно.Съдът има задължение да покани подсъдимия да даде обяснения , но не е длъжен през целия процес да му напомня това негово право, като съответно и отразява в протоколите такова действие.Достатъчно е от протоколите на съдебните заседания да е видно, че на подсъдимия е предоставена възможност активно да участва в процеса, а това несъмнено съдът е сторил. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с преценката на доказателствените средства и най- вече тези, относими към идентифицирането на Д., като извършител на престъплението. Настоящият състав намира, че преценката на събраните по делото доказателства е извършена в съответствие на процесуалните изисквания.Съдът е изложил съображения защо приема за достоверни показанията на пострадалата свидетелка и те се споделят изцяло.Поради факта, че тя е била със завързани очи и не е можела да види извършителите още при първия разпит е посочила отличителни признаци и за Д. това е било характерния му тембър на гласа.В този момент пострадалата не е имала други контакти с подсъдимия, за да се твърди, че особения тембър и е известен от множеството съдебни заседания, в които Д. бил посочен за извършител. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. При приетите за установени фактически положения материалния закон е приложен правилно.Осъществени са както обективните, така и субективни признаци на чл.152, ал.3, т.1 НК. Наложеното наказание от две години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. При индивидуализиране на наказанието съдебните инстанции са отчели и правилно преценили всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието.Обстоятелството, че от извършване на престъплението до постановяването на съдебния акт е изминал много голям срок, правилно е преценено от въззивната инстанция като основание за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, макар и по делото да не са били налице многобройни смекчаващи обстоятелства.Нарушаването на изискванията на ЕКПЧ за справедлив процес в разумни срокове е достатъчно основание за смекчаването на наказателната санкция, но настоящият състав намира, че място за по- голямо намаляване на наказанието, както и за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 НК не е налице.Извършеното престъпление е изключително тежко, обстановката, в която е била поставена пострадалата- първоначално отвлечена с цел да се иска откуп от близките й, каквито и всъщност действия са били предприети, извършване на изнасилването в този момент, обосновават една висока степен на обществена опасност на извършителя, за чието поправяне се налага да изтърпи ефективно наказанието от две години лишаване от свобода. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице основания за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. Д. за възобновяване на в.н.о.х. д.№ 689/ 2010г. по описа на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 14.07.2010г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: