Р Е Ш Е Н И Е № 225 Гр. С., 18 декември 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора А. Гебрев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1192/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Е. П., защитник на подс. Р. М. Р. против решение № 379/02. 08. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 364/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, шести състав. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В подкрепа на тезата за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила се изтъква, че съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги свидетелски показания, както и противоречията между обвинителния акт и заключението на автотехническата експертиза. Твърди се, че решението почива на предположения относно механизма на пътнотранспортно произшествие. Оспорват се констатациите относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и се поддържа, че не са отчетени нарушенията при вземане и изследване на кръвната проба. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че извършеното от подсъдимия не съставлява случайно деяние и че е осъществено в пияно състояние. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или за оправдаване на подсъдимия изцяло, а като алтернатива – за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Сочи се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като съдът е извършил неправилна преценка за наличието на отегчаващи обстоятелства и не е оценил неразумната продължителност на наказателния процес като смекчаващо такова с изключителен характер, поради което защитникът настоява за намаляване на наказанието и отлагане на изтърпяването му в случай, че не бъдат удовлетворени останалите искания в жалбата. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. Р. Р. се солидаризира със становището на адв. П. и моли да бъде оправдан или наказанието му да бъде намалено, като едновременно с това бъде приложен институтът на условното осъждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 279/15. 11. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 2057/2013 година, Софийски градски съд, НО, 29 състав е признал подс. Р. М. Р. за виновен в това, че на 19 юли 2008 год. около 23.00 часа в [населено място], на [улица], с посока на движението от [улица]към [улица], при управление на МПС – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , в района на блок 701, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Г., като деянието е извършено в пияно състояние, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 2125/21.07.2008 година на болница "име" - С. с резултат 2,7 промила, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б" вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Съдът е възложил на подс. Р. разноските по делото. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 379/02. 08. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 364/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, шести състав, е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Преди всичко следва да бъдат разгледани доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите аргументи на защитата по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Всички възражения в жалбата се отнасят до аналитичната дейност на въззивната инстанция, но внимателният прочит на проверяваното решение не дава основание да бъде отправен подобен упрек към нея. Апелативният съд е изпълнил стриктно задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда. Събраните от СГС гласни и писмени доказателства и експертните заключения са обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на въззивната инстанция е реализирана при спазване правилата на формалната логика. Доказателствата и средствата за тяхното установяване са ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание след подлагането им на внимателна проверка за допустимост, процесуална годност и достатъчност. От доказателствената съвкупност са били изключени доказателствените източници, които не съответстват на установените в НПК изисквания. Контролираната инстанция е предприела този законосъобразен подход по отношение на протокола за оглед на местопроизшествие предвид установеното, че действието е извършено в отсъствие на поемни лица, но в същото време е съобразила, че съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила. Ето защо всички констатации във връзка с особеностите на пътната обстановка законосъобразно са изградени върху останалите годни доказателствени средства: показанията на свидетелите Б. и С. Б. – относно мястото, където са били паркирани автомобилите им и състоянието, в което са ги намерили след произшествието; тези на Ю. М., Г. Х., Д. Б. и С. Т. – касателно действията на подсъдимия непосредствено преди и след произшествието и досежно местоположението на пострадалия след удара на управляваното от Р. Р. превозно средство в паркиралите автомобили на свидетелите Б.. Въззивната инстанция е дала изчерпателен отговор и на възраженията на защитата, свързани с механизма на пътнотранспортното произшествие. Основателно е преценено, че констатациите относно това правно значимо обстоятелство следва да бъдат изградени на първо място върху показанията на очевидеца Ю. М. за местонахождението на пострадалия между двете паркирани коли и за това, че същият е бил в изправено положение непосредствено преди удара. Не е произволен и почиващ на предположение, както неоснователно твърди касаторът, и изводът за сблъсък между предната част на безконтролно движещото се превозно средство на подсъдимия последователно със задниците на двата паркирани автомобила на свидетелите Б., при което стоящият между тях пострадал бил притиснат и била ампутирана дясната му подбедрица. САС е основал това свое заключение по фактите върху комплексната експертиза, допусната и приета по време на съдебното следствие. Съобразено е, че досежно механизма на ПТП то противоречи на комплексната експертиза от досъдебното производство, с оглед на което са изложени убедителни съображения кое от тях заслужава доверие. Професионално е защитена тезата, че експертното заключение от предсъдебната фаза не следва да бъде кредитирано, защото се основава на негодния протокол за оглед на местопроизшествие, изводите в него са направени при съществен доказателствен дефицит и най-вече, защото вещите лица не са могли да обяснят как е възможно да се получат едновременно ампутация на дясната подбедрица на пострадалия и травмите в тазовата област при положение, че според тях пешеходецът е бил седнал на пътното платно в момента на удара. Настоящият състав не установи и твърдяното от касатора предположение на въззивния съд относно загубата на контрол от подсъдимия. За да приеме, че Р. не е контролирал превозното средство още преди удара му в паркираните автомобили, САС се е позовал на показанията на свидетелите Ю. М. и Г. Х., които са възприели занасяне и криволичене на л. а. „марка“ преди да се блъсне в другите превозни средства. Същевременно долу стоящият съд е съобразил показанията на всички останали свидетели, в които не се съдържат данни за завои, препятствия или неравности, налагащи подсъдимият да измени праволинейното си движение. Неоснователни са и възраженията за игнориране на доказателства, подкрепящи защитната теза на подсъдимия, че е употребил незначително количество вино и приемът му е станал много преди инкриминираното деяние. Както обясненията на подсъдимия, така и показанията на неговия брат, са били предмет на подробен коментар от първостепенния съд. От своя страна въззивната инстанция се е солидаризирала с анализа и на стр. 12 от решението е добавила, че поначало е без значение какъв е видът на консумираната спиртна напитка, след като са събрани категорични гласни и писмени доказателства за пияното състояние на подсъдимия към момента на причиняване на пътнотранспортното произшествие. При положение, че аналитичната дейност на САС е съобразена с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, а въззивният съдебен акт като съдържание отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК не може да бъде удовлетворена претенцията на подсъдимия и защитата му за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. По доводите за нарушение на материалния закон: При правилно установената фактическа обстановка контролираната инстанция е направила законосъобразни правни изводи относно съставомерността и правната квалификация на деянието. Неоснователни са доводите за неправилен отказ подсъдимият да бъде оправдан поради наличието на случайно деяние. Както правилно е отбелязал въззивният съд, разпоредбата на чл. 15 от НК е приложима при кумулативната даденост на две условия: 1. деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност по управление на МПС и 2. да са налице условия, при които той е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. Контролираната инстанция е направила законосъобразен извод, че в настоящия казус отсъстват и двете предпоставки. На първо място, безспорно установено е, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – занасянето на автомобила без видима причина и невъзможността за праволинейно движение по булеварда още преди удара с паркиралите превозни средства и пешеходеца в съвкупност с непредприемането на каквито и да било действия за овладяване на ситуацията недвусмислено показва, че Р. не е бил фокусиран върху управлението на превозното средство и не е следил всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението по пътя, каквато е същността на пренебрегнатото от него правило за движение. В същото време съгласно заключението на първоначалната комплексна експертиза (в кредитираната от съдилищата по фактите част) подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца между двете паркирали коли на разстояние от 70-80 метра, докато опасната му зона при избраната скорост от 60-70 км/ч е била 45 – 57 метра, т. е. той не е поставен изненадващо в невъзможност да реагира на внезапно възникнала опасност за движението, поради което не може да се позовава на случайно деяние и да претендира за оправдаването си. Голословни и поради това несподеляеми са и възраженията на касатора за отсъствие на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3 от НК – пияно състояние. На първо място следва да се отбележи, че за разлика от престъплението по чл. 343 Б от НК, при деянието по чл. 343, ал. 3 от НК законодателят не е поставил като изрично изискване концентрацията на алкохол да бъде установена по надлежния ред, предвиден в съответните подзаконови нормативни актове по приложението на ЗДвП. Поради това в задължителната практика на касационната инстанция – ППВС № 1/83 год., изрично е посочено, че пияното състояние може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени по НПК. Ето защо дори и само показанията на служителите на пожарната и на свид. М. са били достатъчни да се приеме за доказано това квалифициращо обстоятелство. В случая по-важното е друго – че точната концентрация на алкохол е била установена при стриктно съблюдаване на изискванията на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм., ДВ, бр. 61/2017 год.). Защитата се позовава на неспазен 24 часов срок за извършване на изследването без да съобрази, че такъв е съществувал в чл. 15, ал. 1 до 2006 год., но той се е отнасял единствено за изпращане на кръвната проба за физико-химичен анализ. Към момента на деянието цитираната разпоредба е изменена (ДВ, бр. 23/17. 03. 2006 год.) като този срок е удължен до 72 часа. В същото време нито преди, нито след 17. 03. 2006 год. чл. 16 и чл. 17 от Наредбата са визирали срок, в който трябва да бъде извършено изследването. По делото е установено, че кръвната проба е взета по предвидения ред, изпратена своевременно за анализ, съхранявана е съобразно нормативните изисквания и са спазени предписанията за реда и начина на изследването ѝ. При това положение съдът законосъобразно се е позовал на протокола за химическа експертиза при обосноваване на изводите си относно наличието на квалифициращото обстоятелство, а касационната инстанция няма основания да удовлетвори искането на защитата за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. По доводите за явна несправедливост на наказанието: Несподеляеми са аргументите за явна несправедливост на наложеното наказание. При индивидуализацията му контролираната инстанция е съобразила всички обстоятелства, значими за определяне на вида, размера и начина му на изтърпяване, без да надценява едни от тях за сметка на останалите. Не се подкрепя от материалите по делото твърдението на защитата за отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Напротив, въззивната инстанция с основание е изтъкнала, че подсъдимият е системен нарушител на правилата за движение, тъй като за период от около шест години е наказван общо седемнадесет пъти за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, като освен за такива деяния административно-наказателната му отговорност е била ангажирана и за други нарушения на правилата за движение, включително и за управление на МПС след употреба на алкохол. Това обстоятелство, наред с факта, че Р. не е платил нито една от наложените му глоби, представлява ярка демонстрация на изключително пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред и в частност към правилата, регламентиращи високорисковата дейност по управление на МПС. Ето защо, независимо от настъпилата реабилитация по право и въпреки факта, че в последните две години не са били констатирани нови нарушения на правилата за движение, следва да бъде споделен изводът на съдилищата по фактите, че поне що се отнася до дейността му като водач на МПС подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност и за поправянето и превъзпитанието му се налага той да изтърпи наказание в по- голям размер. Наред с това въззивната инстанция правилно е третирала като отегчаващо отговорността обстоятелство концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, която надхвърля повече от пет пъти минимално изискуемото съдържание от 0,5 ‰ за наличие на квалифициращия признак „пияно състояние“. Този подход е съобразен с константната практика на ВКС (Р. № 1190/77 год. на ІІІ н. о., Р. № 631/2003 год. на ІІІ н. о., Р. № 331/2007 год. на ІІ н. о., Р. № 189/94 год. на І н. о. и др.) и не влиза в противоречие със забраната на чл. 56 от НК, тъй като в случая квалифициращото обстоятелство не се отчита повторно, а се взема предвид проявлението на съставомерните признаци над минимално необходимото. Същият законосъобразен подход е използван и по отношение на другите правно значими обстоятелства. Макар нарушението на режима на скоростта да не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, то правилно не е оставено без внимание от апелативния съд. От една страна то характеризира подсъдимия като безотговорен участник в движението, а от друга показва и завишена обществена опасност на деянието, особено като се има предвид, че пътнотранспортното произшествие въпреки късния час е станало в оживен жилищен район и на булевард с относително интензивно движение. Все в посока на необходимост от завишаване на наказателната репресия съдът е извършил правилна преценка и по отношение на другите обстоятелства, характеризиращи деянието. Наред със смъртта на пострадалия загубата на контрол върху автомобила е довела до възникването на несъставомерни последици от различно естество. На първо място, предвид удара в автомобила на служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ реално застрашени са били животът и здравето на свид. С. Т., изчакващ колегите му да приключат работа. Наред с това са причинени и имуществени вреди, както по превозните средства - собственост на свидетелите Б., така и на служебния автомобил на ПБЗН. Тези обстоятелства представляват друг сериозен аргумент за извода, че не само деецът, но и конкретното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност и изисква налагането на по-значително по размер наказание. Неоснователни са и доводите за отказ на въззивния съд да третира продължителността на наказателното производство като смекчаващо отговорността обстоятелство. Долу стоящите инстанции са отделили специално внимание на този въпрос и, отчитайки, че деянието е извършено през 2008 год., са проявили значителна снизходителност към подсъдимия независимо от многобройните отегчаващи отговорността му обстоятелства. Настоящият касационен състав се солидаризира с изводите им, че макар да е налице неоправдано забавяне на делото в досъдебната фаза, свързано с бездействие на разследващия орган, не се налага намаляване на наказанието. Този извод е свързан с обстоятелството, че делото се характеризира със значителна фактическа сложност, наложила първостепенният съд да издири и да разпита множество свидетели. Изслушани са били и немалко експертизи от различни области на човешкото познание. Съдебните заседания – повече от двадесет на брой само на първа инстанция, са провеждани регулярно, а съдебните актове са изготвени без съществени забавяния. В същото време, макар Р. да е бил привлечен в качеството на обвиняем още през 2008 год., по делото не са налични данни, че той е търпял извънмерни ограничения, които да обуславят санкционирането му с наказание, по-леко от определеното с присъдата. С оглед тези съображения касационната инстанция счете, че не са налице основания за намаляване на наложеното наказание. Предвид размера му – четири години лишаване от свобода, не съществува законова възможност да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за прилагане института на условното осъждане. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 4 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 379/02. 08. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 364/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, шести състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.