Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр.София 28.06.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 854/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Й. Х. М. чрез адв. С. Б. против решение № 445/21.12.2009 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 792/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1165/09.11.2010 г. по въпроса дали работникът има право да получи трудово възнаграждение и обезщетения по КТ, когато трудовият договор е сключен в нарушение на чл. 635, ал. 1 ТЗ. Съставът на Върховния касационен съд намира, че отговорът следва да се съобрази с правилото на чл. 75 КТ. Във всички случаи, когато трудовият договор е недействителен, той поражда своето действие между работодател и работник /служител/, ако последният е действал добросъвестно, докато бъде обявена недействителността на договора. От това следва, че в обсъжданата хипотеза, дори договорът да е сключен в нарушение на чл. 635, ал. 1 ТЗ, работникът има право да получи трудово възнаграждение и обезщетения по КТ, ако е бил добросъвестен и за времето до обявяване на договора за недействителен. Въззивният съд е приел, че не е налице валидно трудово правоотношение между Й. Х. М. и [фирма] /в несъстоятелност/ за длъжността „невъоръжена охрана”, защото договорът от 17.10.2002 г. е сключен след откриване на производство по несъстоятелност спрямо работодателя и не е спазено условието по чл. 635, ал. 1 ТЗ да се вземе предварителното съгласие на синдика. Поради това, без да се изследват елементите от фактическия състав на чл. 75, ал. 1 КТ, исковете на М. за заплащане на трудово възнаграждение за времето 17.10.2002 – 16.02.2003 г., обезщетение за недопускане до работа от 16.02.2003 г. – 28.02.2009 г., обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и лихви за забавено плащане на главниците, са отхвърлени. Крайният резултат е правилен, макар и по други съображения. В случая, страните по делото не спорят, а и от материалите по делото се установява, че Й. Х. М. е бил управител на [фирма], П. Т. до 11.09.2002 г. На 17.10.2002 г. сключва безсрочен трудов договор с търговското дружество, представлявано от Т. А. Т. за длъжността „въоръжена охрана” на пълно работно време. Към датата на сключване на договора, М. е бил в известност, че с решение от 07.07.2001 г. на Великотърновския окръжен съд, дружеството, управлявано от него до 11.09.2002 г., е обявено в неплатежоспособност, както и, че е назначен синдик - първоначално В. К. Т., а от 01.08.2001 Д. И. Г.. В качеството си на управител на обявеното в неплатежоспособност дружество, М. е бил наясно с изискванията на чл. 635, ал. 1 КТ. Знае, също така, че за неговия трудов договор липсва съгласието на синдика. Следователно, работникът не може да се ползва от привилегията на чл. 75, ал. 1 КТ. Освен това, относно иска за трудово възнаграждение за времето от 17.10.2002 г. до 16.02.2003 г. М., чиято е тежестта на доказване, не е представил убедителни доказателства, че е изпълнявал задълженията си като „невъоръжена охрана”. Установено е само, че е бил допускан в предприятието от синдика в качеството си на бивш управител на дружеството във връзка с описването на материалните активи и необходимостта от съдействие съгласно чл. 640 ТЗ. В заключение, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Великотърновският окръжен съд е постановил същия краен резултат, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445/21.12.2009 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 792/2009 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: