Р Е Ш Е Н И Е № 445 гр.София, 19 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1407/2013 година От защитника на подсъдимия В. Х. Д. е подадена касационна жалба срещу утежняването на отговорността му във Великотърновския апелативен съд, който е изменил присъдата на Русенския окръжен съд. Присъдата – 17 от 11.ІІІ.2013 год. по нохд № 28/2013 год., е постановена в първата инстанция за опита на 17.ІХ.2011 год. да бъде убит М. П. М. - престъпление по чл.115, във връзка с чл.18 НК, за което подсъдимият е бил наказан с три години лишаване от свобода при условията на чл.55 НК (под минималния размер за наказанието, предвиден в закона-10 години), условно (чл.66 НК) с 5-годишен изпитателен срок. Второинстанционното (въззивно) решение – 121/22.V.2013 год. по внохд № 117/2013 год., е издадено след оспорване на присъдата от страна на обвинението-и държавно, и частно, довело до отмяната на условното осъждане, до увеличаване с 2 години на размера на лишаването от свобода и неговото изтърпяване при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В касационната жалба са изложени доводи в подкрепа на промяна в положението подсъдимия чрез връщане към онова, което е било в окръжния съд. В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана, а според прокурора – единствената друга страна извън защитника на подсъдимия, взела участие в него-трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна само по отношение на увеличения размер на наказанието, и то само поради следното. І. За да увеличи лишаването от свобода от 3 на 5 години, ВАС е променил основанието за приложение на чл.55 НК. Сметнал е, че установените в първата инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито „многобройни”, както е приел РОС, нито пък някое от тях е „изключително”. Според второинстанционния апелативен съд основанието за лишаване от свобода под минималните по закон 10 години е предвиденото в чл.58, б.”а” НК: недовършеността на престъплението при опит и обстоятелствата относно степента на осъществяване на престъпното намерение и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Новоприетото основание за приложение на чл.55 НК ВАС видял в недостатъчната по интензивност сила, с която са причинени порезните наранявания, и в реално настъпилия от тях резултат-лека телесна повреда по чл.130, ал.1 НК, позволил пълното възстановяване на пострадалия след оказаната му медицинска помощ. ВКС обаче не е убеден, че промяната в основанието да бъде приложен чл.55 НК е достатъчно и като основание за утежняване на отговорността – в теорията и съдебната практика съществува даже разбиране, че предвиденото в чл.58 НК не е друго освен конкретизация на обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като изключително смекчаващи, както и че на общо основание смекчаването не е задължително. Според ВКС изключителното в случая е не в едно или в няколко от смекчаващите обстоятелства; изключително е тяхното и въобще на всички индивидуализиращи обстоятелства съвкупно значение за явното несъответствие между престъпното деяние и досегашните прояви в живота на подсъдимия. Извършването на убийство или опит за такова е, разбира се, поначало нещо изключително в живота на всекиго, но тук става дума за поведение, крайно изненадало не само пострадалия, но и всички, които са познавали В.Д.. По мнението и на двете предходни инстанции, въпреки тежкото си детство (отглеждан е от негов дядо, на 9 год. е станал жертва на престъпно хомосексуално блудство, настаняван е за отглеждане в социално заведение, по-късно е осиновен, но осиротял и от осиновителите си); трудолюбив-работи от 16-годишен; неконфликтен, без каквито и да са противообществени прояви; макар и разведен, добър баща, на когото са предоставени родителските права върху едно от децата, грижи се и за дете от предходен брак на жената, с която съжителства; извършил е престъплението под въздействието на алкохол, но той е бил употребен по повод на тържество, организирано по местоработата, и за въздействието му е била от значение и претърпяната в миналото черепно-мозъчна травма. Между двете предходни инстанции няма спор и че неочакваната агресия е била отключена от репликата на пострадалия с хомосексуален подтекст за подсъдимия, което заедно с всичко останало като възможно обяснение за случилото се на 17.ІХ.2011 год., сочи ясно за ВКС, че в случая е било достатъчно налагането на едно чувствително по-ниско по размер наказание в сравнение с най-честото наказване при опитите за убийство. ІІ.1. Но ако ВАС не е трябвало да увеличава наложеното в окръжния съд лишаване от свобода, утежняването на отговорността с реалното му изтърпяване е според ВКС напълно оправдано. В последната насока също така ясно сочи рядко срещаният способ на престъпното посегателство: недвусмислените движения по заколване на пострадалия като животно говорят вече не само за болезнено възприемане на безобидно подхвърлената реплика, но и за твърде опасното лесно вземане на съдбоносни решения. И ако в отбелязаната насока може да се предположи, че целите на наказанието за подсъдимия ще бъдат постигнати, по отношение на общата превенция е необходимо според ВКС по-сериозно репресивно въздействие, несъвместимо с условното осъждане. На тази страна от санкционирането на престъпленията ВКС е обръщал внимание неведнъж и тук е достатъчно само да го припомни с препращането например към р.539/02-01-І (Бюл.7/02), 401/02-ІІ (Бюл.5/02), 277/02-І (Бюл.10/02), 423/03-ІІ(Бюл.8/03), 227/04-03-І (Бюл.9/04). 2. С оглед на подадената касационна жалба ВАС трябва да бъде подкрепен и за потвърждаването на отговорността на подсъдимия именно за опит да бъде убит М.М. – не за реално нанесената лека телесна повреда или пък за опита да му нанесе по-тежка такава (на възраженията в този смисъл ВКС отговаря тук според избраната от подателката ѝ структура на жалбата-иначе, логически въпросите са първи по ред). Защо умисълът на подсъдимия В.Д. е бил именно да убие пострадалия съдилищата са изложили достатъчно и убедителни аргументи, които ВКС споделя и няма защо да добави нещо друго, освен бележката за още един красноречив момент в поведението на дееца – този път непосредствено след двете замахвания по врата на М., когато се дръпнал настрани от мястото с плач и с думите „какво направих”. ІІІ. Ръководен от всичко изложено, съобразно още с чл.354, ал.2, т.1 и с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 121 от 22 май 2013 год. по внохд № 117/2013 год. на Великотърновския апелативен съд като само НАМАЛЯВА увеличеното с него наказание от пет на три години лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ