2 решение по гр.д.№ 886 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 14.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 886 по описа за 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 67 от 11.05.2011 г. по в.гр.д.№ 111 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 1347 от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 993 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав за уважаване на предявения от [фирма] срещу ТПК „М.” и [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: фризьорски и козметичен салон, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1505.226.2.9 с площ от 70,32 кв.м., който е разположен на партерния етаж на четириетажната жилищна сграда № 2, построена в имот с идентификатор № 10135.1505.226, представляващ държавно дворно място в кв.443 на първи подрайон, заедно с 4,544 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и заедно с прилежащото избено помещение, и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 17.08.2011 г. и в съдебно заседание пълномощникът на ответника [фирма] не оспорва жалбата. Пълномощникът на ответника ТПК „М.” също не оспорва жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение на ВКС № 1172 от 01.12.2011 г. по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато по въпроса: налице ли е правен интерес за третото по изпълнението лице да предяви иска по чл.524 от ГПК, когато между това трето лице и длъжника по изпълнението е налице влязло в сила решение по спор за собственост за недвижимия имот- предмет на изпълнението по изпълнителното дело, за което решение се твърди, че има сила на присъдено нещо и по отношение на взискателя по изпълнението, в случаите, когато изпълнителното производство е спряно и на третото лице е даден срок за предяви такъв иск. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Искът с правно основание чл.524 от ГПК е установителен иск за собственост, с който по същество третото по принудителното изпълнение лице се защитава срещу насоченото срещу негов имот изпълнение. Като установителен иск, той е допустим, ако ищецът има правен интерес от предявяването му. Третото по изпълнението лице има правен интерес от предявяване на този иск, винаги когато принудителното изпълнение е насочено срещу негов имот, дори и спорът за собственост на този имот между третото лице и длъжника по изпълнението да е разрешен с решение по друго дело, което има сила на присъдено нещо и по отношение на взискателя по изпълнението. Това е така, тъй като не е в компетентността на съдебния изпълнител да разрешава въпроса дали силата на присъдено нещо на решението по спора между третото на изпълнението лице и длъжника се разпростира и спрямо взискателя по изпълнителното дело. Този въпрос следва и може да се разреши само в производството по предявения от третото по изпълнението лице иск по чл.524 от ГПК и е въпрос, касаещ съществото на спора, а не допустимостта на иска. Ако този спор не бъде предявен и решен с влязло в сила съдебно решение по чл.524 от ГПК, съдебният изпълнител не може да откаже да продължи изпълнителните действия /няма да има основание нито да спре изпълнителното производство, нито да го прекрати, а съгласно чл.524, изр.4 от ГПК съдът ще отмени спирането на изпълнението/ и по същество третото по изпълнението лице не би могло да се защити срещу насоченото срещу негов имот принудително изпълнение. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че предявеният от третото по изпълнението иск по чл.524 от ГПК е недопустим, тъй като между третото лице и длъжника по изпълнението имало влязло в сила съдебно решение, което се ползвало със сила на присъдено нещо и по отношение на взискателя по изпълнението, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като липсва решение на въззивния съд по съществото на спора, след отмяната на решението делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане и постановяване на решение по същество. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 67 от 11.05.2011 г. по в.гр.д.№ 111 от 2011 г. на Варненския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.