Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 20.02.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5245 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. М. Т., чрез пълномощника му адвокат Д. Р., против въззивното решение от 12.04.2013 год. по гр. д. № 302/2013 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 5.12.2012 год. по гр. д. № 5226/2012 год. на Русенския районен съд в частта му, с която е допусната делба на недвижими имоти в [населено място], представляващи парцели ХІV-394 и ІV-394, и двата в кв. 35 по плана на селото, както и на 6/8 ид. ч. от построените в последния парцел сгради, между страните по делото при дялове – 21/24 ид. ч. за Д. М. Т. и по 1/24 ид. ч. за Н. Д. Т., Ю. И. А. и Н. И. А.. Въззивният съд приел, че в останалата част, с която е отхвърлен иска на Д. Т. за делба на жилищна сграда в п. ХІV-394 и е допусната делбата й между останалите съделители, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът поддържа становище за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за обезсилването му, респ. отмяната му и искане за уважаване на предявения иск за делба при предявените квоти – за касатора 21/24 ид. ч. върху делбените имоти – дворните места и постройките върху тях, както и всички подобрения и по 1/24 ид. ч. за всеки един от останалите трима съделители. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 346 от 25.10.2013 год. на ВКС. В него е прието, че поставеният процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд при непосочване на конкретни оплаквания във въззивната жалба – чл. 269 и чл. 272 ГПК, както и тези при подадена допълнителна въззивна жалба, която съдържа указания в какво се състои порочността на решението, с която се пояснява или допълва подадената бланкетна жалба, респ. се въвежда нов предмет, и до кой момент е допустимо жалбоподателят да подава такава, както и релевантността й за очертаване рамките, в които следва да е произнасянето на въззивният съд, са свързани с произнасянето на въззивния съд, обусловено от подадената бланкетна жалба и допълването й с допълнителна такава. Същите са обусловили изхода на настоящия спор, доколкото въззивният съд се е произнесъл в рамките на подадената в срока въззивна жалба, като е счел, че допълнителната такава не следва да се разглежда, тъй като е извън срока и въвежда нов предмет на обжалване. Затова и касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед на това, че разглеждането на горните въпроси ще допринесе и до тълкуване разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК в хипотезата на липса на указание във въззивната жалба в какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба. По горните процесуалноправни въпроси, касационният съд намира следното: Въззивното производство е уредено в ГПК като продължение на първоинстанционното производство, макар и при ограничено въззивно обжалване /ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС./. Въззивният съд, действайки като съд по същество на спора, следва да формира собствени фактически и правни изводи въз основа на преценка на събраните доказателства, при което с оглед на крайния му извод постановява решение, с което потвърждава или отменя обжалваното първоинстанционно решение. Разпоредбата на чл. 269 ГПК регламентира правомощията на въззивния съд относно валидността на решението, по която се произнася служебно, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси, т. е. по правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, в което разрешение по новия ГПК се проявява разликата в сравнение с въззивното обжалване по отменения процесуален закон, при което въззивният съд при проверката на правилността на първоинстанционното решение не беше обвързан от оплакванията в жалбата при разглеждане на спора по същество и при условията на пълен въззив. На тези правомощия на въззивния съд по действащия ГПК по отношение правилността на обжалваното решение кореспондира и уредбата в него относно съдържанието на жалбата. При подадена в срок въззивна жалба, макар и същата да не съдържа конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивното производство е редовно учредено, тъй като по аргумент от чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 260 ал. 1, т. 3 ГПК непосочването в жалбата в какво се състои порочността на решението /т. 3/ не обуславя нейната нередовност. Поради това и съдът не е длъжен да изпраща съобщение до страната при проверката за редовносттта й, съгласно чл. 262 ГПК, както е процедирал съдът в настоящия казус, но това не означава, че жалбоподателят не може да поддържа във въззивното производство конкретните си доводи за неправилност на първоинстанционното решение, вкл. и чрез допълнителна молба. В нея обаче той може да конкретизира и уточнява оплакванията в жалбата си с указание в какво се състои порочността на обжалваното решение, като това може да се осъществи и в откритото съдебно заседание по чл. 268 ГПК при разглеждане на жалбата. Законът не поставя ограничения пред въззивника да уточнява или конкретизира подадената в срока за обжалване формална въззивна жалба, като това е допустимо да се осъществи и с допълнителна молба. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по тези доводи относно правилността на обжалваното решение, доколкото същите са в рамката на подадената в срок въззивна жалба, с оглед неговите правомощия на съд по същество на спора, като обратното представлява съществено нарушение на чл. 269 и чл. 272 ГПК. Недопустимо е обаче въззивникът след изтичане на срока за въззивно обжалване с допълнителна молба да допълва подадената в срок въззивна жалба, като въвежда нов предмет, тъй като това процесуално действие, като извършено след предвидения в закона срок, не може да се вземе предвид от въззивният съд– чл. 64, ал. 1 ГПК, респ. съдът не дължи произнасяне по доводите в тази допълнителна молба. С оглед на приетите съображения по поставените процесуалноправни въпроси, настоящият състав намира въззивното решение за неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 269 и чл. 272 ГПК, обуславящи неговата отмяна с връщане на делото за ново разглеждане. Съображенията за този извод са следните: Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба в срок, в която се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение при определяне на квотите на страните, при което жалбоподателят е поддържал да притежава по-голям дял от определения му в първоинстанционното решение, т. е. обжалвано е решението в частта му, с която са определени дяловете на съделителите в съсобствеността. Относно една от жилищните сгради, предмет на делбата /според приетото от първоинстанционният съд/, на жалбоподателя не му е определен дял, а искът му за делбата й е отхвърлен с първоинстанционното решение, т. е. жалбата му обхваща и тази част на произнасянето, доколкото не му е определен дял. Неправилно въззивният съд е приел, че не може да формира собствени изводи по съществото на спора, тъй като съгласно правомощията му на съд по същество е задължен да направи собствени фактически и правни такива въз основа на събраните по делото доказателства, при оплакването във въззивната жалба за неправилно определяне на квотите на страните по делото. В рамките на този довод в подадената в срок въззивна жалба са уточненията на въззивника, съдържащи се в допълнително подадената извън срока жалба, като въззивният съд е дължал произнасяне по това оплакване. Като не е разгледал довода за неправилност на първоинстанционното решение по същество, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 269 ГПК, поради което и решението му следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за произнасяне относно правилността на първоинстанционното решение, като се разгледа доводът във въззивната жалба относно неправилност при определяне квотите на страните в делбата на процесните имоти, в т. ч. и относно жилищната сграда, допусната до делба без участието на касатора, след преценка относно предмета на иска за делба, очертан в исковата молба. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 286 от 12.04.2013 год. по гр. д. № 302/2013 год. на Русенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: