Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 23.07.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова При секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6858 по описа за 2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. До обжалване е допуснато решение от 30.06.2014 г. по гр. д. № 411/ 2014 г. в частта, с която Бургаски окръжен съд като отменя решение №57/15.10.2013 г. на Районен съд - Царево, отхвърля исковете срещу [фирма], че Г. И. Ш. и К. Д. Ш. по договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 198/ 12.11.2003 г, и при условията на съпружеска имуществена общност притежават 74. 40 % ид. части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот (УПИ) в [населено място], описан в решението. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Купувачът от публичната продан придобива ли правото на собственост върху имота, когато към деня на влизане в сила на постановлението за възлагане е вписано решение за развалянето на договора, легитимирал длъжника по изпълнението като собственик на възбранения имот и е спазен срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС, но исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана след възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело? Касаторите Г. и К. Ш. предлагат отрицателен отговор на въпроса. Считат, че решението следва да бъде отменено от настоящата инстанция поради това, че въззивният съд е установил правилно релевантните факти, но е приложил неправилно чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 и чл. 453, т. 2 ГПК. Претендират разноските по делото. Ответникът по касация [фирма] възразява, че жалбата е неоснователна. Според него разпоредбата на чл. 453, т. 1 ГПК (преди чл. 347, б. „в” ГПК (отм)) точно и ясно решава конкуренцията между правата на третото за изпълнението лице, чийто иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен с решение, вписано преди постановлението за възлагане на имота и правата на купувача на имота от публичната продан и въззивният съд я е приложил правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. По въпроса, по който обжалването е допуснато, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че купувачът от публичната продан придобива правото на собственост върху имота, когато към деня на влизане в сила на постановлението за възлагане е вписано решението за разваляне на договора, легитимирал длъжника по изпълнението като собственик на възбранения имот, стига исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да е вписана след възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело. Без правно значение е обстоятелството дали към вписване на решението за разваляне на договора е спазен срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС. Съображенията за този отговор са следните: Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а придобитите от третите лица не могат да се противопоставят на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. От друга страна, чл. 453, т. 2 ГПК прогласява за непротивопоставими на взискателите решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. Вписването на исковата молба за разваляне на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, има оповестително-защитно действие (аргумент от чл. 114, б. „а”, изр. 2 ЗС). Такъв договор подлежи на вписване (чл. 112, б. „а” ЗС), а съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Следователно конкуренцията на правата на купувача, който се легитимира като собственик на имота на основание влязлото в сила постановление за възлагане на имота от публична продан и тези на лицето, което се легитимира като собственик в резултат на обратното действие на съдебното решение за разваляне на договора (чл. 88, ал. 1 ЗЗД), законодателят решава според поредността на вписванията на възбраната и исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като се зачитат правата на лицето на основанието, вписано първо по ред. Когато първа по ред е вписана възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело, по което купувачът е придобил имота от публична продан, без правно значение е дали към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане има вписано решение за разваляне на договора, легитимирал длъжника като собственик и дали е спазен срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС. Развалянето на договора действително има обратно действие, но само между страните по договора, като в случая правата на купувачът от публичната продан са защитени от вписаната възбрана. Доколкото имотът не се намира в патримониума на неизправната страна по разваления договор, то за изправната страна остава възможността да иска неговата равностойност. Не и да претендира връщането на имота от третото добросъвестно лице, както и да оспорва придобиването на собствеността от страна на това трето лице, което се ползва от защитата по чл. 88, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и решение № 118/ 22.03.2012 г. по гр. д. № 1215/ 2011 г,ВКС, ІІ-ро ГО, № 267 по гр. д. № 1325/ 2002 г, ВКС, ІV-то ГО, решение № 992/ 14.11.2008 г. по гр. д. № 2653/ 2007 г, ВКС, ІІІ-то ГО. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна. Правният спор, пренесен за решаване и пред касационната инстанция, не е по релевантните факти. По тяхното осъществяване страните не спорят. Спорът се концентрира върху правното значение на тези факти. Решението в допуснатата до касационно обжалване част ги отразява. Фактите са следните: 1) с договор по н. а. № 198/ 12.11.2003 г. ищците (сега касатори) купуват два УПИ, при обединяването на които е съставен процесният с влязъл в сила подробен устройствен план; 2) касаторите са в брак към осъществяване на възмездното придобивно основание; 3) с договор по н. а. № 101/ 26.02.2008 г. те учредяват право на строеж и прехвърлят 74. 40 % ид. части от правото на собственост върху процесния УПИ срещу задължение на [фирма] да построи сграда и да им предаде в довършен вид отделни обекти в нея при запазено право на строеж за отредените обекти; 4) на 30.07.2010 г. е вписана възбрана върху 74. 40-те % ид. части от правото на собственост върху УПИ в обезпечение на принудителното изпълнение на парично притезание с длъжник приобретателя по договора по н. а. № 101/ 26.02.2008 г; 5) на 05.08.2011 г. е вписана искова молба за развалянето на този договор поради виновното неизпълнение на задължението на приобретателя-длъжник по изпълнението; 6) на 29.03.2012 г. е вписано решението, с което исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД са уважени; 7) спазен е 6-месечният срок по чл. 115, ал. 2 ЗС; 8) ответникът (ответник и по касация) е обявен за купувач от публичната продан на 74. 40-те % ид. части от правото на собственост върху УПИ и с влязло в сила постановление от 30.11.2012 г. на съдебния изпълнител имотът му е възложен. Въззивният съд е приел, че тази фактическа обстановка поставя в конкуренция правата на страните. Касаторите черпят своите от: 1) договора от 12.11.2003 г. за покупко-продажба по време на брак (чл. 19 СК от 1985 г); 2) обратното действие на решението за разваляне на договора, с който длъжникът по изпълнението се е легитимирал като собственик на 74. 40-те % ид. части от правото на собственост върху процесния УПИ (чл. 88, ал. 1 ЗЗД) и 3) обстоятелството, че постановлението за възлагане следва вписването на молбата по иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Ответникът по касация черпи своите права от: 1) постановлението, с което тези идеални части са му възложени от съдебния изпълнител и 2) обстоятелството, че възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело е вписана преди да бъде вписана исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Въззивният съд е решил конкуренцията на правата на ответника по касация, който се легитимира като собственик на 74. 40 % ид. части от правото на собственост върху процесния УПИ като купувач от публичната продан и тези на касаторите. Те се легитимират като собственици въз основа на влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в полза на купувачът от публичната продан. Съображенията за това е почеприл от това, че е била вписана първа по ред, възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело. Зачитайки фингираното правоприемство, уредено в чл. 88, ал. 2 ЗЗД и прилагайки правилно разпоредбите на чл. 496, ал. 2 и чл. 453, т. 2 ГПК, въззивният съд е постановил решение, което подлежи на потвърждаване от настоящата инстанция. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е направил пред настоящата инстанция. Тъй като отговорността за разноските е деликтна, касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД). Разноските, които те са извършили и пред настоящата инстанция, остават в тяхна тежест (арг. от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.06.2014 г. по гр. д. № 411/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд в допуснатата до обжалване част. ОСЪЖДА Г. И. Ш. ЕГН [ЕГН] и К. Д. Ш. [ЕГН] да заплатят солидарно на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 1 200 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.