Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 16.07.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Стамболова ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Тома Комов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 430/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. М. М. срещу нова осъдителна присъда № 15 от 22.02.2018 г., постановена по ВНОХД № 57/2018 г. по описа на Окръжен съд–Русе, с която е отменена изцяло присъда № 176 от 05.12.2017 г. на Районен съд–Русе по НОХД № 1594/2017 г. С подадената касационна жалба са релевирани и трите основания за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Материалната незаконосъобразност е заявена в резултат на допуснати в доказателствената дейност на въззивния съд процесуални нарушения със съществен характер. Твърди се и прекомерност на наложеното на касатора кумулативно наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Отправените при условията на алтернативност искания са за оправдаване на подсъдимия М. или за намаляване на наложеното му лишаване от правоуправление от една година на шест месеца. Прокурорът от ВКП пледира обжалваната присъда да бъде оставена в сила поради липса на допуснати от Окръжен съд–Русе, процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 176 от 05.12.2017 г., постановена по НОХД № 1594/2017 г. Районен съд–Русе е признал подсъдимия Т. М. М. за невинен в това, че на 07.11.2016 г. в [населено място], управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „В." с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1,26 на хиляда, установено по надлежният ред - по реда на Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл. 301, ал. 4, вр. чл. 305, ал. 6 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от дванадесет месеца, за това, че на 07.11.2016г. в [населено място], управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „В." с рег. **** с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,19 на хиляда, установена по надлежния ред - Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият М. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 10.11.2016 г. до 10.05.2017 г. Въззивното производство, инициирано по протест на Районна прокуратура–Русе, и жалба от защитника на подсъдимия, е приключило с постановяването на сега обжалваната присъда № 15 от 22.02.2018 г. по ВНОХД № 57/2018 г. по описа на Окръжен съд–Русе. С последната въззивната инстанция е отменила изцяло първоинстанционния съдебен акт, като е признала подсъдимия Т. М. М. за виновен по повдигнатото му обвинение, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го е осъдила на „лишаване от свобода” за срок от една година, както и на „глоба” в размер на двеста лева. С въззивната присъда на основание чл. 66, ал. 1 и ал. 4 от НК, изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимия М. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето от 10.11.2016 г. до 10.05.2017 г., през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред. Направените в хода на процеса разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Подадената от легитимирано лице и в законоустановения срок касационна жалба е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Установената от двете инстанции фактическа обстановка е идентична, с изключение на обстоятелството с колко промила алкохол в кръвта подсъдимият М. е управлявал МПС на инкриминираната дата. Именно към последното е отправена претенцията на защитата, като се оспорва, че промилите са над 1,2, респективно съставомерността на извършеното деяние от обективна страна. Изводите на Русенския окръжен съд в тази връзка не са произволни, а почиват на цялостен и обстоен доказателствен анализ. По делото е приета съдебно-медицинска експертиза /л. 38 – 40 от ДП/ и допълнителна такава /л. 58 – 59 от ДП/, установяващи концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1, 26 %о. В посочените експертни заключения са обсъдени както възможностите за отклонения в отчетения резултат поради заявена от страна на М. употреба на лекарствени препарати, така и резултатите от проведения в тази връзка следствен експеримент /л. 61-66 от ДП/ след прием на участващите в него лица на същите препарати – „К. т.” и „С.”. По несъмнен начин е установено, че последните не биха могли да повлияят върху отчетената алкохолна концентрация. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд е приета и съдебно-метрологична експертиза относно изправността на техническото средство и евентуалните грешки при отчитането на алкохолната концентрация съобразно с критериите на чл.781 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Текстът на т.3 от посочената разпоредба визира допустимата техническа грешка в размер на ± 30 % за съответния вид анализатор за алкохол в дъха, а не допусната грешка на конкретния Алкотест „Дрегер 7410+“ с фабричен № A. 0143, с който е измерена концентрацията на алкохол на М.. Според изготвеното от вещото лице експертно заключение, с оглед изправността на техническо средство, за същото може да се приеме максимална допустима грешка в размер на ± 5% от отчетения резултат. Позовавайки се именно на изложените от експерта в принципен план вероятности за допускане на грешка и евентуална възможност за некоректно отчитане в настоящия казус, Районен съд–Русе, е постановил оправдателна присъда, законосъобразно отменена от втората инстанция. Последната правилно е обосновала изводите си на база установената концентрация на алкохол в кръвта на М. от 1,26 от %о, измерена с техническото средство, а не във връзка с хипотетичните отклонения, които същото би могло да даде. Отклоненията, които техническото средство допуска, имат значение само при решаване на въпроса дали то е от категорията на регламентираните за използване за установяване употребата на алкохол, с оглед изискването да са преминали метрологична проверка, която от своя страна следи възможните отклонения да са в нормативно определените граници. След като по делото е безспорно, че установеният с действащата към момента на деянието Наредба № 30 ред е спазен по отношение на ползваното техническо средство, неговите показания подлежат на оспорване, само в посочените изрично хипотези. Това са случаите, когато водачът е оспорил показанията и случаите, когато лабораторното изследване е било задължително, тъй като физическото му състояние не позволява извършване на коректна проверка с техническо средство. Тъй като настоящата хипотеза не е такава, независимо от възможните отклонения от действителната, следва да се приеме, че установената по надлежния ред концентрация е именно посочената в обвинителния акт. Не е допуснато нарушение и при оценката на обективната възможност от страна на Т. М. да се яви в определеното лечебно заведение за даване на кръвна проба за лабораторно изследване съобразно с изискванията на чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 3 и чл. 6 от Наредбата № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Настоящият касационен състав не намира основание да не се съгласи с извода на въззивния съд, че просрочието от страна на подсъдимия за даване на кръвна проба не е резултат от обективни и непреодолими за него пречки, а е следствие от личния му избор на поведение. Обясненията му в тази връзка, както и подкрепящите защитната му теза показания на свидетелите С. К. и Ю. В. са обсъдени и съпоставени с писмените доказателствени средства по делото, резултатите от приложените способи за доказване и показанията на свидетеля М. А., като съдът е мотивирал отказа си да кредитира първите в достатъчен обем. При отсъствие на допуснати от въззивния съд нарушения по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, материалният закон е приложен правилно. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на касатора кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС. Последното е задължително по силата на чл.343г от НК, като размерът на допълнителното наказание следва да бъде определен съобразно с разпоредбата на чл.57, ал.2 от НК, така че съвкупността от всички наложени наказания да отговаря на целите по чл.36 от НК. Поради това въпросът за справедливостта на лишаването от правоуправление не следва да бъде разгледан изолирано, а във връзка с наложеното на М. наказание лишаване от свобода. Същото е определено в законоустановения минимум, като изтърпяването му е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок в минимален размер. Наложената на М. глоба също е в най-ниския предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК размер. Прочитът на нормата на чл.49, ал.2 от НК указва, че срокът на лишаването от правоуправление може да надминава този на лишаването от свобода най - много с три години. Съгласно константната практика, по-конкретно т. III от Тълкувателно решение № 61 от 1980 г. на ОСНК на ВС, той не може да бъде по-кратък, тъй като наказанието лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК трябва да бъде равно или в по-голям размер от наказанието лишаване от свобода. Прието е, че това становище е в духа на закона и изхожда от целите на наказанието и от вложения от законодателя смисъл в нормата на чл. 49, ал. 2 НК на осъдения да не се даде възможност да упражнява права, които са му отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В цитираното тълкувателно решение са изложени съображения, че щом като съществува легална забрана да се ползват отнети права по време на изтърпяване на наказанието, не би било в съгласие с разума на закона да се определят за по-кратък срок от наказанието лишаване от свобода. В конкретния случай лишаването от свобода и лишаването от право на управление на МПС, индивидуализирани в еднакъв размер от по една година, не сочат на нарушение на цитираната разпоредба от Общата част на НК или на явна несправедливост. Отчетеният от въззивния съд превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства е безспорен. М. е с чисто съдебно минало, концентрацията на установения алкохол в кръвта му е ниска, баща е на две деца, за които следва да полага грижи, ангажиран е трудово. Изброените обстоятелства обаче, не налагат извод за изключителност на някое от тях или за многобройност в тяхната съвкупност. Поради това не е налице основание за последващо намаляване на наложените на подсъдимия наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 или за неналагането на някои от тях на основание чл.55, ал.3 от НК. Извън вниманието на Окръжен съд – Русе, не са останали и предходните прояви на касатора като недисциплиниран водач на МПС, които видно от приложената на л. 28-29 от досъдебното производство справка, не са инцидентни. М. многократно е санкциониран по административен ред. При това положение, отправеното към настоящата инстанция искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от правоуправление, не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 15 от 22.02.2018 г., постановена по ВНОХД № 57/2018 г. на Окръжен съд-Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.