1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр. София, 12.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3351 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Н. срещу решение № 137 от 17.05.2013г. по в. т. дело № 57/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставено в сила решение № 1700 от 03.12.2012г. по т. дело № 1071/2007г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за връщане на фактическото владение на недвижим имот, предадено на 14.01.2005г. без основание от продавач на купувач по договор, извършен с нотариален акт № 19, том V, рег. № 9275, дело № 675/2004г. на нотариус № 11, вписан под № 198, том X., д. № 21424/2004г. на СВ – В., за който се твърди, че е нищожен поради нарушение на изискуемата форма, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл. 470, чл. 472 и чл. 476, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ и чл. 293, ал. 3 ТЗ. Релевира доводи, че нормата на чл. 470 ГПК /отм./ в контекста на установения с присъдата факт, че с нотариалното удостоверяване на договора с нотариален акт № 19/2004г. е осъществен състав на престъпление, налага извод за нищожност на нотариалното действие; нотариусът не е имал право да удостовери изявленията, материализирани в текста на проекта за нотариален акт, а нищожността на нотариалното действие по смисъла на чл. 472 ГПК /отм./ води до недействителност на оформената с него сделка поради неспазване на предвидената в закона форма на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Относно нищожността на нотариалното действие по чл. 476, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ касаторът излага, че след като с присъдата е установено невярно нотариално удостоверяване на датата, то нотариусът не е спазил това законово изискване и не е налице официално удостоверяване на това обстоятелство. Оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ е обосновано с тезата, че посочената правна норма не намира приложение при търговските сделки с предмет недвижими имоти или вещни права върху тях, тъй като покупко-продажбата на недвижим имот се подчинява на изискванията на гражданското право.
Касаторът поддържа, че в нарушение на чл. 188 и чл. 189 ГПК /отм./ въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на ищеца във връзка със забраната по чл. 470 ГПК /отм./ нотариусът да извършва нотариални действия относно противоречащи на закона документи и свързаната с това нищожност на нотариалното действие съгласно чл. 472 ГПК /отм./, като се е ограничил до възражението за нищожност на нотариалното действие на основание чл. 476, ал. 1, б. „а” във връзка с чл. 472 ГПК /отм./.
Касаторът аргументира твърдяната необоснованост на въззивното решение с допуснати от съда грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и на научните правила при извода, че вещно-правният ефект на договора за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот настъпва фактически именно от 08.12.2004г., а не от датата на подписването му от страните по него – 07.12.2004г.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен, евентуално делото да се върне на Варненски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанционни производства.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
По отношение на първия правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение ответникът релевира доводи, че нормата на чл. 472 ГПК /отм./ урежда основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания ясно, изчерпателно и непротиворечиво, изисква стриктно прилагане и не може да се тълкува разширително. Поддържа, че извършването на престъпление от нотариуса не е сред основанията за нищожност и законодателят не отъждествява гражданскоправния институт на нищожността с наказателноправния институт на престъплението. Излага съображения, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но не предопределя гражданските последици от деянието, които се преценяват единствено от гражданския съд, в случая съобразно чл. 472 ГПК. Поддържа становище, че относно нищожността на нотариалните удостоверявания е формирана трайна и непротиворечива практика, която не се нуждае от ревизия.
По отношение на втория релевантен правен въпрос ответникът поддържа, че разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ е ясна и непротиворечива, като законодателят не е изключил от приложното й поле търговските сделки, за действителността на които се изисква нотариална форма.
Прави възражение, че доводите на касатора за нарушаване на разпоредбата на чл. 470 ГПК /отм./ от нотариуса са необосновани и логически объркани. Подробни съображения във връзка със защитната си теза по иска излага в писмена защита.
Ответникът моли решението на Варненски апелативен съд да бъде оставено в сила.
С определение № 478 от 22.07.2014г. по настоящото т. дело № 3351/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси:
1. Приравнява ли се невярното документиране на датата на сделката в нотариалния акт, установено с влязла в сила присъда на наказателен съд, на липса на дата на нотариалния акт и съставлява ли основание за нищожност на нотариалното действие по чл. 472 във връзка с чл. 476, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./, респективно основание за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот.
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ по отношение на разпоредителни сделки с недвижим имот, извършени между търговци, за действителността на които е установена нотариална форма?
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи за правилността на въззивното решение, приема следното:
По първия материалноправен въпрос:
Съгласно чл. 222 ГПК /отм./ влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Влязлата в сила присъда може да бъде задължителна за гражданския съд относно гражданските последици от деянието само в случай, че тези последици са включени в престъпния състав на деянието. Когато с влязла в сила присъда нотариусът е признат за виновен, че в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си е съставил официален документ – нотариален акт, в който е удостоверил невярното обстоятелство, че обективираната в този нотариален акт сделка е сключена на посочената в него дата, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, присъдата е задължителна за гражданския съд относно това, че лицето е осъществило конкретното деяние – съставът на съответното документно престъпление, че деянието е противоправно и че е извършено виновно. При документно престъпление, както по чл. 311, ал. 1, така и по чл. 311, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК гражданските последици от деянието относно нищожността на нотариалното действие и в тази връзка нищожността на сделката поради липса на форма се преценяват единствено от гражданския съд, в случая съобразно чл. 472 ГПК. Маловажен случай по смисъла на наказателното право не се отъждествява с липса на гражданскоправни последици от деянието. Маловажността на случая в наказателното право не игнорира обществената опасност на извършеното и престъпния му характер - налице е извършено престъпление, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, но това не означава, че липсват гражданскоправни последици от деянието. Преценката дали случаят е маловажен се извършва от наказателния съд въз основа на всички обстоятелства относно престъплението, при съобразяване с критериите, посочени в чл. 93, т. 9 НК, докато преценката относно гражданскоправните последици от деянието се извършва от гражданския съд съобразно относимите към конкретния случай гражданскоправни норми.
Нотариалната форма е предвидена като абсолютно задължително условие за валидност на всички сделки, имащи за предмет разпореждане с правото на собственост или с ограничени вещни права върху недвижими имоти, с оглед сигурността на гражданския оборот и стабилността на обществените отношения. Задължителна предпоставка за спазване на нотариалната форма за извършване на тези сделки е нотариалните действия да бъдат действителни.
Основанията за нищожност на нотариалните действия са регламентирани в разпоредбата на чл. 472 ГПК /отм./, произтичат от спазването на най-съществените законови изисквания за тяхното извършване и са изрично и изчерпателно изброени в посочената правна норма. Нотариалните удостоверявания са предназначени да обезпечат сигурността на гражданския и оборот.
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на изявяване на волята на страните при определени сделки. За някои видове сделки, включително покупко-продажба на недвижим имот, законът е предвидил нотариална форма за тяхната действителност. Нотариалната форма за извършване на тези сделки включва правила с процедурен характер, регламентирани в глава 51 ГПК /отм./ и изисквания към формата на документа и към неговото съдържание. Съдържанието на нотариалния акт е регламентирано в разпоредбата на чл. 476 ГПК /отм./, като изискването в него да бъдат посочени годината, месеца и деня, а когато е необходимо – и часа и мястото на извършването му /чл. 476, б. „а“ ГПК /отм./, е с повелителен характер. Нарушаването на това задължение съгласно чл. 472 ГПК има за последица нищожност на нотариалното действие.
Когато в нотариалния акт е посочена невярна дата, е налице невярно удостоверяване относно датата, защото удостоверителното изявление на нотариуса не отговаря на действителността. При невярно удостоверяване неговата материална доказателствена сила отпада. Ако посочената в нотариалния акт дата е невярно удостоверена, то сделката не е сключена на посочената в него дата. Когато с влязла в сила присъда нотариусът е признат за виновен, че в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си е съставил официален документ – нотариален акт, в който е удостоверил невярното обстоятелство - че обективираната в този нотариален акт сделка е сключена на посочената в него дата, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, се налага извод, че в нотариалния акт не е посочена датата, на която е сключена удостоверената сделка. Невярно удостоверената дата в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот означава липса на действителна дата на удостоверяваното действие, а именно на сделката за покупко-продажба. Датата на нотариалния акт е от значение не само за определяне момента, от който ще настъпят правните последици на удостоверената с нотариалния акт сделка, но също така и за преценяване на способностите на нотариуса и на страните да участват в извършване на конкретната сделка и нотариален акт, за преценяване на обстоятелствата и условията, при които страните са изразили съгласието си пред нотариуса. При извършен престъпен състав по чл. 311, ал. 1 или ал. 2 НК по отношение датата на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот, установеното с влязла в сила присъда невярно удостоверяване на датата от страна на нотариуса следва да се приравни на липса на дата по смисъла на чл. 476, б. „а“ ГПК /отм./.
Когато нотариалното действие е нищожно на основание чл. 472 във връзка с чл. 476, б. „а“ ГПК /отм./, сделката, оформена с порочния нотариален акт, също е нищожна. Липсата на дата в нотариалния акт опорочава изискването за форма и сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предложение 3 ЗЗД.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че на поставения материалноправен въпрос трябва да бъде отговорено по следния начин: Невярното документиране на датата на сделката в нотариалния акт от нотариуса, установено с влязла в сила присъда на наказателен съд, следва да бъде приравнено на липса на дата на нотариалния акт - основание за нищожност на нотариалното действие по чл. 472 във връзка с чл. 476, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./, респективно основание за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на форма.
По втория материалноправен въпрос:
Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ не допуска страна по търговска сделка да се позовава на нищожност поради неспазена форма при предпоставките, уредени в същата разпоредба. Посочената разпоредба е предвидена с оглед сигурността в търговския оборот.
Нотариалната форма е предвидена като абсолютно задължително условие за валидност на всички сделки, имащи за предмет разпореждане с право на собственост или с ограничени вещни права върху недвижими имоти, с оглед сигурността на гражданския оборот и стабилността на обществените отношения, без значение дали страната е търговец или физическо лице. Регламентираните правила относно нотариалната форма на сделките с предмет право на собственост върху недвижим имот или ограничени вещни права и свързаните с нея нотариални удостоверявания са императивни. Тези императивни правни норми са предвидени с цел осигуряване на законосъобразно осъществяване на правната сделка относно прехвърляне на право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот и са насочени към защита на сигурността, както на гражданския, така и на търговския оборот, т. е. на по-голям кръг обществени отношения, отколкото отношенията само по търговски сделки.
Сигурността на гражданския и търговския оборот и стабилността на обществените отношения се отнасят, както по отношение на приобретателя, така и при бъдещо прехвърляне на собствеността върху имота – за удостоверяване на правото на собственост и създаване на сигурност у бъдещия приобретател, че сделката, легитимираща прехвърлителя, е действителна. Ако се приеме, че разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ не допуска страна по търговска сделка да се позовава на нищожност поради неспазена нотариална форма, това би означавало, че и при писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не е сключен в нотариална форма, т. е. без нотариален акт, ако страната по търговската сделка не се противопостави, то сделката би имала транслативен ефект. Подобно разбиране и тълкуване на посочената правна норма би въвело несигурност в гражданския и търговския оборот и предвид регламентираното в чл. 112 и сл. ЗС и Правилника за вписванията вписване на актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. Покупко – продажбата на недвижим имот като търговска сделка не се подчинява само на правилата за търговски сделки, тъй като изискванията за форма и вписване на нотариалния акт и вещно-транслативният ефект на сделката са предвидени в гражданското право и са насочени към защита на сигурността на по-голям кръг обществени отношения, отколкото отношенията само по търговски сделки.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че на поставения материалноправен въпрос трябва да бъде отговорено по следния начин: Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ не намира приложение по отношение на разпоредителни сделки с недвижим имот, извършени между търговци, за действителността на които е установена нотариална форма.
По правилността на въззивното решение:
При така дадените отговори на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно.
Изводът на въззивния съд, че не е налице хипотезата на чл. 472 във връзка с чл. 476, б. „а” ГПК /отм./, тъй като нотариалният акт има дата и същата съвпада с датата на неговото вписване, е неправилен. Посочената в нотариалния акт дата – 08.12.2004г., е невярна, което обстоятелство е установено с влязлата в сила присъда, поради което не може да се приеме, че сделката е сключена на 08.12.2004г. След като посочената дата е невярна се налага изводът, че липсва дата на сделката в нотариалния акт. Признатото с влязла в сила присъда невярно удостоверяване на датата на нотариалния акт води до нищожност на нотариалното действие, тъй като се приравнява на липса на дата по смисъла на чл. 476, б. „а” ГПК /отм./. В настоящия случай действителната дата не е удостоверена от нотариуса и след като същата не може да бъде извлечена от съдържанието на нотариалния акт, а нотариусът е признат за виновен с влязла в сила присъда за невярно удостоверяване на датата, се налага изводът, че извършеното нотариално действие е нищожно.
Доводите на въззивната инстанция, че нарушението на закона не е тежко, не е застрашило правната сигурност, нито правата на страните и такива на трети лица, поради което и наказателният съд е възприел случая за маловажен, са неправилни. При установено с влязла в сила присъда невярно документиране на датата на сделката в нотариалния акт, се застрашава правната сигурност, както в гражданския, така и в търговския оборот. От една страна, в присъдата на Бургаски районен съд и решението, с което същата е потвърдена, постановено от Бургаски окръжен съд, съдилищата са приели, че невярното удостоверяване на датата е направено с цел да се прикрие друго нарушение на нотариуса, а именно, че сделката е извършена без да са представени всички изискуеми по закон документи. От друга страна, маловажният случай по смисъла на наказателното право не може да се отъждествява с липса на гражданскоправни последици от деянието.
След като нотариалното действие е нищожно на основание чл. 472 във връзка с чл. 476, б. „а“ ГПК /отм./, то сделката, оформена с порочния нотариален акт, е нищожна поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, предложение 3 ЗЗД.
Неправилно въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, предвид обстоятелството, че страните са търговци и сделката е търговска по смисъла на чл. 286 ТЗ. Изложените в тази насока доводи са неправилни, тъй като разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ не намира приложение по отношение на разпоредителни сделки с недвижими имоти, извършени между търговци, за действителността на които е установена нотариална форма.
Поради това, че сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, прeдл. 3 ЗЗД, същата няма транслативен ефект и полученото въз основа на нея владение на недвижимия имот подлежи на връщане на основание чл. 34 ЗЗД. Посочената разпоредба урежда частен случай на неоснователното обогатяване, при който липсата на основание се проявява в двата варианта – началната липса на основание произтича от нищожността на сделката, а отпадането на основанието – от унищожаемостта на сделката, като и в двата варианта всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 34 ЗЗД поради това, че нотариалното действието по отношение на датата не е нищожно, сключената между страните сделка не е нищожна поради липса на форма и приложение на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, е незаконосъобразен. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – основания за отмяна на въззивното решение по чл. 293, ал. 2 ГПК. Поради това, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият съдебен състав следва да реши спора по същество, като обсъди останалите относими и допустими възражения и доводи на страните.
Възражението на ответника за погасяване на иска по давност е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД искът се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. Срокът за предявяване на иска за връщане на даденото поради нищожност на сключения договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот започва да тече от датата на предаване на съответната престация, в случая от 14.01.2005г., предвид предаване на владението от ищеца на ответника. С подадената до Окръжен съд Варна на 03.12.2007г. искова молба първоначално са предявени в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 30 ЗЗД за унищожаване на процесната сделка и чл. 34 ЗЗД за връщане на предаденото владение на имота. С определение от 12.04.2012г. производството по иска за унищожаване на сделката по чл. 30 ЗЗД е прекратено поради оттегляне на иска и е допуснато изменение на твърдените относно иска по чл. 34 ЗЗД за връщане на дадената престация факти. Настоящият съдебен състав счита, че изменението на твърдените факти относно иска по чл. 34 ЗЗД не променя момента на прекъсване на давността, който се счита настъпил с неговото предявяване на 03.12.2007г. – касае се за връщане от купувача на продавача на същия имот по същата недействителна сделка на основание чл. 34 ЗЗД. Съгласно чл. 116, ал. 1, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а искът се счита предявен от датата на подаване на исковата молба. Искът за връщане на имота по чл. 34 ЗЗД – предмет на процесната сделка, е предявен с исковата молба, поради което давността се счита прекъсната на основание чл. 116, ал. 1, б. „б“ ЗЗД и не тече, докато трае съдебният процес относно вземането съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Възражението на ответника за придобиване на имота по давност на основание чл. 79, ал. 2 ЗС е неоснователно. Съгласно посочената правна норма правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако владението е добросъвестно. Цитираната правна норма регламентира фактическия състав на придобивната давност при добросъвестно владение, като включва следните елементи: владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, непрекъснатост на владението, изтичане на петгодишен срок на владението, добросъвестност. В настоящия случай владението върху имота – предмет на процесната сделка е започнало на 14.01.2005г., но с предявяването на иска по чл. 34 ЗЗД на 03.12.2007г. същото е прекъснато, което налага изводът, че фактическият състав на придобивната давност не е осъществен.
В първоинстанционното производство ответникът е подал искане по чл. 34 ЗЗД за връщане на платената изцяло продажна цена по сделката, оформена с процесния нотариален акт, заедно със законната лихва от датата на сделката до завеждането на иска в размер, както следва: 1 827 800 лв. без ДДС за сградата; 3 300 лв. – цена на земята, в която е пострен хотелът; 459 840,64 лв. – сума за погасяване на задължение на продавача по сделката /част от незаплатената стойност на земята/, обезпечено с ипотека № 2647/2004г. в полза на [фирма], [населено място], което ответникът твърди, че е изпълнил вместо ищеца, като за целта е сключил договор за заместване в дълг № 27/09.03.2005г. със [фирма]. Относно последната сума ответникът твърди, че представлява част от продажната цена, издължена чрез погасяване на задължение на продавача към трето лице. Искането е заявено на 07.06.2012г. като евентуално - при уважаване на предявения иск съдът да постанови връщане на имота едновременно с изпълнение на насрещното задължение на ищеца за връщане на платената цена на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 90, ал. 1 ЗЗД. В последното съдебно заседание в първоинстанционното производство, на 08.11.2012г., ответникът е допълнил искането със законната лихва до едновременното изпълнение на насрещните задължения.
Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните е длъжна да върне на другата страна всичко, което е получила от нея, и има право да иска обратно даденото от нея на същото основание. Връщането на насрещната престация от ищеца на ответника може да бъде предявено по три начина: чрез насрещен иск по чл. 104 ГПК /отм./, чрез възражение за прихващане по чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, ако насрещните престации са парични или еднородни и заместими, или чрез възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, ако насрещните престации не са еднородни. В настоящия случай заявеното от ответника евентуално искане за едновременно изпълнение на насрещните престации по чл. 34 ЗЗД има характер на възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗЗД дава възможност на длъжника, който има срещу своя кредитор изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето, като в този случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. Възражението за неизпълнен договор има характер на средство за защита на страната, която го предявява, и представлява в същото време средство за осигуряване на реално и едновременно изпълнение на насрещните престации, като правоотношението може да бъде договорно и извъндоговорно. Когато възражението за неизпълнено насрещно задължение се упражнява съдебно, същото следва да бъде направено своевременно съобразно процесуалните правила. В исковото производство по реда на отменения ГПК възражението за неизпълнен договор и едновременност на изпълнение на задълженията по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 90, ал. 1 ЗЗД може да се направи до приключване на исковото производство пред първоинстанционния съд и във въззивното производство съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК. В настоящия случай този срок е спазен от ответната страна и заявеното искане има характер на възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважено възражението за неизпълнен договор на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 90, ал. 1 ЗЗД, е необходимо наличието на няколко предпоставки: да съществуват две насрещни вземания от едно и също правоотношение, като е без значение дали правоотношението е договорно или извъндоговорно; насрещните вземания да са изискуеми; предметът на насрещната престация да не е еднороден с предмета на престацията, която задържащият дължи. В настоящия случай от процесния нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 19, том V, рег. № 9275, дело № 675/2004г. на нотариус Я. Н. се установява, че недвижимият имот – предмет на сделката е продаден срещу заплащане на цена в размер 1 827 800 лв. без включен ДДС в размер на 365 560 лв. – за сградата и 3 300 лв. – за поземления имот. В нотариалния акт нотариусът е удостоверил изявленията на представителите на страните по сделката, че уговорената цена в посочения размер е платена изцяло на продавача в деня преди подписване на нотариалния акт. В частта на нотариалното удостоверяване /че пред нотариуса са се явили определени лица – представители на страните по сделката и са заявили, че уговорената цена е платена в деня преди подписване на нотариалния акт/ нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. Обстоятелството, че страните са се явили пред нотариуса и са заявили, че цената е платена, не се оспорва от ищеца.
По отношение на самите волеизявления на страните по сделката, в частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ за знание, материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената и се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила на основание чл. 144 ГПК /отм./. Поради това съгласно практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 133, ал. 1, б. „е” ГПК /отм./. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за установяване неверността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. Становището на ищеца, изразено още в исковата молба, че посочената в нотариалния акт цена не е платена реално, с изключение на дължимия по сделката данък добавена стойност, представлява оспорване на верността на направеното от ищеца удостоверително изявление, че признатият от него факт в действителност не се е осъществил.
Нищожността на договора за покупко – продажба поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, предложение 3 ЗЗД, предвид нищожността на нотариалното действие по чл. 472 във връзка с чл. 476, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ - липса на дата, не обуславя извод, че изявлението на представителя на ищеца относно получаването на уговорената цена не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, и не опровергава волеизявленията на страните по сделката относно плащането на цената. Ищецът не е представил други доказателства, които да установяват неистинност на документа в посочената част, респективно не е опровергал направеното от него изявление за получаване на цената. Поради изложените съображения се налага изводът, че ищецът дължи връщане на получената от него цена в размер на 1 827 800 лв. без включен ДДС – за сградата и 3 300 лв. – за поземления имот заедно със законната лихва от искането – 07.06.2012г. до плащането.
По отношение на претендираната законна лихва върху платената цена на имота, считано от датата на получаване на сумата до датата на заявеното възражение – 07.06.2012г., възражението по чл. 90, ал. 1 ЗЗД е неоснователно, тъй като от една страна ответникът не е конкретизирал размера на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а от друга страна не е поканил ищеца да върне получената сума преди 07.06.2012г., поради което ищецът не е изпаднал в забава – аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Възражението за едновременно изпълнение на насрещните задължения по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 90, ал. 1 ЗЗД по отношение на сумата 459 840,64 лв. – сума за погасяване на задължение на продавача по сделката /част от незаплатената стойност на земята/, обезпечено с ипотека № 2647/2004г. в полза на [фирма], [населено място], което ответникът твърди, че е изпълнил вместо ищеца, като за целта са сключили договор за заместване в дълг № 27/09.03.2005г. със [фирма], е неоснователно. Твърдението на ответника, че сумата в размер 459 840,64 лв. представлява част от продажната цена, издължена чрез погасяване на задължение на продавача към трето лице, е неоснователно. Покупко – продажната цена е посочена изрично в т. 1 и т. 2 на нотариалния акт, нотариалният акт е подписан от представителите на страните по сделката и изявленията на страните относно размера на цената не са опровергани от ответната страна. Поетото от купувача – ответник задължение се отнася до други правоотношения между страните, оформени със споразумение между [фирма] и [фирма] с нотариално удостоверяване на подписите на 07.12.2004г. Видно от т. 3 на посоченото споразумение, срещу поетото от ответника задължение за плащане на сумата 459 840,64 лв. за погасяване на задължението на продавача по сделката, обезпечена със законна ипотека № 2647, том І, дело 96/20.02.2004г. на нотариус Ж. К., ищецът се е задължил да осигури заетост на хотел „В.” в[жк]с туристите, осигурени по договора между [фирма] и туроператора „Май Т.” Ш., като страните са уговорили частта от плащанията, направени за туристите по договора с туроператора да се превеждат директно от „Май Т.” Ш. по сметка на [фирма]. Следователно поетото от купувача с т. 5.1. от нотариалния акт задължение да заплати на [фирма], [населено място] сумата 459 840,64 лв. за погасяване на задължението на продавача по сделката, обезпечена със законна ипотека № 2647, том І, дело 96/20.02.2004г. на нотариус Ж. К. не представлява покупко - продажната цена на имота – предмет на процесната сделка за покупко – продажба, нито част от цената. От друга страна, ответникът не е доказал нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, че е платил посочената сума съгласно договора. Поради изложените съображения по отношение на тази сума не са налице предпоставките за уважаване на възражението за неизпълнен договор съгласно чл. 90, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД.
Възражението на ищеца, че искането на ответника по чл. 90, ал. 1 ЗЗД не следва да бъде уважено поради погасяване по давност на вземането за цената по чл. 34 ЗЗД, е неоснователно. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за връщане на цената по нищожната сделка е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – 07.12.2004г., не са налице данни за спиране или прекъсване на давностния срок по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, поради което същата е изтекла на 07.12.2009г. Правото по чл. 90, ал. 1 ЗЗД представлява насрещно субективно право на длъжника да не изпълни облигационното си задължение, докато не му бъде престирано по неговото насрещно изискуемо вземане, произтичащо от същото правоотношение. Това субективно право длъжникът може да упражни извънсъдебно или съдебно. В случаите, когато упражняването на субективното право е възможно да се направи чрез възражение, ищецът не може да противопостави възражение за изтекла погасителна давност. Възражението за неизпълнен договор като процесуално средство на защита на субективното право не се погасява по давност, тъй като не е средство, насочено към принудително изпълнение. Погасителната давност се отнася до вземането на задържащия, т. е. вземането - предмет на възражението по чл. 90, ал. 1 ЗЗД. С изтичане на погасителната давност субективното право не променя съдържанието си, нито престава да съществува, а само губи правната защита, насочена към принудително изпълнение, т. е. субективното право ще се лиши от възможността за защита чрез осъдителен иск, чието позитивно решение би било изпълнителен титул за издаване на изпълнителен лист – основание за предприемане на принудителни изпълнителни действия. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че възражението за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД може да се направи и след като давността е изтекла.
В съдебно заседание на 07.06.2012г. в първоинстанционното производство ищецът е релевирал евентуално възражение за съдебно прихващане на насрещно вземане в размер 4 000 000 лв., представляващо обезщетение за ползване на имота – предмет на нищожната сделка от ответника без основание за периода от датата на приемо – предавателния протокол за въвеждане във владение на купувача - 14.01.2005г. до датата на съдебното заседание – 07.06.2012г. Това възражение не следва да бъде разгледано, тъй като е недопустимо срещу релевирано от ответника възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД ищецът да прави възражение за съдебно прихващане. Правопогасяващото възражение за съдебно прихващане е средство за защита на ответника срещу иска по същество, средство за защита на насрещното му вземане и компенсационното му право във връзка със защитата му срещу иска. Възражението за съдебно прихващане представлява процесуален способ на защита на ответника, респективно ответника по насрещния иск срещу предявения иск /основен или насрещен/, но не и средство на защита на ищеца срещу защитното правоотлагащо възражение на ответника по чл. 90, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК въззивният съд във въззивното производство по отменения ГПК трябва да направи самостоятелни изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално с конкретните основания за порочност на нейните фактически и правни констатации, посочени в жалбата. Въззивната инстанция като съд по съществото на спора е длъжна да разгледа иска и да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./. В настоящия случай въззивният съд в нарушение на чл. 188 и чл. 189 ГПК не е обсъдил доводите на касатора, че нарушаването на разпоредбата на чл. 470 ГПК /отм./ обуславя нищожност на нотариалното действие по смисъла на чл. 472 ГПК /отм./. Поради това, че не се налага повтарянето или извършването на нови производствени действия настоящият съдебен състав следва да обсъди посочения довод за нарушение от нотариуса на разпоредбата на чл. 470 ГПК /отм./ и връзката му с нищожността на нотариалното действие по смисъла на чл. 472 ГПК /отм./. В нормата на чл. 472 ГПК /отм./ изчерпателно са изброени случаите, при които нотариалното действие е нищожно: 1/ когато нотариусът не е имал право да извърши нотариалното действие /чл. 465, чл. 466, ал. 1, чл. 469, ал. 1, чл. 470, чл. 471 ГПК /отм./; 2/ когато при извършване на нотариалното действие са били нарушени определени разпоредби /чл. 474, ал. 4 относно личното явяване на участващите лица, чл. 475, чл. 476, букви „а”, „в”, „г” и „е”, чл. 478, чл. 479 и чл. 485, ал. 2 ГПК /отм./. Съгласно чл. 470 ГПК /отм./ не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или добрите нрави сделки, документи или други действия. Цитираната правна норма е императивна и визира един от предвидените в чл. 472 ГПК /отм./ случаи на нищожно нотариално действие. Когато сделката, документът или другите действия – предмет на нотариалното удостоверяване, противоречат на закона или на добрите нрави, нотариусът няма право да извърши относно тях исканото нотариално действие. В настоящия случай сделката за покупко – продажба на процесния недвижим имот по принцип не противоречи на закона или на добрите нрави, поради което нотариалното действие не е нищожно на основание чл. 472 във връзка с чл. 470 ГПК /отм./.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено и вместо това ответникът [фирма] бъде осъден да върне на ищеца [фирма] на основание чл. 34 ЗЗД владението на недвижимия имот – предмет на нотариален акт № 19, том V, рег. № 9275, дело № 675/2004г. на нотариус Я. Н., рег. № 011 с район на действие района на Районен съд Варна, вписан в Служба по вписванията – В. с вх. рег. № 28403 от 08.12.2004г., акт № 198, том X., д. № 21424/2004г., поради нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД поради нищожност на нотариалното действие на основание чл. 472 във връзка с чл. 476, б. „а” ГПК /отм./. На основание чл. 90, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено едновременност на изпълнение на задължението на ответника при изпълнение на задължението на ищеца [фирма] да върне на ответника [фирма] на основание чл. 34 ЗЗД получената цена за нищожната сделка в размер общо 1 831 100 лв. /1 827 800 лв. без ДДС за сградата и 3 300 лв. – цена на земята, в която е построен хотелът/ заедно със законната лихва, считано от 07.06.2012г. до плащането. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на касатора направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер общо 85 478,30 лв. Разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 137 от 17.05.2013г. по в. т. дело № 57/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3, офис - център да върне на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], к. к. „Златни пясъци” – хотел Г. парк на основание чл. 34 ЗЗД владението на следния недвижим имот – предмет на нотариален акт № 19, том V, рег. № 9275, дело № 675/2004г. на нотариус Я. Н., рег. № 011 с район на действие района на Районен съд Варна, вписан в Служба по вписванията – В. с вх. рег. № 28403 от 08.12.2004г., акт № 198, том X., д. № 21424/2004г., поради нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД поради нищожност на нотариалното действие на основание чл. 472 във връзка с чл. 476, б. „а” ГПК /отм./:
Поземлен имот с площ 3 665 кв. м., съставляващ имот с идентификатор 10135.513.246, находящ се в курортен комплекс „Златни пясъци”, област В., съгласно кадастралната карта на курорта, одобрена със Заповед № 300-5-64/08.08.2003г. на изп. директор на Агенцията по кадастър, идентичен с бивш УПИ V в бивш кв. 39 по бивш ЗРП на к. к. „Златни пясъци”, заедно с построените в него: хотел „В.”, представляващ масивна четириетажна сграда, състояща се от партер – главен вход, фоайе, рецепция, лоби бар, ресторант – бързо хранене, санитарен възел, изход към басейн, главно стълбище и пътнически асансьори, 10 броя хотелски стаи, коридор, ресторант и кухня към него, първи етаж – включващ 29 хотелски стаи, 3 апартамента, камериерски офиси, асансьори, стълбище, втори етаж - включващ 29 хотелски стаи, 3 апартамента, камериерски офиси, асансьори, стълбище, трети етаж – включващ 29 хотелски стаи, 3 апартамента, камериерски офиси, асансьори, стълбища, четвърти етаж - включващ 29 хотелски стаи, 3 апартамента, камериерски офиси, асансьори, стълбища и ниво покрив - фоайе, две стаи, асансьори, подкуполно пространство с разгъната застроена площ за целия хотел от 6 347 кв. м., заснет като три сгради с идентификационни номера 10135.513.246.01, 10135.513.246.02 и 10135.513.246.03; изградени два открити басейна с неправилна форма, единият с площ 110 кв. м. и дълбочина 1,6 м., а другият с площ 120 кв. м. и дълбочина 2 м.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД едновременност на изпълнение на задължението на [фирма] за връщане на владението върху имота на [фирма] при изпълнение на задължението на [фирма] да върне на [фирма] на основание чл. 34 ЗЗД получената цена в размер общо 1 831 100 лв. /един милион осемстотин тридесет и една хиляди и сто лева/, от която 1 827 800 лв. без ДДС – цена на сградата и 3 300 лв. – цена на земята, поради нищожност на договора за покупко-продажба, заедно със законната лихва, считано от 07.06.2012г. до датата на плащане.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 85 478,30 лв. /осемдесет и пет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет стотинки/ - разноски за всички съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |