5 Р Е Ш Е Н И Е № 96 С., 26.05.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Е.Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 215 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на С. Ф. К. чрез пълномощника адв. Е.П. от САК за отмяна, на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила Решение от 30.08.2012г. по гр.д.№ 9860 на СГС, 4-Б състав и потвърденото с него решение от 29.04.2010г. по гр.д.№ 33200/2009г. на СРС, 47 състав за отхвърлянето на предявените от К. против [фирма], С. искове за заплащане на сумата 59 850лв.-неизплатена част от главница по три договора за правна помощ за осъществено процесуално представителство на института-ответник в съдебните инстанции по гр.д.№ 724/2002г. на СГС, І-12 състав, и на сумата 28 580лв.- обезщетение за забава за периода 10.02.2006г.-29.06.2009г. Твърдението в молбата за отмяна е, че основният мотив за отхвърляне на исковете му е приетата липса на пасивна материално-правно легитимация на ответната страна поради несъществуване на правоприемство между [фирма] и закрития с ПМС № 121/2008г. Институт със същото наименование. Възприетото становище в решенията, чиято отмяна се иска било в противоречие с решения и определение на ВКС по други дела, водени срещу същия ответник, с които наличието на правоприемството било признато. Според молителя това са нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са настъпили по време на процеса, но не са могли да му бъдат известни, нито той е могъл да се снабди с тях, тъй като не е бил страна или пълномощник по тези дела: Решение № 223/10.09.2010 по т.д.№ 261/2008г. на Второ т.о на ВКС., в което е посочено, че „касатор е [фирма], конституиран по реда на чл.120 ГПК-отм. с определение от 04.06.2009г. като правоприемник на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки”; Определението от 04.06.2009г. по същото т.д.№ 261/2008г. на Второ т.о.; Решение от 12.07.2020г. по гр.д.№ 2455/2007г. на СГС, Второ „в“ г.о., с които също е прието наличието на правоприемството. Поддържа се, че това са нови обстоятелства и доказателства за факти, които са настъпили по време на висящността на спора; постановените от ВКС съдебни актове не са могли да бъдат съобразени от СРС и СГС при решаването му; постановеното неправилно решение е резултат на невъзможността да бъде зачетен изводът на ВКС за универсално /пълно правоприемство/ между ликвидирания Национален институт и едноличното дружество с ограничена отговорност със същото наименование. Посочва се, че към датата на подаване на въззивната жалба, по която е било образувано гр.д.№ 9860/2010г.на СГС /09.06.2010г./, решението по т.д.№ 261/2008г. на Второ т.о. на ВКС не е било постановено, а решението по гр.д.№ 2455/2007г. на СГС-Втори“в“ въззивен състав е влязло в сила, като недопуснато до касационно обжалване на 03.03.2012г. /с Определение № 66/03.02.2012г. по т.д.№ 176/2011г. на Първо т.о./ В срока по чл.306,ал.3, изр.второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата [фирма], с която се оспорва допустимостта /с оглед спазването на срока/ и основателността й. Изложени са обстойни съображения, че на посочените в молбата за отмяна съдебни актове, страната се е позовавала в производството пред СГС, т.е. те нямат характер на нови. В откритото съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните поддържат становищата си и правят искане за присъждане на разноските за настоящото производство. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 02.07.2013г., когато с Определение № 483 по т.д.№ 31/2013г. на Второ т.о. не е допуснато касационното му обжалване. Молбата за отмяна е депозирана на 01.10.2013г., от което следва, че тримесечният преклузивен срок е спазен. С решенията, чиято отмяна се иска, претенциите на молителя срещу [фирма] за заплащане на възнаграждение за осъществено от него по друго дело процесуално представителство на Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки, са отхвърлени по съображения, че: съгласно ПМС № 121/2008г. част от задълженията на закрития Институт са преминали към Министерство на икономиката и енергетиката, а друга част са поети от новообразуваното еднолично дружество с ограничена отговорност. Поетите от дружеството задължения са само такива, произтичащи от договори, сключени с присъщата дейност на Института –научно изследователска и развойна, поради което правоприемството е налице само относно сключените във връзка с посочената дейност договори, но не и по отношение на процесните за правна защита и съдействие. Самостоятелен извод за отхвърлянето на исковете /дори да е установено приемството/ е неустановяване изискуемостта на претендираните вземания, обусловена от настъпването на юридическия факт- по първия договор- влизане в сила на решението, а по втория и третия договор – дължимост само при положителен за института краен резултат. Становището на настоящия състав, че молбата за отмяна на основание т.1 на чл.303,ал.1 ГПК е неоснователна, произтича от следното: 1. Съдържащите се в мотивите към съдебното решение фактически констатации, с които съдът потвърждава или отрича определени факти са удостоверявания, които нямат задължителна доказателствена сила. Доказателствената сила на мотивите може да се оборва инцидентно, не се ползва със сила на присъдено нещо и не обвързва съдилищата. Постановяване /влизане в сила/ на съдебен акт, в мотивите на който е дадено различно от приетото в решението, чиято отмяна се иска, разрешение по необхванат от силата на пресъдено нещо преюдициален въпрос, не е нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,т.1 ГПК. Приемането инцидентно в друго производство за установено правоотношение /правоприемство/, което страната при разглеждане на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е твърдяла, но не е доказала, не е основание за отмяна по т.1 на чл.303 ГПК. 2. Не отговаря на данните по делото твърдението на молителя, че постановените Определение от 04.06.2009г. по т.д. № 261/2008г. на Второ т.о. на ВКС и Решение от 12.07.2010г. по гр.д.№ 2455/2007г. на Втори „В“ въззивен състав на СГС не са му били известни, както и че постановеното по т.д. 216/2008г. Решение от 10.09.2010г. на ВКС, второ т.о. не е могло да му бъде известно. Видно е от книжата по гр.д. № 9869/2010г. на Четвърто-Б Гражданско отделение на СГС, че още с въззивната си жалба молителят се поискал възможност да представи решението по т.д.№ 261/2008г., а с молба от 03.11.2010г. е представил постановеното по същото Определение от 04.06.2009г. и Решението от 12.07.2010г. по гр.д.№ 2455/2007г. на СГС, Втори-В въззивен състав. Към датата на депозирането на тези актове е било постановено и решението по т.д.№ 261/2008г. на Второ т.о. на ВКС и то е било известно на молителя-видно от изходящата от него молба, приложена на л.35 от настоящото производство, в която сам посочва, че на 27.09.2010г. е уведомил управителя на [фирма] за постановеното по това дело решение и е изпратил копие от него на електронната поща. Позоваването от страна на молителя на факта, че решението по гр.д.№ 2455/2007г. на СГС не е било влязло в сила към момента на разглеждане на въззивната жалба е без значение за основателността на молбата, тъй като отказът на съда да приеме това решение като доказателство не е обоснован с невлизането му в сила, а с неотносимостта към спора. В заключение, доказателства, които страната е представила, но не са били приети от съда не могат да послужат като основание за отмяна на решението. 3. Изложените във въззивното решение, чиято отмяна се иска, съображения за неоснователност на исковете изключват „новите доказателства и обстоятелства“ да са от съществено значение за изхода на спора. Изискването на наличието на тази кумулативна предпоставка не е спазено. Изводът за неустановяване на правоприемство не е единствено обусловилият отхвърлянето на исковете. Липсата на доказателства за настъпване изискуемостта на вземанията е самостоятелен правен аргумент, с който е мотивирано становището за потвърждаване на първоинстанционното решение. С оглед неоснователността на молбата за отмяна, молителят следва да заплати на ответната страна сумата 2 664 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.01.2014г., в който е отразено плащането й в брой. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на С. Ф. К. за отмяна, на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК, на влязлото в сила Решение № от 30.08.2012г. по гр.д.№ 9860 на СГС, 4-Б състав и потвърденото с него решение от 29.04.2010г. по гр.д.№ 33200/2009г. на СРС, 47 състав. Осъжда С. К. да заплати на [фирма] сумата 2 664лв. разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.