Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. София, 13 юни 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 324 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството по реда на чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Я. Ж. – адв. М. Р., против въззивно решение № 2/03.01.2018 г., постановено по внохд № 279/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата и двете допълнения към нея са наведени и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Според защитника материалната незаконосъобразност на постановеното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда е в резултат на допуснати съществени нарушения, изразяващи се в неправилно тълкуване на приложимите нормативни актове, необсъждането на доводите и възраженията на защитата, както и на гласните доказателства, което е довело до погрешен извод за наличието на професионален и образователен ценз на подсъдимия Ж. за длъжността „технически ръководител” на конкретния строителен обект, а от там и за наличието на правоспособност за техническо ръководство на процесния строеж. Посочено е, че даже в теоретичен план да се приеме, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността технически ръководител, той не би могъл да осъществява техническото ръководство и контрол над действията на втория подсъдим В., който е служител на друго дружество – подизпълнител на обекта, а още по-малко да познава всички строителни машини и да знае специфичните изисквания за тяхната безопасна експлоатация. Визираните в обвинителния акт бланкетни и неотносими към конкретиката на казуса разпоредби, които е следвало да запълнят бланкетната разпоредба на чл.123 от НК, не само са попречили на Ж. да разбере в какво се изразява твърдяното в обвинението бездействие, респективно в какво се състои неизпълнението на професионалните му задължения, но сочат и на обективна несъставомерност на инкриминираните нарушения. Твърди се, че вследствие на превратното тълкуване на доказателствата и способите за тяхната проверка е допуснато смесване на нарушенията по позиционирането, които не са в причинна връзка с настъпилия трагичен резултат при стабилизирането на бетон – помпата. При вътрешно противоречие на възприетата фактическа обстановка, породено от изключването на дадените от подсъдимия обяснения и на повторната тройна съдебно техническа експертиза от доказателствения материал, неправилно е прието, че Ж. може да бъде субект на наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение още повече, че неправилно е отказано приложението на привилегирования състав на чл.123, ал.4 от НК. При условията на алтернативност се претендира обжалваното решение да бъде от отменено, подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или решението да се измени, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление или да се намали наложеното наказание, респективно да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим Я. Ж., подсъдимият В. К. и упълномощените му защитници – адв.А. А. и П. В., редовно призовани, не се явяват. Защитникът адв. М. Р. поддържа жалбата и настоява тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Не се явяват и частните обвинители Н. и С. А., редовно призовани. Повереникът адв.С. Н. пледира, че касационната жалба като неоснователна трябва да бъде отхвърлена, като подсъдимият бъде осъден да заплати на частните обвинители направените разноски за явяването му пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 39/06.04.2015 г. на Окръжен съд - Варна по нохд № 508/2014 г. подсъдимите Я. С. Ж. – в качеството му на строителен техник към [фирма] и В. К. В. – в качеството му на шофьор на товарен автомобил към [фирма] са признати за виновни в това, че на 07.12.2009 г. в [населено място], на строителен обект в местност „Т.”, при условията на независимо съпричиняване, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товаро-разтоварна дейност с бетон – помпа – т.а. „М. Б.”, по непредпазливост са причинили смъртта на Н. Н. Х., като са нарушили: Ж. - чл.26, т.1 и т.5, чл.48 и чл.77, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи, а В. - чл.78 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи, чл.69 и чл.194, ал.2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ за работните места и при използване на работно оборудване, чл.4, ал.3, т.1 и чл.10, ал.1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на ЗБУТ при товаро-разтоварните работи, чл.59 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответните машини, наредба № 12/27.2004 г. за осигуряване на ЗБУТ при работа с автомобил, използвал е несъответно т.8 от ДР на параграф 1 от ЗБЗУТ оборудване, нарушил е т.3 от „Инструкция за безопасност и здраве”, както и правилата, посочени в Ръководство за експлоатация и поддръжка на авто-бетон помпа, поради което и на основание чл.123, ал.1 вр. с чл.2, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК и чл.160, ал.1 вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК са осъдени: Я. С. Ж. – на три години лишаване от свобода и две години лишаване от право да упражнява ръководна длъжност в сферата на строителството В. К. В. - на две години и шест месеца лишаване от свобода и две години лишаване от право да управлява строителни машини и съоражения. На основание чл.66, ал.1 от НК наложените наказания лишаване от свобода са отложени за изпълнение с изпитателен срок съответно от пет години за първия от тях и от четири години за втория, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят по равно направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 5 067,79 лв. По жалби на защитниците на подсъдимите е образувано внохд № 145/2015 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С решение № 144/23.07.2015 г. на основание действащите към момента разпоредби на чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.1, т.1 от НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжна прокуратура - Варна. По внесения нов обвинителен акт с присъда № 38/06.06.2017 г., постановена по нохд № 389/2016 г. от друг състав на ОС - Варна, подсъдимите Я. С. Ж. като технически ръководител и В. К. В. – в качеството му на шофьор на товарен автомобил към [фирма] са признати за виновни в това, че на 07.12.2009 г. в [населено място], на строителен обект в местност „Т.”, при условията на независимо съпричиняване, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товаро-разтоварна дейност с бетон - помпа „Мерцедес Б.”, по непредпазливост са причинили смъртта на Н. Н. Х. на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г. като са нарушили съответно: Ж. - чл.26, т.1 и т.5, чл.48 и чл.77, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи В. - чл.78 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи, чл.69 и чл.194, ал.2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ за работните места и при използване на работно оборудване, чл.4, ал.3, т.1 и чл.10, ал.1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на ЗБУТ при товаро-разтоварните работи, чл.58 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на машините, приета с ПМС №140/19.06.2008 г., чл. 9 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на ЗБУТ при работа с автомобил, използвал е несъответно на т.8 от ДР на параграф 1 от ЗБЗУТ оборудване, нарушил е т.3 от „Инструкция за безопасност и здраве, както и правилата, посочени в Ръководство за експлоатация и поддръжка на авто-бетон помпа, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК са осъдени: Я. С. Ж. – на една година и шест месеца лишаване от свобода В. К. В. - на две години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК наложените наказания лишаване от свобода са отложени за изпълнение с изпитателен срок съответно от три години за първия от тях и от четири години за втория, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК всеки един подсъдимите е осъден да заплати по 4 569,93 лв. разноски по производството. По протест на прокурор от ОП - Варна, съдържащ искане за увеличаване на наложените наказания и налагане на лишаване от права, по жалба на повереника на частните обвинители и по жалба на подсъдимия Ж., чрез защитника му адв.Р. е образувано внохд № 279/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка е потвърдена изцяло произнесената втора първоинстанционна присъда. Акцентът в жалбата е поставен върху неправилното според защита разбиране на предходните инстанции, че подсъдимият Ж. фактически е изпълнявал функциите на технически ръководител на процесния обект, въпреки че е бил назначен само като строителен техник във фирмата следствие, на което незаконосъобразно е ангажирана отговорността му като субект на престъплението по чл.123 от НК. Тези възражения са поставени както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, като в обжалваното решение им е даден задълбочен отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав. Действително по делото липсва трудов договор съгласно, който подсъдимият да има задължението да организира, ръководи или контролира безаварийното изпълнение на строителния процес. Приобщените по делото доказателства обаче, категорично установяват, че работейки по трудово правоотношение в [фирма] - В., Я. Ж. е подписал приложената длъжностна характеристика, в която са определени функциите, задълженията и отговорностите на заеманата от него длъжност. От съдържанието на същата се установява, че той е имал задължение не само да ръководи работата на строителните работници и строителния бригадир, но и да осъществява контрол върху цялостното техническото изпълнение на строителния обект. От показанията на свидетелите – работници на строежа е установено, че именно Ж. е извършвал ежедневния инструктаж във връзка със здравословните и безопасни условия на труд. Така възложените задължения и тяхното фактическо изпълнение е в съответствие и с легалното определение на длъжността „технически ръководител”, съдържащо се чл.163а, ал.4 от ЗУТ, а и с националния класификатор на длъжностите и професиите в РБ. В тази връзка неоснователно се явява възражението, че подсъдимият не притежава изискуемия образователен ценз, за да заема изпълняваната от него длъжност, въпреки че е завършил средно специално образование в техникум по строителство - професионална гимназия по строителство архитектура и геодезия през 1993 г., поради дипломирането му по специалност „водно строителство”. Визираните от защитата изисквания, залегнали в отменената вече Наредба № 10 от 14.02.2005 г. за придобиване на квалификация по професия „Строителен техник" са се отнасяли за предстоящото обучение – занапред - от учебната 2003/2004 година, включително, т.е. не касаят времето на завършване на средното образование от подсъдимия. В този смисъл Ж. не само е можел в съответствие с всички законови изисквания да изпълнява функциите на технически ръководител на обекти с водно строителство, но тъй като е технически правоспособен е назначен и е изпълнявал задълженията си на технически ръководител при строителството на двуетажната жилищна сграда, представляваща строителен обект от пета категория. В това му качеството той съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.1 и т.5 от Наредба № 2/2004 г. е бил длъжен да изпълнява и контролира спазването на изискванията на закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, включително и да забрани работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на тези изисквания. Тези негови правомощия важат и се отнасят спрямо всички присъстващи на строителната площадка лица, включително и по отношение на служителите на други дружества - подизпълнители, осъществяващи действия по позициониране, стабилизиране и експлоатация на процесната бетон - помпа. Именно преди да се престъпни към експлоатация на строителното съоръжение Ж. не е извършил по какъвто и да било начин проучване на терена като цяло - относно неговата товароносимост и най-вече относно сигурността и обезопасяването на откоса на изкопа следствие, на което при неправилното позициониране на машината предният десен стабилизатор е поддал и пропаднал, което е довело до фаталния за пострадалия изход. На второ място, за да е осъществен състава на вмененото във вина на подсъдимия престъпление, бланкетният характер на разпоредба на чл.123 от НК изисква посочването на конкретни норми, съдържащи определени правила за поведение, чието нарушаване да предизвиква настъпването на обществено опасния резултат. Отразените в обвинителния акт нарушения на - чл.26, ал.1, т.1 и т.5, чл.48 и чл.77 от Наредба № 2/2004 г., според настоящия състав запълват с необходимото съдържание и конкретизация рамката на повдигнатото обвинение. В тази насока не може да бъде споделено виждането на защитата, че запълващите и посочени в случая разпоредби от Наредбата за минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи не могат да доведат до приетата от предходните съдилища съставомерност на деянието на подсъдимия. Първите три от визираните разпоредби се намират в Глава първа „Общи положения”, Раздел II от наредбата – „Права и задължения на участниците в строителството. План и инструкции по безопасност и здраве. Информационна табела”, третата в Раздел III „Общи изисквания”, а четвъртата - в Глава втора „ Строителни машини и устройства”, но не съдържат препращане към друг нормативен акт. Посочените, макар и общи правила, определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на временните строителни площадки, но с оглед многообразието на случаите, те не могат и не следва да бъдат попълнени с желаната от защитата конкретика. Макар и да съдържат само в известна степен конкретни правила за поведение, те не изискват сами по себе си последващо уточняване. В този смисъл настоящият състав счита, че бланкетната правна норма може да бъде попълнена и с по-общи правила, стига те да създават достатъчно нормативно основание за дължимо поведение и нарушаването им да обуславя настъпването на предвидения в наказателния закон резултат. Посочените норми предписват поредица от действия и охранителни мерки при осъществяване на строително монтажните работи и организацията на конкретния работен процес, гарантиращи безопасността на труда. В случая е безспорно установено, че Ж. само е наблюдавал осъществяваните от другия подсъдим действия, без да извърши каквато и да било проверка на мястото, на изкопа като цяло и на самото позициониране на бетон-помпата, представляващо по своя характер товаро-разтоварна дейност, източник на повишена опасност. Така проявеното бездействие е довело до настъпване на престъпния резултат. При извеждането на фактическата основа, върху която е разсъждавано относно съставомерността на проявеното от подсъдимия бездействие не се установяват пороци в процесуалната дейност на въззивния съд. Установените и доказани - в хода на съдебно производство, развило се пред предходните инстанции, факти и обстоятелства са очертани в обвинителния акт, поради което не могат да бъдат споделени наведените в жалбата оплаквания за ограничаване правото на защита на подсъдимия и за излизане на съда извън рамката на обвинението. Дадените от Ж. обяснения не са изключени от доказателствения материал по делото, а след като са подробно анализирани е направен извод за тяхната недостоверност в частта им относно отреченото му лично участие при позициониране на бетон - помпата на място, което изобщо не съответства на мястото, предвидено от проектантите по плана за безопасност и здраве и стабилизирането й чрез използването на фабрични греди. В съответствие с разпоредбата на чл. 118, ал.1 т.3 от НПК показанията на едното от поемните лица – св. А. са кредитирани единствено в обхвата на възприятията му при извършване на огледа. При назначените, изслушани и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото множество технически експертизи, включително и комплексна съдебно медицинска и техническа, правилно въззивният състав е възприел изключването от доказателствената съвкупност на назначената от първия първоинстанционнен съд повторната тройна /изготвената от в.л. К., Б. и Б./ СТЕ поради нейната лаконичност. Същевременно по делото са събрани всички относими доказателства, като напълно неоснователно се явява искането на защитника за назначаването на нова съдебно техническа експертиза, която за поред път да отговори на вече поставени и получили еднозначен отговор въпроси от научно и техническо естество. Приетите по делото експертни заключения са достатъчно ясни, обосновани и не възникват съмнения за тяхната правилност, т.е. назначаването на исканата от защитата нова техническа експертиза не би допринесло за изясняване на включените в предмета на доказване въпроси. Предвид изложеното касационният състав счита, че при постановяването на обжалваното решение въззивният съд убедително, в съответствие с изискванията по чл.339, ал.2 от НПК е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалваната присъда и след комплексен, собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. Без да е допуснал нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, аргументирано въззивният съд е приел, че доказателствата по делото водят до единствения възможен и необорим извод относно авторството на престъплението и участието на подсъдимия в него. В този смисъл не би могло да се приеме, че е осъществено твърдяното в жалбата изопачаване на определени доказателства, като им е придадено съдържание, което те нямат или е игнорирано значението на други. Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че с признаването на подсъдимия Ж. за виновен в извършването на престъплението по чл.123, ал.1 от НК материалният закон, при отсъствието на съществени процесуални нарушения, е приложен правилно. В съответствие с доказателствата по делото, верни са и изводите на инстанциите по същество, че в случая не може да намери приложение привилегирования състав на ал.4 на чл.123 от НК. Предвид горното касационният състав счита, че тъй като не е налице нарушение нито на материалния, нито на процесуалния закон в твърдяната в жалбата от защитата насока, не могат да бъдат уважени претенциите за отмяна на въззивното решение, оправдаването на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. При индивидуализацията на наказанието правилно е отчетена тежестта на извършеното престъпление и ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, обусловена от чистото му съдебно минало, трудовата ангажираност и подаването на сигнал за злополуката, както и изминалия значителен период от време – повече от осем години от инкриминирания момент. Не е вярно твърдението за отчитането като отегчаващи отговорността обстоятелства на обективни признаци от състава на престъплението, както и отличаването на конкретното деяние с по-висока степен на обществена опасност от обичайната, доколкото изложеното от въззивния състав касае принципно високата степен на обществена опасност на вмененото във вина на подсъдимия престъпление. Визираните смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и оказаното съдействие при качването на пострадалия на носилката и в линейката, представляващи проява на едно нормално колегиално поведение след настъпилия производствен инцидент, не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, за да мотивират съда да определи наказание под най-ниския предвиден в закона размер. Същевременно в случая не е налице и втората предпоставка за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК, а именно – най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Определеното при условията на чл.54 от НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода още повече, че същото е отложено за изпълнение при наличието на предпоставките на чл.66 от НК, при това в минималния предвиден в закона размер от три години, като не е наложено кумулативно предвиденото в закона наказание по чл.37, ал.1 т.7 от НК не е явно несправедливо, а съответно на извършеното, тъй като е съобразено със степента на обществена опасност не само на деянието и дееца, но и на целите по чл.36 от НК. С оглед на гореизложеното касационният състав счита, че жалбата се явява неоснователна, а направените в нея искания не могат да бъдат удовлетворени. На основание чл.189, ал.3 от НПК Ж. следва да бъде осъден да заплати направените от частните обвинители разноски в размер на по 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за пред настоящата инстанция. Водим от горното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 2/03.01.2018 г., постановено по внохд № 279/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна. ОСЪЖДА подсъдимия Я. С. Ж. с ЕГН [ЕГН] да заплати на частните обвинители Н. Х. А. и С. Х. А. сумата от по 500 /петстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: