2 Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 23 април 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Аврора Караджова................и с участието на прокурора.......................Красимира КОЛОВА.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 2371 по описа за 2012 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдените С. А. и Я. П. за възобновяване внохд № 1295/12г. на Окръжен съд гр.Пловдив. В искането на С. А. (изготвено саморъчно) се изразява желание за обжалване на решението на окръжния съд, без да се сочат конкретни основания. Пред касационния съд осъденият А. заявява, че желае да се намали наложеното му наказание, а защитникът му адв. Д. настоява за отмяна на решението на окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на Я. П. (написано саморъчно) се сочи, че наложеното му наказание „лишаване от свобода” е явно несправедливо и настоява за намаляване на размера му. Пред касационната инстанция осъденият и защитникът му адв. А. поддържат искането както е подадено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Счита, че наказанията на двамата осъдени са наложени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и съответно редуцирани по чл.58а от НК, предвид разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, а материалният закон е бил приложен правилно. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 38 от 07.08.2012г., постановена по нохд № 337/12г. по описа на районен съд гр.Асеновград, осъдените С. М. А. и Я. Б. П. били признати за виновни в това, че през периода 02.02.2012г. – 05.02.2012г. в [населено място], обл.Пловдивска, в условията на опасен рецидив, след предварително сговаряне помежду им в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – нож, отнели чужди движими вещи – сумата от 600 лв. от владението на М. А. В. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, т. 4 и т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК и чл. 58а, ал. 1от НК им били наложени наказания „лишаване от свобода” в размер на по четири години. По жалба на осъдените било образувано внохд № 1295/12г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив. С решение № 297 от 17.10.2012г., постановено по същото дело, присъдата на районния съд била потвърдена. Исканията за възобновяване са направени в срока по чл.421, ал.3 от НПК и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК, като двамата осъдени признали изцяло фактите по обвинението. Възраженията на А. и П. срещу постановените съдебни актове се отнасят единствено до справедливостта на наложеното наказание, което осъдените считат за завишено. В мотивите на присъдата е отразено наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, което е мотивирало съда да индивидуализира наказанието на двамата осъдени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на шест години „лишаване от свобода”, което на основание чл.58 а, ал.1 от НК е окончателно определено в размер на четири години „лишаване от свобода” и за двамата осъдени. Касационният съд констатира, че неправилно направеното признание е отчетено като смекчаващо отговорността на двамата осъдени обстоятелство, тъй като това е послужило веднъж като основание за редуциране на наказанието при диференцираната процедура по гл. ХХVІІ от НПК. Тази констатация обаче не може да бъде отчетена в посока на утежняване на наказателно - правното положение на осъдените, тъй като делото е образувано по техни искания. Изложените от съда съображения за завишена обществена опасност на извършителите се споделят от касационния съд. С. А. и Я. П. са многократно осъждани с влезли в сила присъди, всички за кражба, извършени в сравнително кратки периоди от време. Пребиваването им в местата за лишаване от свобода до този момент не е повлияло върху поправянето и превъзпитаването им, което налага извод за необходимост от по- продължително изолиране от обществото. В този смисъл липсват касационни основания по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на влезлите в сила съдебни актове. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. А. за възобновяване на внохд № 1295/12г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив и нохд № 337/12г. по описа на районен съд гр.Асеновград. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Б. П. за възобновяване на внохд № 1295/12г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив и нохд № 337/12г. по описа на районен съд гр.Асеновград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.