4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 58 гр. София, 26.01.2018год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2173 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд - Монтана, с което се потвърждава определение от 17.02.2017г. на Съдията по вписванията при Районен съд - Монтана за вписване на нова договорна ипотека върху недвижим имот № 188, т.4, н.д. № 389/ 2005г. на нотариус Б.П. по молба на [фирма], София. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че е допустимо вписване на нова ипотека след изтичане на 10 годишния срок по чл.172, ал.2 ЗЗД, като редът за това е еднакъв с този на извършване на подновяването на ипотеката в 10 годишния срок по чл.172, ал.1 ЗЗД. Не е пречка за новото вписване на ипотеката по чл.172, ал.2 ЗЗД, когато вписването е за част от имотите и за част от първоначалните вземания или вземане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Окръжният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията, като е изложил съображения, че единствено при подновяване на вписване на договорна ипотека, съобразно чл.18, ал.2 ПВ е допустимо подновяване и за по-малка сума, от тази за която е направено първоначалното вписване. Отрекъл е подобна възможност при вписване наново на ипотека, позовавайки се на законоустановения ред на вписването и на характера на ипотечното право- неделимост на ипотеката. Аргументирано е, че подновяването се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване, като съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва входящ номер на молбата за подновяване. От тази хипотеза е разграничен случаят, при който вписването наново на ипотеката се извършва по реда на чл.15 ПВ чрез подреждане на нотариалния акт за ипотека в ипотечната книга, като се има предвид старият нотариален акт. Въз основа на това е направен извод, че при ново вписване на ипотека, не може да се впише редуцирания размер на задължението и ипотеката да бъде само върху част от ипотекираните имоти, тъй като се вписва същия акт, с който е учредена ипотеката преди повече от 10 години. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по въпроса, дали новото вписване на ипотека се извършва при еднаква процедура и ред с подновяването на ипотеката, допустимо ли е искането за част от първоначалните ипотекирани имоти и за вписване само за част от обезпеченото вземане. Частният касатор се позовава на формирана по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика – определение № 218/ 27.04.2017г. по ч.гр.д. № 331/ 2017г. на IV ГО на ВКС, определение № 173/ 23.06.2015г. по ч.гр.д. № 1254/2015г. на II ГО на ВКС и определение № 278/ 30.06.2010г. по ч.гр.д. № 238/2010г. на II ГО на ВКС. В изложението към частната жалба се поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по въпроса, може ли да се впише наново ипотека върху имоти, собственост на други, различни от първоначаните лица, като се сочи, че даденото разрешение от ОС-Монтана е противно на залегналото в решение № 661/ 01.05.2017г. по в.гр.д. № 5810/20165г. на САС. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалвания акт с формираната по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС по обусловилите изхода на спора въпроси, дали новото вписване на ипотека се извършва при еднаква процедура и ред с подновяването на ипотеката и допустимо ли е ново вписване само за част от обезпеченото вземане. По последния поставен от касатора въпрос няма произнасяне от решаващия състав, поради което по отношение на него не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В определение № 218/ 27.04.2017г. по ч.гр.д. № 331/ 2017г. на IV ГО на ВКС е налице произнасяне относно предпоставките и реда за извършване на ново вписване на договорна ипотека в хипотеза на чл.172, ал.2 ЗЗД вр. чл.18, ал.4 ПВ и относно допустимостта новото вписване да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от вземането, обезпечено с ипотека. Прието е, че доколкото нормите на чл.172, ал.2 ЗЗД и чл.18, ал.4 ПВ не съдържат специални правила за извършване на новото вписване на договорна ипотека, то както подновяването /преди изтичането на 10-годишния срок/, така и новото вписване /след като са изтекли 10 години от учредяването на ипотеката/, следват една и съща процедура, като молителят и в двата случая се ползва от облекчения ред, предвиден в чл.18 ПВ, без да е необходимо „ново учредяване” на ипотеката. В този смисъл, не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 ЗЗД. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е регламентиран в чл.18 ПВ - по молба на кредитора с нотариално заверен подпис, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Препис от молбата на кредитора с нотариално удостоверен подпис се подрежда в актовата книга по чл.33, б.„в” ПВ. Изложени са съображения, че вписването по чл.18, ал.4 ПВ вр. с чл.172, ал.2 ЗЗД по характера си е самостоятелен акт, който няма връзка със старо действащо вписване; за новото вписване не могат да се черпят правни последици от вписаната преди това ипотека и затова ипотечното право придобива нов ред, считано от датата на подаване на молбата и отразяването й във входящия регистър по чл.34 ПВ. Вписването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни извлечени от неговото съдържание. Прието е, че с оглед приложимост на уредените в чл.172, ал.3 ЗЗД и чл.18, ал.1 – ал.3 от ПВ правила и за двата вида вписвания на вече учредена договорна ипотека, следва да се приеме, че предвидената с нормата на чл.18, ал.3 ПВ възможност за частично подновяване на ипотеката (за по-малка сума от тази, за която е първоначалното вписване), е приложима и в хипотезата на чл.18, ал.4 ПВ. Не съществува пречка кредиторът да заяви новото вписване да е за по-малка сума, съизмерима с размера на остатъчния дълг на ипотекарния длъжник. Аргументирано е, че договорът за ипотека цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника. Затова, право на кредитора е да прецени за каква част от дълга неговият интерес от обезпечаване е отпаднал и съответно за каква остатъчна сума има интерес и заявява новото вписване. Обстоятелството, че с молбата по чл.18, ал.4 ПВ се заявява ново вписване на „стара ипотека” не означава, че вписването е допустимо да се извърши само за първоначалния размер на дълга, за който е учредена ипотеката, но не и за по-малък от него. Това право на заинтересования не може да бъде отречено, защото законът не поставя такова изискване като условие за извършване на вписването. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се извежда по аналогия и от нормата на чл.21 ПВ, предвиждаща възможност за частично заличаване на ипотеката, съобразно удовлетворения материален интерес на ипотекарния кредитор. Настоящият състав на ВКС напълно споделя дадените разрешения по реда на чл.274, ал.3 ГПК по въпросите, по които е допуснат касационният контрол. В обжалвания акт окръжният съд неправилно е определил реда на вписване на новата изсрочена ипотека, въз основа на което и в противоречие с материалния закон е приел, че новото вписване на договорната ипотека не може да се извърши само за част от първоначалния дълг, обезпечен с ипотеката. Неправилен е и изводът на съда, че новото вписване не може да бъде за част от имотите, посочени в изсрочената ипотека, тъй като кредиторът може винаги да прави отказ от право – в случая отказ от обезпечително право върху част от имотите, предмет на ипотеката, който отказ не е в разрез с неделимостта на ипотечното право, доколкото ипотеката е върху множество отделни обекта /недвижими имоти/. С оглед горното, и като взе предвид, че е налице молба за вписване от надлежно лице - кредитор, същата отговаря на изискванията по чл.18, ал.3 и ал.4 ПВ, внесена е дължимата такса от 250 лева по чл. 2 ТДТСАВ – 0.01% върху материален интерес от 250 000 лева, но не по-малко от 10 лева, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на съдията на вписванията с указания да извърши вписване по молба вх. № 718/17.02.2017г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място]. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд – Монтана. ОТМЕНЯ въззивно определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд – Монтана и потвърденото с него определение от 17.02.2017г. на Съдията по вписванията при Районен съд - Монтана за вписване на нова договорна ипотека върху недвижим имот № 188, т.4, н.д. № 389/ 2005г. на нотариус Б.П. по молба на [фирма], София. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – Монтана за извършване на вписването, поискано с молба вх. № 718/17.02.2017г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.