Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр. София, 04 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 619/2012 година Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от повереника на гражданските ищци и частни обвинители Ш. О. Ш., Е. С. Ш., С. Ш. О. - лично и като законен представител на Ш. С. Ш., Р. О. О. - лично и като законен представител на Ш. С. Ш., О. С. Ш. и Е. С. Ш. - със съгласието на родителите си С. и Р. О. против решение № 30 от 15.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 16/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 536 от 21.12.2012 г. по н.о.х.д. № 970/2011 г. на Бургаски окръжен съд. Заявеното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В. Д. Г. наказание „лишаване от свобода” поради минималният му определен размер и отлагане на изтърпяването му при условията на чл. 66 НК. В съдебното заседание гражданските ищци и частни обвинители, и подсъдимият не се явяват и не се представляват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище за основателност на жалбата, отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд – Бургас с указания за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание и ефективното му изтърпяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: С присъда № 536 от 21.12.2012 г. по н.о.х.д. № 970/2011 г. Бургаски окръжен съд е признал подсъдимият В. Д. Г. за виновен в това, че на 03.07.2009 г., около 23, 30 – 00, 00 часа в село В., община Р., обл. Б., запалил имущество със значителна стойност – едноетажна жилищна сграда на стойност 13 200 лева и пристройка към нея на стойност 8 000 лева, собственост на Ш. О. Ш. от същото село и намиращи се във владението на сина му – С. Ш. О., като пожарът е представлявал опасност за живота на Р. О. О. /чието име в присъдата погрешно е изписано като Р. О. Ш./, О. С. Ш., Е. С. Ш. и Ш. С. Ш. и от деянието са последвали значителни вреди в размер на общо 9 318, 55 лева, поради което и на основание чл. 330, ал.3, предл. първо вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Приложението на института на условното осъждане по настоящето производство е явно несправедливо, а съображенията на контролираните инстанции в тази връзка са неубедителни. Трите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода - определения до три години размер, липсата на предишно осъждане на дееца и възможността чрез поправянето му целите на наказанието да бъдат постигнати, следва винаги да се преценяват в тяхната съвкупност, каквато по настоящето производство не е налице. Неправилно съдилищата са приели, че поправянето и превъзпитанието на Г. е възможно и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Извън съставомерните му признаци, извършеният от подсъдимия квалифициран палеж със съзнанието, че застрашава живота на няколко човека, от които три малолетни деца се отличава с висока степен на обществена опасност, недооценена от долните инстанции. Неправилно и личната обществена опасност на дееца е отмерена предимно в светлината на чистото му съдебно минало и отговорностите му по издържането на дом, семейство и деца, като е неглижирано както принципно негативно характеризиращото го агресивно поведение към семейството на пострадалите, породено от имуществени спорове и мотивирало го да извърши палежа, така и употребата на алкохол. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че e налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.2 от НПК.Наложеното на подсъдимия В. Д. Г. наказание „лишаване от свобода” за срок от три години е явно несправедливо,поради неправилното приложение на условното осъждане. За постигане целите както на личната, така и на общата превенция по чл. 36 от НК наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 30 от 15.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 16/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 536 от 21.12.2012 г. по н.о.х.д. № 970/2011 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното на В. Д. Г. наказание три години лишаване от свобода за срок от пет години. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в тази част от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: