5 Р Е Ш Е Н И Е N 61 гр. София 08.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 4155/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. Р. К. и С. М. У. чрез процесуалния им представител адв. С.У. са обжалвали въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 257 от 22.05.2015г. по гр.д.№ 130/2015г. В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на закона и процесуалните правила. Касаторите поддържат, че от доказателствата по делото не е установено, те да са извършили действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Ответниците С. А. И., А. С. И., С. Г. Д. и Е. С. Д. изразяват становище в писмения отговор по чл. 287 ГПК и представената писмена защита, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК № 686 от 28.12.2015 г. по правния въпрос дали при влошено състояние на жилищната сграда и активност на съсобственик да я заздрави и укрепи, макар и в отклонение на предписанията на техническите органи, следва да се уважи негаторния иск за разваляне на сградата, предявен от другите съсобственици. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С. А. И., А. С. И., С. Г. Д. и Е. С. Д. са предявили иск срещу М. Р. К., В. И. К., А. Л. К. и С. Л. К. с правно основание чл. 109 ЗС като са поискали ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия , с които им пречат да упражняват правото си на собственост като премахнат полумасивната жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот ІІ-714 св.84 по плана на [населено място] с площ от 809 кв.м. Твърденията на ищците, които притежават 11/12 от сградата са, че част от нея е била разрушена от праводателите им с уговорката, че и ответниците ще разрушат своята част от сградата. Същата е освидетелствана като негодна за обитаване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно хигиенно отношение и подлежаща на премахване от комисия по чл. 195 ЗУТ с протокол № 1 от 14.01.2013г. Независимо от това на 13.03.2013г. ответниците предприели действия по подмяна на конструкцията на покрива и вътрешни преустройства , свързани с премахване и преместване на съществуващи зидове, които засягат конструкцията на сградата. Според твърденията на ищците местоположението на сградата ги лишава от подход към гаражите на собствената им жилищна сграда, същевременно предприетите действия по укрепването на сградата са без съответните строителни книжа. С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Златоградския районен съд № 153 от 26.11.2013г. по гр.д.№ 83/2013г. , с което М. Р. К. , В. И. К., А. Л. К., С. Л. К. и Л. М. К. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. А. И., А. С. И., С. Г. И. и Е. С. И. да упражняват правото си на собственост по отношение на урегулиран поземлен имот ІІ-714 кв.84 по плана на [населено място] като премахнат застроената върху 31 кв.м. в югоизточната част на имота двуетажна паянтова постройка. Въззивният съд е приел, че постройката, предмет на негаторния иск е изградена през 1920г. и е търпим строеж по смисъла на § 16 от ЗУТ. Предприетите ремонтни дейности с цел да се избегне издаване на заповед по чл. 195 ал. 6 ЗУТ, каквото е становище на комисията в Протокол № 1/14.01.2013 г., са извършени без да има становище на инженер-конструктор, а издаденото становище не е изпълнено, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза. Въпреки че строителните дейности по укрепване на сградата са спрени от общинските технически органи, ответниците са продължили дейността по възстановяване на полумасивната паянтова сграда. Ищците като съсобственици на поземления имот и на построените в този имот две жилищни сгради, са възпрепятствани да ги ползват пълноценно. Изградените в узаконената през 2006г. нова сграда гаражи не могат да се ползват, тъй като затова пречи процесната сграда. При така приетите фактически обстоятелства, Смолянският окръжен съд е приел, че извършените от ответниците строителни дейности и използването на постройката за обор и плевня е в нарушение на строителните правила и санитарно-хигиенните изисквания. Ищците живеят в този имот,а ответниците с неоснователните си действия ограничават правата им като съсобственици на имота да го ползват пълноценно и по своето предназначение.Тези действия са неправомерни и поради това ищците имат право да търсят защита с предявяване на негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Негаторният иск по чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост , чрез който се цели да бъде прекратено неоснователно въздействие върху чужд имот , което пречи на ищеца да упражнява собственическите си правомощия. Искът може да бъде предявен и срещу съсобственик, когато последният чрез извършване на неправомерни действия засяга собственическата сфера на другите съсобственици. В практиката на ВКС се приема, че неоснователното въздействие върху чужд имот не зависи само от това дали има разрешение на административен орган, когато такъв се изисква от закона , а от това дали извършените действия обективно пречат на ищеца да упражнява правата си. Според приетото в ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК , възможността по административен ред да бъде дадено предписание за премахване на незаконен строеж от техническите контролни органи на общината не изключва възможността за защита на правото на собственост от засегнатите лица по общия гражданскоправен ред и в това производство съдът има правомощия да установи дали строежът е извършен в съответствие с нормативните изисквания и дали нарушаването им е в пряка причинна връзка с нарушаване на правото на съсобственика. Извършването на укрепващи действия и ремонтни работи на една сграда не във всички случаи се нуждае от разрешение за строеж. Не е необходимо издаване на разрешение за строеж при текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации например– чл. 151 ал.1 ЗУТ , а в определени случаи се изисква само конструктивно становище – чл. 147 ал.2 ЗУТ. Извършването на ремонтни и възстановителни дейности на съсобствен имот само от един от съсобствениците, целящи заздравяване на сградата в отклонение от тези изисквания само по себе си не е действие, което уврежда правата на другите собственици, освен ако действията са от такъв характер, че застрашават сигурността на сградата или нарушават строителни правила и норми гарантиращи пълноценно ползване на обекта. По основателността на касационната жалба. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на въззивния съд в обжалваното решение , че извършването на строителни действия по укрепване на сградата без надлежни строителни книжа е достатъчно основание, за да бъде уважен предявения негаторен иск е незаконосъобразен. Сградата , чието събаряне се иска, представляваща търпим строеж, е стара и амортизирана, но от това не следва, че не може да бъде заздравена и ремонтирана. Не може да се приеме, че незаконното строителство, насочено към възстановяване на сграда, разрушена без строително разрешение от част от съсобствениците, което е само по себе си също неправомерно действие, смущава и пречи правото на собственост на съсобствениците на терена. По делото не е доказано твърдението на ищците за дадено съгласие от ответниците старата сграда да бъде съборена. От заключението на тричленната техническа експертиза, изслушана по гр.д.№ 36/2014г. е установено, че състоянието на процесната постройка се дължи именно на частичното й разрушаване, което до известна степен е довело и до промяна на предназначението й и ползването й към настоящия момент като стопанска. Това състояние само по себе си не е основание да се иска да бъдат осъдено ответниците да я разрешат изцяло. Не би следвало неправомерните действия по частично събарянето на сградата, извършени със съгласие на ищците и без съгласие на ответниците, да породят задължение за последните за събаряне на сградата, с оглед предвиденото в чл. 195 ал.1 ЗУТ задължение на собствениците на строежи да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169 ал.1 и 3 ЗУТ. По делото е представено конструктивно становище , съгласно което е възможно укрепване на сградата , каквито действия са предприели ответниците като съсобственици, макар и без строителни книжа. Съществуващата част от сградата е съсобствена на всички страни по делото и събарянето й ако това се налага, не следва да бъде само в тежест на ответниците. Констатациите в протокола от 14.01.2013г. обхващат състоянието на сградата преди предприетите действия по укрепването й, поради което той не доказва необходимост от събарянето й към момента на предявяване на иска. Чрез негаторния иск ищецът – съсобственик може да иска премахване на незаконен строеж, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението, но когато са предприети едностранни действия , без предписание на техническите органи от другите съсобственици за събаряне на съсобствена сграда, те не могат да искат от другите съсобственици само за своя сметка да премахнат остатъка от сградата. Дори и при събарянето на тази сграда , правото на строеж не би се погасило при съществуване на градоустройствения статут на мястото , което запазва строителното петно. Извършените укрепителни действия не могат да се квалифицират и като действия, които пречат на ищците Е. С. Д. и С. Г. Д. да ползват гаражите в новопостроената зад процесната постройка жилищна сграда, защото тази сграда е била построена незаконно и е узаконена при съществуващото фактическо положение на старите постройки в имота. Що се отнася до ситуирането на сградата в част от предвидената улица, която само е предвидена, съгласно обясненията на вещото лице инж. М. в съдебното заседание на 23.01.2015г. пред Златоградския районен съд, в правомощията общинските технически органи е да предприемат действия по отчуждаването й за реализиране на улицата. Ползването на сградата за стопански нужди – отглеждане на животни също не е основание да се уважи иска, защото искането за събарянето й не съответства на нарушението. С оглед на изложеното като незаконосъобразно, обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се реши по същество като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, включително и по отношение на необжалвалите ответници, които са задължителни другари /срв. решение № 307 от 29.06.2011г. по гр.д.№ 1210/2010г. на ВКС, І г.о./. При този изход на делото на ответниците М. Р. К. и В. И. К. следва да се присъдят поисканите разноски за въззивната и касационната инстанция в размер на 580 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 257 от 22.05.2015г. по гр.д.№ 130/2015г. изцяло, включително и за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен С. А. И., А. С. И., С. Г. И. и Е. С. И. против М. Р. К. , В. И. К., А. Л. К., С. Л. К. и Л. М. К. за преустановяване на неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на урегулиран поземлен имот ІІ-714 кв.84 по плана на [населено място] като премахнат застроената върху 31 кв.м. в югоизточната част на имота двуетажна паянтова постройка. ОСЪЖДА С. А. И., А. С. И., С. Г. И. и Е. С. И. ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Р. К. и В. И. К. разноски по делото в размер на 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: