Р Е Ш Е Н И Е № 379 гр. София, 12 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1428 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от подсъдимия С. З. И. срещу решение №237 от 30.06.2014 г., постановено по ВНОХД №409/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. София, с което е изменена присъда №12 от 19.03.2014 г., постановена по НОХД №21/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, като е намалено отмереното на подсъдимия И. наказание за извършено от него престъпление по чл.131, ал.2, т.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 НК от три на две години „лишаване от свобода“. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, както и в частта, с което подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. П. И. сумата от 3 000 лева- претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди и с която И. е осъден да заплати сумата от 322, 10 лева- съдебни разноски. В касационната жалба и допълнението към нея се оспорват направените от първостепенния и въззивния съд изводи, като се поддържа, че при осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият не е знаел, че пострадалия И. е полицейски служител. Моли да бъде отчетено това, че той е нямал полицейска униформа и светлоотразителна жилетка и не се е придвижвал с полицейски автомобил. Оспорват се и изводите на решаващите съдилища по отношение на размера на уважения граждански иск, като се поддържа, че сумата от 3 000 лева е силно завишена. На тези основания се предлага алтернативно или изцяло да бъде отхвърлена гражданската претенция на пострадалия И. или тя да бъде уважена в значително по- малък размер. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отново оплакванията, отразени в нея. Разширява предмета на касационното обжалване, като твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като е постановил решението си при приложението на чл.338 НПК, а не на разпоредбата на чл.337 НПК, която е съответна на осъщественото от съда. Поддържа, че приетия за съвместно разглеждане граждански иск не е доказан, като не е установен периода, в който ръката на И. е била обездвижена, както и необходимостта от провеждането на рехабилитация. На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивният съд е анализирал правилно доказателствата и е приложил вярно материалния закон. Твърди че правилно е уважен предявения граждански иск за сумата от 3 000 лева. На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият И. моли да бъде отменено решението. Поддържа, че не е знаел това, че пострадалия е полицай. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е анализирала правилно доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство и вярно е установила важните за изхода на делото факти. Правилно съдът е анализирал събраните гласни доказателства и е приел, че подсъдимият към момента на извършване на престъплението е имал възможност да възприеме служебното качество на пострадалия И.. Това се установява от показанията на свидетелите М., З., И. и Ч., които са категорични, че към момента на причиняване на увреждането на пострадалия той е бил с пълна полицейска униформа, светлоотразителна жилетка, а наред с това се е представил на подсъдимия, преди И. да му нанесе удар с тояга. Останалите относими към предмета на производството обстоятелства мястото, начина на нанасяне на удара, естеството на увреждането и времето, необходимо за възстановяване на И. са безпротиворечиво установени от всички доказателствени източници. Същите не се и оспорват от страните в производството. Не може да бъде възприето и оплакването, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като във въззивното съдебно решение е посочена разпоредбата на чл.338 НПК, а не тази на чл.337 НПК, която е съответна на съдържанието му. В случая е допусната очевидно техническа грешка, която не променя нито смисъла, нито съдържанието на съдебния акт и не е довела до неяснота на решението. Допуснатата неточност не може да бъде преценена като процесуално нарушение, още по- малко като съществено по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуални правила и атакуваното въззивно решение не трябва да бъде отменено на това основание. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон във връзка с уважения граждански иск Касационният съд прецени, че правилно предходните съдебни състави са уважили изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Законосъобразно са преценили, че са налице всички основания за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия И. защото той е осъществил виновно инкриминираното деяние, което в пряка- причинно следствена връзка с причинените съставомерни увреждания на пострадалия И.. Правилно съдът е приел, че обезщетение в претендирания от гражданския ищец размер от 3 000 лева е съответно на претърпените неимуществени вреди, като е отчел, че в резултат на удара пострадалият е получил счупване на дланна кост, което впоследствие е трябвало да бъде намествано, а ръката обездвижена за сравнително дълъг период от 45 дни. Правилно решаващите съдилища са отчели и необходимостта от рехабилитация на пострадалия крайник и обстоятелството, че и след приключването й, при определели условия, И. изпитва болки. Касационният съд не възприе оплакването, че тези обстоятелства не са установени от доказателствата по делото и представляват предположения, като прецени, че същите се съдържат не само в показанията на свидетеля И., които представляват годен доказателствен източник, но и в приложената медицинска документация, заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие. Предвид изложеното съдът прие, че предявения граждански иск е бил уважен правилно, като същият е основателен, а размера на присъденото обезщетение е съответно на претърпените от пострадалия И. неимуществени вреди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №237 от 30.06.2014 г., постановено по ВНОХД №409/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.