Р Е Ш Е Н И Е
№ 50078
София, 26.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова при секретаря Ангел Йорданов
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2045 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Б. Д. касационна жалба на „Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД срещу решение № 163/19.05.2022г. по възз.т.д.№ 739/2021г. на АС - Варна, в частта, с която след отмяна на решение № 382/20.10.2021г. по т.д.№ 269/2020г. на ОС - Варна в частта за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.432 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, за размера от 80 000лв. е постановено друго, с което „ЗАД „Армеец“АД е осъдено да заплати на Г. П. П. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Л. П. Н. при настъпилото ПТП на 20.10.2019г., причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС, в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане,.
В касационната жалба са поддържани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Преди всичко касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд за наличие на активна материалноправна легитимация.В тази връзка поддържа, че от събраните в първоинстанционното производство и обсъдени във въззивното решение доказателства не се установява наличието на предпоставките, определени в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Въведени са доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неизлагането на мотиви при преценка на свидетелските показания по чл.172 ГПК, което според касатора се отразило на правилността на извода за изключителност на отношенията между двете сестри.Евентуално, в случай, че оплакванията във връзка с извода за наличие на активна материалноправна легитимация бъдат счетени за неоснователни, касаторът оспорва правилността на извода, че разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ противоречи на правото на ЕС и излага подробни доводи, че такова противоречие липсва.Евентуално, в случай, че и тези доводи бъдат счетени за неоснователни, касаторът поддържа, че при постановяване на решението е нарушен принципът на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД.По всички тези съображения искането на касатора е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.
С подадения в срока по чл.287, ал.1 ГПК чрез адв.Ж. К. писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. П. П. оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.
С постановеното по делото определение № 50290/02.05.2023г.въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване, на основание т.1 на чл. 280 ГПК, по въпроса „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.?“ за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е съобразено със задължителната съдебна практика -Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
По делото е постъпило писмо от ищцата, озаглавено „Животът ми след кастастрофата“, с искане за справедливо решение.
В откритото съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. поддържа касационната жалба и претендира за присъждане на разноски само в рамките на внесената ДТ, а ответницата по касация не се явява и не се представлява.
Съставът на I т.о., съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
Отговорът му произтича от ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в което са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1 от ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление № 5/24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От изложените мотиви към тълкувателното решение следва, че, за да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност между братя и сестри, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са доказали, че, поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, като житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид родствена връзка. В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
По касационните основания:
По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, решаващият състав е счел за установено от показанията на разпитаните свидетели и заключенията на вещите лица пред първата и въззивната инстанции, че връзката между двете сестри е била изключителна, тъй като надхвърля нормалните отношения на обич, привързаност и взаимопомощ при подобен вид родствена връзка, и ищцата е търпяла и продължава да търпи в резултат от смъртта на сестра си морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с тези на най-близкия кръг роднини – деца, родители и съпруг.Изведени са решаващи мотиви, че са покрити критериите на Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ищцата е активно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си Л..
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като прецененият като обусловил изхода на делото въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния състав за доказаност на активната материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра.По този въпрос в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д. С., Д. Р. и А. Т. и са приети заключения на СПЕ и на КППЕ, както и пред въззивния съд е прието заключение на изцяло нова СПЕ.От свидетелските показания по делото е установено и не се оспорва, че ищцата и сестра й са били много близки и привързани от най-ранното си детство и тази близост между тях се е запазила и след като всяка от тях е създала свое семейство и деца.Безпротиворечиво е установено от показанията на свидетелите, че отношенията между двете сестри са били основани на взаимна обич, разбирателство, подкрепа и взаимно подпомагане и грижи за децата и дома, като, независимо, че към момента на инцидента, а и много време преди това, те са живеели в различни населени места/ починалата в [населено място], а ищцата във Варна/, те са се виждали повече от веднъж седмично, ходели са си на гости и са поддържали много често и връзка по телефона, както и, че ищцата е преживяла много тежко загубата на сестра си.От заключението на СПЕ с в.л.Т.А. пред първоинстанционния съд се установява, че в резултат от смъртта на сестра си ищцата е претърпяла значима психотравма и първоначална остра стресова ситуация, която е преминала в реакция на скръб с тежък депресивен епизод, а психичното й състояние към момента на прегледа/ май 2021/ отговаря на критериите за диагноза „Смесено тревожно депресивно разстройство“, без данни за посттравматично стресова разстройство.Според даденото пред първоинстанционния съд заключение на КППЕ с в.л.Т.А. и Р.Г. симптомите на острата стресова реакция се изразяват в чувство на нереалност, вцепененост, отричане на събитието, силна тревожност, натрапливо повтаряне, нарушение на съня или изцяло безсъние и вегетативни симптоми и това състояние продължава в рамките на няколко дни до осъзнаване на събитието.Вещите лица установяват, че симптомите на остра стресова реакция при ищцата са продължили като реакция на скръб с тежък депресивен симптом, като претърпените от нея отрицателни емоционални и психологични изживявания са свързани с умерено ниво на тревожност и висок депресивитет, и тревожно-депресивно състояние е с продължителност година и половина след случилото се, но прогнозата е ищцата да може да се адаптира много по-пълноценно в социума след провеждане на курс за психологическа подкрепа и преработване на актуалната психотравма. От заключението на новата съдебно-психиатрична експертиза с в.л. доц.С. В. пред въззивния съд/ април 2022г./ се установява, че актуалното психично състояние на ищцата продължава да е протрахирана реакция на скръб/траурна реакция/, която обаче вече е на етап приемане на случилото се, като все още се наблюдават леко изразени депресивни и тревожни симптоми, но без данни за клинична изява на посттравматично стресово разстройство.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото гласни доказателства, преценявани в тяхната цялост и взаимна връзка, не може да се направи извод, че по отношение на ищцата са доказани двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й. От анализа на свидетелските показания се установява, че ищцата и сестра й са имали изградени много близки отношения на обич, сплотеност, привързаност и взаимно подпомагане.Същевременно е безспорно, че и двете сестри са имали свои семейства с обичани от тях най-близки хора, живеели са със семействата си в различни населени места и не се твърдят и не се установяват конкретни житейски обстоятелства, довели до такава близост между двете сестри, която да обуслови претърпяването от ищцата на болки и страдания по повод смъртта на сестра й, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за подобен вид родствена връзка. Установеното от свидетелските показания сочи на нормални, неизключителни, типични за българското общество, родствени отношения между сестри, съответно - и на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между тях, характеризираща се с взаимна обич, привързаност и морална подкрепа. Отделно от това, от свидетелските показания и заключенията на вещите лица пред първоинстанционния и въззивния съд не се установява понесените от ищцата на морални болки и страдания да надхвърлят обичайните по повод смърт на обичана сестра.По делото е установено, че в резултат от смъртта на сестра си ищцата е претърпяла първоначална остра стресова ситуация в рамките на няколко дни след произшествието, която е преминала в протрахирана реакция на скръб/траурна реакция/, каквото е било състоянието на ищцата и към момента на прегледа от в.л. от новата СПЕ пред въззивния съд през април 2022г., но към този момент траурната реакция вече е била на етап приемане на случилото се, независимо, че все още са се наблюдавали леко изразени депресивни и тревожни симптоми.Установено е от заключенията на СЕ, че при ищцата не е имало данни за клинична изява на посттравматично стресово разстройство, а прогнозата е за пълното й адаптиране към социума. Налага се извод, че от доказателствената съвкупност по делото са установени само нормалните обичайни отношения между сестри, за които е нормално, естествено състояние както обичта и привързаността, така и тъгата и непреодолимостта на загубата при внезапната смърт, и е недоказано по повод смъртта на сестра си ищцата да е претърпяла болки и страдания, надвишаващи по интензитет и продължителност тези, които е нормално да се понесат в случай на смърт на обичана сестра.
Недоказването на критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция и след отмяна на въззивното решение същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати направените от касатора разноски по делото в претендирания размер за заплатената ДТ в касационното производство в общ размер 1630лв..
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, съставът на I т.о.,
Р Е Ш И :
Отменя решение № 163/19.05.2022г. по възз.т.д.№ 739/2021г. на АС - Варна, в частта, с която след отмяна на решение № 382/20.10.2021г. по т.д.№ 269/2020г. на ОС - Варна в частта за отхвърляне на иска на Г. П. П. против „ЗАД „Армеец“АД за обезщетение за неимуществени вреди за размера от 80 000лв. е постановено друго, с което „ЗАД „Армеец“АД е осъдено да заплати на Г. П. П. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Л. П. Н. в резултат на настъпилото ПТП на 20.10.2019г., причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС, в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане, и вместо него постановява:
Отхвърля предявения от Г. П. П. против „ЗАД „Армеец“АД иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане, за репариране на неимуществени вреди от смъртта на сестра й Л. П. Н. в резултат на настъпилото ПТП на 20.10.2019г., причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС.
Осъжда Г. П. П. да заплати на „ЗАД „Армеец“АД направените разноски за заплатена ДТ в касационното производство в общ размер 1630лв.(хиляда шестстотин и тридесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |