4 Р Е Ш Е Н И Е №37 София 14 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 116/2016 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на гражданския ищец - министъра на финансите, като представител на държавата, против въззивно решение № 407/01.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 808/2015 г. от Софийски апелативен съд. В касационната жалба се излагат аргументи, че въззивният съд, потвърждавайки присъдата в гражданската й част, е ограничил процесуалните права на гражданския ищец и е приложил неправилно закона. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на гражданския иск, предявен срещу подсъдимата М. В. М., и уважаването на този иск в пълния предявен размер. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, процесуалният представител на гражданския ищец не се явява, редовно призован. Подсъдимата М. М. не се явява, редовно призована. Процесуалните представители на подсъдимата поддържат становище както за недопустимост на касационната жалба, така и за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 19/23.07.2015 г., постановена по НОХД № 184/2014 г. от Софийски окръжен съд, подсъдимата М. В. М. е призната за виновна в това, че в периода от 11.12.2009 г. до 14.01.2010 г., като управител на [фирма], при условията на продължавано престъпление, е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 20 285, 14 лева, и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета, заедно с лихвите към 19.06.2015 г. – престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева. Искът по чл. 45 от ЗЗД, предявен от държавата чрез министъра на финансите, е бил отхвърлен като неоснователен при съображения, че претендираните от гражданския ищец вреди, представляващи неплатен данък заедно с лихвите, са възстановени. Присъдата е била неуспешно оспорена от гражданския ищец и с атакуваното сега въззивно решение е потвърдена. II. Жалбата на гражданския ищец е процесуално недопустима. Установеният в чл. 346 от НПК регламент изчерпателно очертава съдебните актове, които могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Поначало актовете на апелативния съд, независимо дали са присъди, или решения, са включени в предмета на касационното обжалване, но разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК предвижда и две изключения. Посочената процесуална норма, обсъдена във връзка с очертаните в чл. 334- чл. 338 от НПК правомощия на въззивната инстанция, дава основание за извод, че законодателят изрично е изключил от обхвата на касационното обжалване съдебните актове, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Разпоредбата на чл. 346 от НПК не прави разлика между наказателната и гражданската част на съдебния акт. Приетият за разглеждане в наказателния процес граждански иск има акцесорен характер и поначало следва съдбата на наказателното производство. С оглед принципната норма на чл. 88, ал. 1 от НПК, разглеждането на гражданския иск се подчинява на правилата, предвидени в НПК, включително и по отношение на възможността за инстанционен контрол. Затова въведеното в чл. 346, т. 1 от НПК изключение от триинстанционното наказателно производство се отнася както за административно-наказателната, така и за гражданската част на съдебния акт. Наказателното производство срещу подсъдимата М., в което касационният жалбоподател е конституиран като граждански ищец, е приключило с приложението на чл. 78а от НК. С оглед този предмет, въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване и в частта, относима към приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Този извод не се променя от обстоятелството, че в решението е посочено противното – възможност за обжалване пред ВКС. Редът, по който се извършва наказателното производство, е този, регламентиран в НПК (чл. 1, ал. 1 от НПК) и съдът не може да предоставя на страните повече права от тези, които са определени от закона. По тези съображения настоящият състав счита, че касационната жалба на гражданския ищец срещу въззивното решение, постановено по ВНОХД № 808/2015 г. от Софийски апелативен съд, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство по н.д. № 116/2016 г. по описа на ВКС, I н.о., да бъде прекратено. Предвид гореизложеното и на основание чл.346, т. 1 във вр. с чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната касационна жалба от министъра на финансите, като представляващ държавата, срещу въззивно решение №407/01.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 808/2015 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 116/2016 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.