Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60178

гр.София, 27.10.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева
Борис Илиев

при секретаря Ани Давидова и прокурора Дечева
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 526/ 2019 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 225/ 26.03.2021 г., постановено по настоящето дело, по жалби на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - КОНПИ, а тя правоприемник на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - КУИППД), Я. М. П. и „Спика – К“ ЕООД, гр.Черноморец, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 31 от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 415/ 2017 г., с което частично е уважено и частично е отхвърлено искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Я. М. П. и от „Спика – К“ ЕООД на незаконно придобито имущество.
След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване ищецът е направил частичен отказ от иска с молба вх.№ 66882/ 20.09.2021 г. С протоколно определение от 27.09.2021 г., постановено по настоящето дело, в сила от 20.10.2021 г., производството по исканията за отнемане на имущество до размер 237 150 лв. е прекратено, като въззивното решение е обезсилено касателно следните претенции за отнемане на имущество: втори жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда, с идентификатор 81178.502.370.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 12/24.04.2007г. на Изпълнителния Директор на АК, състояща се от партерен и два жилищни етажа и находяща се в [населено място], [община], [улица], № 22, като жилищния етаж се състои от две спални, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна, коридор и е застроен на 107,69 кв.м., заедно с гараж № 2 на партера, с площ от 22,42 кв.м,, както и складово помещение № 2 на партера, с площ от 6,82 кв.м. заедно с 47,762 % ид.ч. от общите части на сградата и същите от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел *** в кв. 41 по плана на селото, с площ от 460 кв.м., при граници: п-ли X.-**, IV-**, V-**, XI-** и улица. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. Съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, **; Склад ГСМ с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-12/24.04.2007г. на ИД на АК, адрес на имота: [населено място], сградата е построена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 112 кв.м брой етажи 1, предназначение: складова база, склад, при граници от всички страни външни зидове, който е идентичен с описания в нотариален акт за собственост № 152, том IV, peг. № 5590, дело № 582 от 2003, а именно: СКЛАД ГСМ, със застроена площ от 120 кв.м. застроен обем 348 куб.м., находящ се в [населено място], [община], област Б., изграден в източната част на стопанския двор на ЗКПУ „Ч.” в парцел X. по документ за собственост, а по скица в имот № *** в местността „К.” с площ 0,886 дка, при граници: изток-земеделски земи, запад-земеделски земи, север-обслужващ път, юг-земеделски земи; дворно място с площ от 230/460 кв.м. с идентификатор ****, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. ***, ул. А. С., № 19, трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, съставляващо УПИ X.-**в кв. 41 по плана на [населено място] при граници: север - УПИ X.-**, кв.41; юг - УПИ ***, кв.41; изток - УПИ ***, кв.41; запад - улица; автомивка с площадка, находяща се в стопанския двор на ЗКПУ „Ч.”-с. Ч., [община], обл. Б., с идентификатор ***, адрес на поземления имот: [населено място], местност К., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, при съседи: ***, ***, кад.№ 197, в парцел III, с разгърната застроена площ от 382 кв.м. и площ на имота 0.387 дка, при граници: изток - парцел IV, запад - главен път, север - обслужващ път, юг - парцел V; колиен кантар и оборудване - везна В. 2000, находящ се в северозападната част на стопански двор на ЗКПУ „Ч.” - [населено място], [община], област Б., кад.№ 198, в парцел **, РЗП - 50 кв.м., проектна площ - 345 кв.м., при граници: изток-парцел *, запад и север - обслужващ път, юг -парцел *, съгласно приложено Постановление за възлагане на недвижим имот № 15/10.11.2003г., идентичен с имот с идентификатор ***, представляващ селскостопанска сграда със застроена площ 18.00 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта на [населено място], [община], обл. Б., одобрена със заповед РД-18-12/24.04.2007 г. на ИД на АГКК и приложената кадастрална скица на сграда № 21822/25.04.2008 г.; нива в местността „Т. г.”, землище на [населено място] извор, [община], област Я., имот № ***, ЕКАТТЕ ***, с площ от 11.421 дка, категория четвърта, при граници и съседи: имот № ***, път III клас на МРРБ - ИА „Пътища”; землищна граница; имот № ***, Вътрешна река на МОСВ; имот № ***, Пасище, мера на [община]; имот № **, Полски път на [община]. Върху имота има следните ограничения: Електропровод 110 kV. На 20 м от двете страни на крайните проводници или на 24 м от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност; товарен автомобил марка „Тойота Л. круизер“ с ДК [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 24.04.1991 г., регистрация в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Бургас 18.12.2008 г., шаси № J., двигател № .***; сумата от 43 850 лв., представляваща полученото по реализирани възмездни сделки от проверяваното лице; наличната сума по банкова сметка на името на Я. М. П., ЕГН: [ЕГН] в „БАНКА ДСК” ЕАД с № **; наличната сума по банкова сметка в евро на името на Я. М. П., ЕГН [ЕГН] в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, с IBAN BG *****.
Висящо остава производството по исканията за отнемане от Я. М. П. на:
- 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор **, с площ от 307 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседи - ***, ***, ***, ***, със стар идентификатор УПИ ***, с площ 310 кв.м. в кв.34, по плана на [населено място], ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 61.00 кв.м., брой етажи - два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 4.00 кв.м., с предназначение - постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 6.00 кв.м., с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна;
- и на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., одобрени със заповед №РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АК, с площ от 16 000 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи: юг - ***, ***, ***, изток - ПИ ***, север - ПИ *** и ***; запад - ПИ ***, като този имот е част от бивш поземлен имот с идентификатор **, съгласно заповед КД-14-02-1485 от 30.10.2009 година на Началник на СГКК - Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургас;
- и по искането за отнемане от „Спика – К“ ЕООД на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Бургас, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургас, одобрени със заповед №РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АК, с площ 368 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор - 272, в квартал 34, парцел ХV, при съседи - ***; ***; ***; ***; ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., застроена площ 73.00 кв.м., брой етажи - два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при граници - от всички страни външни зидове, както и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., застроена площ 36 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид обществена сграда, която сграда съгласно разрешение за строеж №13/20.05.1996 година е магазин за пакетирани стоки.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд, когато отменя частично решението на първата инстанция, да преразпредели между страните по делото отговорността за сторените в първоинстанционното производство разноски; и за задължението на съда да изложи мотиви за наличие на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност, когато постановява отнемане на имущество от проверяваното лице, придобито преди осъществяване на тази дейност.
С оглед направения частичен отказ от иска, вторият въпрос не се нуждае от отговор, тъй като производството по всички претенции за отнемане на имущество, придобито преди извършването на престъпна дейност от проверяваното по ЗОПДИППД /отм./ лице Я. П., е прекратено, като въззивното решение в тази част е обезсилено.
По първия въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл.81 ГПК при направено искане за разноски съдът се произнася по него във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато първоинстанционно съдебно решение, разрешаващо по същество гражданскоправен спор и съдържащо произнасяне по разноските, бъде обжалвано, то не влиза в сила в частта за разноските. В случай, че въззивната жалба бъде уважена изцяло или частично, отговорността за разноските, направени от страните в двете инстанции, се разпределя с въззивното решение. Това разпределяне се извършва от въззивния съд при спазване на разпоредбата на чл.78 ГПК, като право на разноски има всяка от страните, чието правно твърдение е получило защита като основателно. Когато отмени първоинстанционното решение по същество отчасти, въззивният съд не може да остави това решение в сила в частта за разноските. В първата инстанция тези разноски са присъдени според извода на тази инстанция кои правни твърдения на страните получават защита. Отменяйки частично решението по същество, въззивният съд изразява правораздавателна воля кои от тези твърдения не следва да получат защита изцяло. Съответно той е длъжен да преразпредели отговорността за разноските в двете инстанции съобразно собствения си извод кое правно твърдение е основателно и кое – не. Когато въззивното решение подлежи на касационно обжалване и обжалването бъде допуснато, то не влиза в сила в частта за разноските. В случай, че касационната жалба бъде уважена изцяло или частично, отговорността за разноските, направени от страните във всички инстанции, се разпределя с касационното решение.
Предвид този отговор на въпроса, по които обжалването е допуснато, касационната жалба на ищеца се явява основателна. Въззивният съд е отменил частично обжалваното пред него първоинстанционно решение по същество на спора, отхвърлящо изцяло предявения иск и е уважил този иск частично. Същевременно той е потвърдил решението на първата инстанция в частта за разноските. Процедирал е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по отношение на акта му е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. В тази част решението следва да бъде отменено, като отговорността за разноските в производството пред всички инстанции бъде разпределена с настоящия акт.
Касационните жалби на ответниците са неоснователни. КУИППД е предявила пред съда искане за отнемане на незаконно придобито имущество при условията на чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Предпоставките за уважаване на претенцията по този закон, които се твърдят в мотивираното искане, са установена с влязла в сила присъда престъпна дейност на ответника П.; придобиване на имущество на значителна стойност от него; липса на законен източник на доходи за придобиване на имуществото и връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито имуществото.
По делото е установено, че с влязло в сила от 04.04.2012 г. споразумение по н.о.х.д.№ 113/ 2012 г. на Специализиран наказателен съд ответникът Я. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.2 НК, както и за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 НК които са от кръга на посочените в чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Престъпната дейност, за която П. е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, се изразява в участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на кражби на горива от продуктопровод на „Лукойл Нефтохим – Бургас“ АД в период 01.01.2009 г. – 20.08.2010 г. и в извършване в съучастие с Ж. А., С. З., Г. И., К. А. и други лица /те и участници в организираната престъпна група/ на кражба на горива на стойност 3 613,40 лв през нощта на 19 срещу 20 август 2010 г.
С нотариален акт № 31, том ІІІ, рег.№ 6007, н.д. № 383/ 2009 г., съставен на 14.08.2009 г. от нотариус рег.№ 290, Я. П., Ж. А. и С. З. придобили чрез продажба поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 307 кв.м, ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 61 кв.м., сграда с идентификатор **, със застроена площ 4 кв.м. и сграда с идентификатор ** за сумата 15 000 лв. На 27.08.2009 г,. Я. П. придобил чрез продажба от „ВИВ 1” ЕООД, представлявано от управителя И. К. В., собствеността върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** за сумата 8 500 лв. На 25.08.2010 г. с нотариален акт № 149, том ІІ, рег.№ 6366, н.д.№ 317/ 2010 г. на нотариус рег.№ 458, Я. П. продал тези имоти на „Спика - К” ЕООД за сумата от 8 000 лв. Въпросното еднолично дружество е вписано в търговския регистър въз основа на решение на Бургаски окръжен съд от 05.04.2004 г. по ф.д.№ 989/ 2004 г. и негов едноличен собственик на капитала и управител е К. Я. П. – майка на ответника П.. На 04.11.2009 г. с нотариален акт № 66, том ІV, рег.№ 8079, н.д.№ 603/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***, Я. П. придобил в съсобственост с Ж. А., Г. И. и К. А. при равни дялове поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 16 000 кв.м., за сумата 8 000 лв. През проверявания период Я. П. е придобил и друго имущество което е на значителна стойност.
За придобиването на горепосочените имоти към момента на придобивните сделки Я. П. не е разполагал с доходи от законен източник. При анализа на неговото имуществено състояние за проверявания период съдът кредитира трети вариант от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. А., прието от въззивния съд. Неоснователно ответниците поддържат, че вещото лице е игнорирало в този вариант доходите на ответника, натрупани през 2008 г. Доходите от тази година са отчетени, но съпоставени с разходите, те не сочат наличен финансов ресурс у ответника П. към началото на 2009 г., с изключение на сумата 79 лв. Според този вариант на експертизата за цялата 2009 г. законните доходи на ответника П. възлизат на 4 507,57 лв, а за издръжката му и за издръжката на детето му са били необходими 3 153 лв. Разликата от около 1 400 лв е недостатъчна за да обоснове законен източник на доход за придобитото от него през същата година имущество. Същевременно с влязла в сила присъда е установено, че през 2009 г. ответникът П. е участвал в организирана престъпна група за осъществяване на кражби на горива. При липсата на законен източник на доход връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото е налице, тъй като логически е невъзможно имущество на стойност над 25 000 лв да бъде придобито с 1 400 лв законен доход, а два от имотите са придобити в съсобственост именно с участниците в организираната престъпна група, част от която е бил ответника П.. Що се касае до имота, който този ответник е придобил еднолично, то и неговата покупка е във връзка с престъпната дейност, при липсата на данни за законен източник на доход. Без значение е обстоятелството, че управителят на дружеството продавач е съжителстващо с ответника лице. Абсолютна симулативност на сделката не се твърди, напротив, в отговора срещу исковата молба ответникът П. изрично е заявил, че действително заплатената цена по сделката е 8 500 лв. Но и при посочената в акта за извършването й продажна цена /която не е пазарната/ ответникът не е разполагал с доходи от законен източник за придобиването.
Съдът не възприема доводите на ответника П., че е разполагал със законен източник на доход под формата на заеми, получени от брат му /свидетеля П. П./ и от трети лица. Представеното споразумение, подписано от ответника и свидетеля, според което свидетеля предава на ответника сума от 40 000 щатски долара, не доказва заемно правоотношение, бидейки частен документ. Той доказва единствено авторите на волеизявлението, което е потвърдено и от свидетелските показания. Документът обаче не доказва датата /достоверна дата той няма/, нито доказва предаването на сумата. Не са налице и косвени доказателства, достатъчни да създадат убеждение у съда, че документът не е съставен с оглед целите на процеса. Макар да е установено, че П. П. е разполагал със значителни доходи, близките родствени отношения между двамата не позволяват показанията му в качеството на свидетел да бъдат кредитирани. Той, както и съпругата му, съобщават за много близки отношения в семейството на ответника, включително между братята, поради което свидетелите очевидно са заинтересовани от изхода на делото и показанията им не следва да се считат за достоверни. Същото важи и за твърденията на ответника, че през 2008 г. е получил от брат си още 35 000 щатски долара. И за предаването на тази сума липсват достоверни доказателства, а и за нито една от двете суми не е ясно върнати ли са и с доходи от какъв източник. По аналогични съображения съдът не възприема и доводите на ответника П. за получени заеми от трети лица. За доказването на тези доводи са представени частни документи без достоверна дата и при липсата на други доказателства за предаването на сумите по тях. Извършеното в хода на процеса /20.03.2014 г./ по банков път плащане от Я. П. в полза на Д. Ч. на сумата 20 010 лв с посочено основание „връщане на заем по договор от 2004 г. и анекс от 2009“ е действие във висящо производство, обслужващо защитната теза на ответника. То няма доказателствена стойност за твърденията на същия за получени в заем 10 години преди извършването на превода суми.
Що се касае до доходите, реализирани от ответника П. като моряк, ищецът оттегли в касационното производството възражението, че същите не са доказани, а и съдът намира от събраните по делото доказателства, че получаването им е установено. Затова тези доходи не следва да бъдат изключени при анализа на имуществото на ищеца за проверявания период. Към 2009 г. обаче сумите от тези доходи /реализирани преди 2000 г./, не са били налични, за да обосноват законен източник за придобиване на горепосочените имоти.
Неоснователни са и доводите на двамата ответници по отношение на имота, чието отнемане е постановено от въззивния съд от „Спика – К“ ЕООД. Основанието, на което се претендира отнемането, е ясно заявено – ищецът твърди, че сделката е недействителна по отношение на държавата, тъй като към момента на извършването й договарящите /ответника П. и майка му К. М., в качеството й на управител на „Спика – К“ ЕООД/ са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Квалификацията на искането не е задължение на ищеца, а на сезирания съд. При формулираните от КОНПИ твърдения квалификацията е по чл.7 т.2 пр.1 ЗОПДИППД /отм./. При условията на посочената разпоредба отчуждителната сделка е непротивопоставима на държавата и отнемането се извършва направо от приобретателя, без да е необходимо да се води отменителен иск. Нарочен иск за обявяване на относителна недействителност на сделката е необходим само в хипотези, при които тя е противопоставима на държавата. Предпоставките за уважаване на искането за отнемане са възмездно прехвърленото имущество да е придобито от престъпна дейност и приобретателят да е знаел това. Презумпция за знанието няма, за разлика от хипотезата по чл.8 ЗОПДИППД /отм./, където законодателят е регламентирал обичайното предположение, че роднини от определен кръг на близост знаят обстоятелствата, съставляващи действия на роднини от същия кръг. Формално логично такова предположение е естествено и когато воля за третото лице по сделката изявява роднина на прехвърлителя по пряка линия от първа степен. Като се вземат предвид и показанията на свидетелите за близките отношения в семейството на К. М. дори и след еманципирането на децата й, сочещи фактически на постоянно общуване в условията на семеен бизнес, в противоречие с правилата на формалната логика би било да се приеме, че майката на ответника П. не е знаела за престъпната дейност на сина си и за придобитото от него имущество. Самият ответник П. твърди в отговора срещу искането на КУИППД, че е живял съвместно с родителите си до края на 2008 г. и че на практика и досега /отговорът е депозиран юли 2012 година/ живее с тях. Към момента на извършване на сделката този ответник вече е бил задържан, ясни са били повдигнатите му обвинения, а сделката е осъществена непосредствено /два дни/ след временното му освобождаване. Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства не оставя съмнение, че към 25.08.2010 г. К. М. е била наясно с обстоятелството, че полученото по сделката имущество е придобито от Я. П. от престъпна дейност, поради което то подлежи на отнемане в полза на държавата. Противоречащите на този извод показания на свидетелите съдът не кредитира не само като житейски нелогични, но и като несъответстващи на твърденията на ответника П. в отговора срещу исковата молба. Според свидетелите към момента на задържането на ответника /2010 г./ той не живеел при родителите си, а в „стопанския двор“. В отговора срещу исковата молба Я. П. заявява, че на практика и тогава /юли 2012 г./ живее с родителите си.
С оглед изложеното в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на посоченото по-горе имущество, решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Отнетото имущество от Я. П. е на стойност 148 616 лв, а това от „Спика – К“ ЕООД е на стойност 125 000 лв. Производството по делото е прекратено по исканията за отнемане на имущество на стойност 4 000 лв от „Спика – К“ ЕООД и на стойност 233 150 лв от Я. П.. Право на разноски за частичното прекратяване на производството поради отказ от иск имат ответниците, а ищецът има право на разноски съразмерно на уваженото искане, както и на възнаграждение за юрисконсултска защита /чл.78 ал.1, 4 и 8 ГПК/. Доказаните разноски на ищеца възлизат на 3 095 лв, а при условията на чл.25 ал.2 НЗПП и с оглед сложността на делото съдът определя възнаграждение за юрисконсултска защита за всяка от инстанциите по 500 лв, общо 2 500 лв. Съразмерно на уважената част ищецът има право на 2 997,23 лв от направените разноски и дължимото му се възнаграждение /5 595 лв/. Предвид цената на отделните искания съдът приема, че 1/4 от разноските на ищеца касаят производството срещу юридическото лице, останалите - физическото. С оглед изложеното „Спика – К“ ЕООД дължи на КПКОНПИ 749,31 лв, а Я. П. - 2 247,92 лв.
Ответникът „Спика – К“ ЕООД е направил разходи във всички инстанции в размер 14 610 лв и има право на 467,52 лв от тях, в рекапитулация този ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца 281,79 лв. Ответникът П. е доказал направени разходи във всички инстанции в производството от 21 260,18 лв и има право на 12 983,90 лв от тях, в рекапитулация ищецът следва да бъде осъден да заплати на този ответник 10 735,98 лв. Съдът отхвърля направените от процесуалния представител на ищеца възражения за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците. Това възнаграждение, с оглед цената на исканията, не надхвърля минимума по чл.7 ал.2 т.5 НМРАВ и поради това не подлежи на редукция.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 31 от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 415/ 2017 г., в частта му, с която е постановено отнемане в полза на държавата от Я. М. П. на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 307 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседи - ***, ***, ***, ***, със стар идентификатор УПИ ***, с площ 310 кв.м. в кв.34, по плана на [населено място], ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 61.00 кв.м., брой етажи - два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 4.00 кв.м., с предназначение - постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 6.00 кв.м., с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; и 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., одобрени със заповед №РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АК, с площ от 16 000 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи: юг - ****, ***, ***, изток - ПИ ***, север - ПИ *** и ***; запад - ПИ ***, като този имот е част от бивш поземлен имот с идентификатор ***, съгласно заповед КД-14-02-1485 от 30.10.2009 година на Началник на СГКК - Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б.; както и в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата от „Спика – К“ ЕООД на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Бургас, представляващ поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургас, одобрени със заповед №РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АК, с площ 368 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор - **, в квартал 34, парцел **, при съседи - ***; ***; ***; ***; ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургаска, застроена площ 73.00 кв.м., брой етажи - два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при граници - от всички страни външни зидове, както и сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургаска, застроена площ 36 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид обществена сграда, която сграда съгласно разрешение за строеж №13/20.05.1996 година е магазин за пакетирани стоки.
ОТМЕНЯ въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 31 от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 415/ 2017 г. в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, гр.София, пл.“Света Неделя“ № 6 да заплати на Я. М. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 10 735,98 лв /десет хиляди седемстотин тридесет и пет лева, деветдесет и осем стотинки/ разноски за производството във всички инстанции.
ОСЪЖДА „Спика – К“ ЕООД, гр.Черноморец, ул. "Антон Страшимиров" № 19 да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, гр.София, пл.“Света Неделя“ № 6 сумата 281,79 лв /двеста осемдесет и един лева, седемдесет и девет стотинки/ разноски за производството във всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: