4 Р Е Ш Е Н И Е № 412 гр. София, 02.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1810 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ж. Г. Г. с адрес в затвора в Б., чрез особения представител адв. И. Б., против въззивното решение № 7152 от 29 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 15396 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 8678 от 12 август 2012 г., постановено по гр.д. № 26294 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне на предявените от Г. против Г. д. „И. на н.” [населено място] искове за установяване на дискриминация, извършена от ответника по отношение на Г. във връзка с мястото на излежаване на наказанието му от 24 септември 2009 г. в затвора в [населено място], на основание две заповеди на министъра на правосъдието от 2009 г., които не са изпълнени по отношение на други лица, изтърпяващи същото наказание като него – доживотен затвор без право на замяна, за осъждането на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от извършването на по-нататъшни нарушения, и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 25000 лева за периода 24 септември 2009 г. – 20 юни 2011 г., ведно със законната лихва от първата дата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 985 от 24 юли 2014 г. поради разрешаването в противоречие с практиката на ВКС на въпроса следва ли във въззивното производство да се допуснат своевременно направени в исковата молба доказателствени искания при условие, че първоинстанционният съд е пропуснал в доклада си по чл. 146 ГПК да се произнесе по някое от тях или изобщо е отказал събирането на относими към предмета на делото доказателства, във връзка с направеното от ищеца искане за събиране на доказателства за адресни регистрации на описани лица. Твърдяното противоречие е търсено с разрешението, дадено от ВКС в т. 2 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК. С обжалваното решение въззивният съд приема, че липсват доказателства за нарушаване на забраните по Закона за защита от дискриминация. Основанието за допускане на касационното обжалване е намерено от настоящия съдебен състав в нарушаването на задължителното тълкуване, дадено от ВКС в 2 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК. Според посоченото обвързващо разбиране, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Относимите обстоятелства са следните: Още с исковата молба е въведено твърдение за това, че пет изрично посочени лица, изтърпяващи същото наказание като ищеца и с последни адресни регистрации в същия град или област като ищеца, не са преместени в съответния затвор съгласно заповед на министъра на правосъдието, а спрямо ищеца е осъществена дискриминация, като е преместен, и той е по-неблагоприятно третиран от посочените други лица. Отново в исковата молба е поискано от ответника да предостави справка за адресните регистрации на посочените пет лица. Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявените искове, като заявява, че по делото не са представени доказателства, от които може да се направи извод за проявена дискриминация спрямо ищеца. В определението по чл. 140 ГПК съдът задължава ответника да предостави в оригинал или заверен препис поисканите в исковата молба три документа (поискани са четири – справка за наказанието и режима на изтърпяването му на ищеца, справка за превеждането на ищеца в затвора в [населено място], справка за съдържанието на две заповеди на министъра на правосъдието за районирането на местата за лишаване на свобода и на четвърто място справка за адресите на лицата). По делото са представени справка за изтърпените от ищеца ефективно наказания, режима на изтърпяване и датата на превеждането му в затвора в [населено място], както и двете заповеди на министъра. В доклада по чл. 145 ГПК е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже вида на наложеното наказание на посочените в исковата молба лица, определения им режим за изтърпяване на наказанието и мястото, в което го изтърпяват. Въпрос за постоянните адреси на лицата изобщо не е обсъждан. Във въззивната жалба се сочи, че не са представени справки за адресните регистрации на лишените от свобода пет лица, търпящи наказанието си в затвора в [населено място], и се иска справка за наказанията, които лицата изтърпяват, както и за адресите им. В. съд намира, че исканията са несвоевременно направени. При посочените обстоятелства въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е пренебрегнал направените от ищеца оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводството, изразили се в несъбиране на своевременно поискани от страна по спора доказателства. В контекста на определените от съда като необходими и други доказателства за установяване на твърденията на ищеца за дискриминационно третиране (извън справката за постоянните адреси на лицата, изрично посочени в исковата молба, за да се установят чрез тях част от твърденията на ищеца), констатираното нарушение на процесуалните правила не е толкова съществено, че единствено и само по себе си да е довело до отхвърляне на иначе обоснованата претенция на ищеца. Изрично и в присъствие на ищеца в откритото съдебно заседание при докладването на делото (стр. 39 от първоинстанционното дело) съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи вида на наложеното наказание на посочените в исковата молба лица, определения им режим за изтърпяване на наказанието и мястото, в което изтърпяват наложеното им наказание, което е следвало да бъде изпълнено от ищеца чрез искане ответникът да предостави съответните данни. Срещу доклада възражения от ищеца не са направени, в същото съдебно заседание ищецът е заявил, че няма да представя други доказателства, и с решението си съдът е отхвърлил претенцията на ищеца с основния мотив за недоказване именно на вида на наложеното наказание на посочените в исковата молба лица, определения им режим за изтърпяване на наказанието и мястото, в което изтърпяват наложеното им наказани. При това положение ищецът не е могъл дори и чрез оплакване във въззивната жалба да отстрани собствения си пропуск да снабди делото с необходими доказателства. Ето защо посоченото по-горе процесуално нарушение на съдилищата да съберат поискано от ищеца доказателство във връзка с постоянните адреси на посочените в исковата молба лица не е толкова съществено, че самостоятелно да е довело до неблагоприятния за ищеца изход от съдебния процес, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7152 от 29 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 15396 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: