Р Е Ш Е Н И Е № 503 град София, 22.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1641 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. П. Н. за възобновяване на н.ч.д. № 8277/ 2012 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 108 състав, отмяна на определение от 21.02.2013 г. и връщане на делото за ново групиране на наказанията. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, допуснато от съда при извършената кумулация. Твърди, че групирането не е извършено при най-благоприятното за осъдения съчетание, а с приложението на института по чл. 24 от НК общото наказание е станало несъразмерно тежко и репресивно. Включените в кумулацията деяния представлявали продължавано престъпление и не били взети предвид всички задържания на осъдения. В открито съдебно заседание осъденият и неговият защитник адвокат С. С. поддържат направеното искане по изложените в него съображения и настояват за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, а атакуваното съдебно определение – за правилно и постановено в съответствие със законовите изисквания. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 21.02.2013 г. по н.ч.д № 8277/ 2012 г. Софийският районен съд, Наказателна колегия, 108 състав, групирал наложените на осъдения М. П. Н. наказания по: н.о.х.д. № 22439/ 2011 г., н.о.х.д. № 16491/ 2010 г., н.о.х.д. № 9315/ 2010 г. и н.о.х.д. № 5401/ 2010 г. – всички по описа на Софийски районен съд, както и по н.о.х.д. № 396/ 2011 г. на Районен съд – Карлово и по н.о.х.д. № 342/ 2011 г. на Районен съд – Пирдоп, определяйки едно общо най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, чийто размер допълнително бил увеличен, на основание чл. 24 от НК, с още една година и четири месеца. За така увеличеното общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода бил определен първоначален общ режим за изпълнение в затвор. Приспаднал предварителното задържане на осъдения по н.о.х.д. № 9315/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 108 състав. Наказанието пробация, наложено по н.о.х.д. № И-411/ 2010 г., на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 103 състав съдът поставил отделно да бъде изтърпяно, защото е предпоставено в рецидив спрямо осъждането по н.о.х.д. № 5401/ 2010 г. на Районен съд – Пирдоп, и също приспаднал изтърпяната част от задължителните пробационни мерки. С решение № 511 от 12.04.2013 г. по в.н.ч.д. № 1294/ 2013 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, 17 състав потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Процесуално допустимото искане на осъдения М. П. Н. е неоснователно. С решението си въззивната инстанция е потвърдила законосъобразно извършеното от районния съд групиране на наказанията на осъдения. От седем съдимости само едно от престъпленията (предмет на разглеждане по н.о.х.д. № И-411/ 2010 г. на Софийски районен съд) е извършено след влизане в сила на друго престъпление. Затова правилно съдът е кумулирал наказанията за извършените при условията на разнородна реална съвкупност престъпления, налагайки най-тежкото от тях, а наказанието пробация от шест месеца е постановил да бъде отделно изтърпяно. Извършеното групиране е при най-благоприятното съчетание за осъдения Н., където за множество престъпления е определено едно общо наказание, но към него не може да бъде включено наказание за престъпление, извършено при рецидив (в т. см. ППВС № 4/ 1965 г., т. 9). Законосъобразно е приложен и институтът по чл. 24 от НК, за което са изложени убедителни съображения за необходимостта от увеличаване на общото наказание лишаване от свобода допълнително с още една година и четири месеца (вж също и т. 1 на цит. постановление). Не е допуснато претендираното от осъдения нарушение на материалния закон. Когато извършва групиране на няколко наказания по правилата на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК съдът отново самостоятелно преценява дали общото наказание следва да бъде изтърпяно ефективно или да отложи изпълнението му по реда на чл. 66 от НК (чл. 25, ал. 4 от НК; ТР № 14/ 1987 г. на ОСНК, т. 3). Неоснователно е възражението на осъдения, според което групираните деяния представлявали продължавано престъпление. Не са налице предпоставките по чл. 26 от НК, предвид разпоредбата на алинея шеста от същия, а и при продължаваното престъпление не се извършва кумулация на наказания. Делото не съдържа данни за други задържания на осъдения, които да са били известни на съдилищата, но да не са били приспаднати при изпълнението на общото наказание по чл. 25 от НК. Единственото нарушение е допуснато при определяне на първоначалния режим за изпълнение на общото наказание от четири години лишаване от свобода, но поради липса на протест не е могло да бъде отстранено от въззивната инстанция. Отсъстват законовите предпоставки за възобновяване на въззивното решение, поради което и не са налице основания за удовлетворяване на искането на осъдения М. П. Н.. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. Н. за възобновяване на н.ч.д. № 8277/ 2012 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 108 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.