Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр. София, 11 май 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети март двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1034/2011 год. Производството е образувано по подадена в срок жалба на адв. Д. Д., защитник на адв. Й. П. Я., против решение на Висшия дисциплинарен съд в Адвокатурата на Република България от 19.11.2010 год. по дисциплинарно дело № 34/2010 год. В жалбата се релевират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на дисциплинарното дело и налагане на дисциплинарното наказание. В условията на алтернативност се иска да бъде отменено и производството да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност или да бъде оправдана. В съдебно заседание жалбоподателката и защитникът й не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Висшия адвокатски съвет изразява становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна, защото материалният закон е приложен неправилно и решението на Висшия дисциплинарен съд следва да бъде изменено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по жалбата констатира следното: С решение от 19.11.2010 год. постановено по дисциплинарно дело № 34/2010 год. Висшият дисциплинарен съд на Адвокатурата в Република България е признал адв. Й. П. Я. за виновна в това, че на 7.01.2009 год. в качеството си на служебен защитник на П. Т. И. не е водила процеса в интерес на подзащитната си, като е признала обвинението и е застанала изцяло на обвинителна позиция, въпреки че на досъдебното производство подсъдимата не се е признала за виновна- нарушения по чл.40 ал.2 и чл. 44 ал.2 от Закона за адвокатурата, както и на чл. 9 от Етичния кодекс на адвоката, като на основание чл. 133 ал.1т.1 й е наложил наказание “порицание”. Жалбата е основателна. Делото е разгледано за втори път от Висшия дисциплинарен съд, след като решението от 10.11.2009 год. по дисциплинарно дело № 59/2009 год. е отменено от Върховния касационен съд поради постановяването му от незаконен състав. При повторното разглеждане го е насрочил в две съдебни заседания- на 1.10.2010 год., когато не му е дал ход и на 19.11.2010 год., когато го е разгледал по същество и е постановил обжалваното решение. Още преди първото съдебно заседание, с молба вх. № 1242 от 15.09.2010 год., дисциплинарно обвинената е поискала делото да бъде прекратено, защото дисциплинарното преследване е погасено поради изтичане на абсолютната давност. Видно от съставения за заседанието на Висшия дисциплинарен съд протокол, съдебният състав не се е произнесъл по това искане. Разгледал е делото по същество и е постановил съдебен акт, с който е наложил дисциплинарно наказание. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Законодателят е преценил, че дисциплинарното преследване може да бъде реализирано в определени срокове. В този смисъл е разпоредбата на чл. 134 ал.1 от Закона за адвокатурата, съгласно която дисциплинарното преследване се погасява по давност ако наказанието не е наложено една година след извършване на нарушението. В закона са уредени и хипотезите за спиране и прекъсването на давността, за които се прилагат разпоредбите на НК. Съгласно чл. 81 ал.3 НК, който намира приложение и в дисциплинарното производство, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с по-вече от една втора давностния срок. В конкретния случай дисциплинарното обвинение е повдигнато на адв. Й. Я. за това, че в качеството си на служебен защитник на подсъдима по наказателно дело не е водила защитата в интерес на подзащитната си. Нарушението е извършено на 7.01.2009 год., когато наказателното дело е разгледано в съдебно заседание. От извършването му до деня на налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл срок, който надвишава с по-вече от една втора срока по чл. 134 ал.1 от Закона за адвокатурата. При наличието на тези данни и направено изрично искане дисциплинарното производство да не продължава, дисциплинарният съд е бил длъжен да прекрати делото. Касационният състав има задължение да следи служебно за давността и правомощие да прекратява производството по делото, поради което следва да отмени обжалваното решение и да прекрати наказателното производство, без по същество да обсъжда останалите наведени в жалбата доводи за допуснати нарушения при провеждане на дисциплинарната процедура и правилното приложение на материалния закон. По този начин ще постанови съдебен акт в съответствие с направеното искане, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 24 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 НК и в най- пълна степен ще защити интересите на жалбоподателката. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и производството по делото да бъде прекратено, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т.2 НПК Р Е Ш И: Отменява решението от 19.11.2010 год. постановено по дисциплинарно дело № 34/2010 год. по описа на Висшия дисциплинарен съд в Адвокатурата на Република България. Прекратява производството по наказателно дело № 1034/2011 год. по описа на Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: