Р Е Ш Е Н И Е № 291 София, 16.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Галина Захарова Милена Панева при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 997/2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба от адвокатите А. Р. и И. Р., защитници на подсъдимия Л. В. К., против присъда № 11 от 07.06.2016 г. по внохд № 474/2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата се акцентира върху обстоятелството, че въззивната присъда е незаконосъобразна. В допълнението към нея се развиват доводи за неправилна оценка и превратно тълкуване на събраните доказателства, които сочат за липсата на виновно поведение у подсъдимия. Поддържа се и оплакване, че изводите на въззивния съд относно субективното отношение на К. към инкриминираните две деяния почиват единствено на предположения и намират опора само в превратното тълкуване на доказателствения материал. Касаторът подробно и обстоятелствено описва по какъв начин според него окръжният съд е следвало да кредитира доказателствата по делото и твърди, че вследствие на превратната им интерпретация съдът е достигнал до неправилен извод, че подсъдимият е извършител на вменените му престъпления. С твърдение за нарушение на материалния закон се отправя упрек към второстепенния съд, че не е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345 от НК, въпреки че са били налице предпоставки за това. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговите защитници не се явяват. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Дупнишкият районен съд с присъда № 93 от 24.09.2015 г. по нохд № 639 по описа за 2015 г. признал подсъдимия Л. В. К. за невиновен в това, че 1. на 22.10.2013 г. на първокласен път Е 79 при километър 336+400 /в района на бистро „П.”/ в землището на [населено място], [община], обл. К. си е служил с контролни знаци /два броя регистрационни табели с номер C. – молдовски образец, издадени за друго МПС – лек автомобил марка „Ф.” с номер на рама ... регистриран на територията на Р М./ - престъпление по чл. 345 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НК го е оправдал. 2. че на 22.10.2013 г. на първокласен път Е 79 при километър 336+400/ в района на бистро „П.” /в землището на [населено място], [община], обл. К./ съзнателно се е ползвал пред автоконтрольор В. К. и мл. автоконтрольор С. С. – служители при РУ на МВР – гр. Дупница, от неистински документ – свидетелство за регистрация на МПС №[ЕИК] - молдовски образец, на което е придаден вид, че е издадено официално от компетентните органи на Р М., като от К. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Кюстендилският окръжен съд с присъда № 11 от 07.06.2016 г. по внохд № 474/15 г. отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо него постановил нова присъда, с която признал подсъдимия Л. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 345 от НК, за което му наложил наказание глоба в размер на 300 лв., както и за престъпление по чл. чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК, като го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия най-тежкото от така наложените му наказания, а именно: лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода съдът присъединил изцяло и наказанието глоба в размер на 300 лв. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка, тъй като в жалбата и допълнението към нея се излагат и съображения за необоснованост, която, както е добре известно, не е касационно основание и не може да бъде предмет на проверка от последната инстанция по наказателни дела. Ето защо, позоваванията на жалбоподателя за несъответствие между доказателствата и фактическите изводи на предходната инстанция /извън контекста на опорочена доказателствена дейност/ не подлежат на коментар от третата инстанция и не представляват обект, годен за процесуално обсъждане. Оплакванията за превратно тълкуване на събраните доказателства по делото са неоснователни. Втората инстанция е проверила изцяло доказателствената дейност на първостепенния съд, извършила е самостоятелен, внимателен и прецизен анализ на събрания доказателствен материал според действителното му съдържание , обсъдила е обстойно въпросите относно авторството на деянието и субективното отношение на подсъдимия спрямо инкриминираните деяния. Извършената въззивна проверка се отличава с процесуална екзактност, несъвместима с твърденията в жалбата за превратно третиране на доказателствените иточници. Въззивният съд подробно е мотивирал защо дава вяра на информацията от показанията на свидетелите К. и С., а не изцяло на тази, съдържаща се в обясненията на подсъдимия Л. К.. В мотивите към присъдата не се установява тенденциозна избирателност при позоваване на гласните доказателства. Подобни съмнения се разсейват напълно от подробните и обстоятелствени съображения защо съдът приема едни от тях, а други отказва да верифицира. Контролът за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии за изследваните събития. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните от писмените доказателствени източници и становищата на извършените експертизи. По този начин въззивният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена последователност. Установените от съда релевантни факти не са резултат от едностранчива или превратна интерпретация. Касаторът не се ангажира с конкретното посочване на пренебрегнатите или превратно ценени доказателства, а насочва атаката си към изводите на съда за обхвата на умисъла на подсъдимия. Така изложена позицията е процесуално незащитима. Умисълът като форма на вината и елемент на престъплението е конкретен факт от субективната реалност, принципно познаваем чрез обективирането му в изменение на материалната действителност. Съдът не разполага с друг когнитивен способ за установяване на неговото интелектуално и волево съдържание освен обективния, всестранен и пълен анализ на съвкупността от всички обстоятелства за извършеното деяние. Точно така е подходила втората инстанция. В мотивите към присъдата са изложени убедителни и подробни съображения относно субективното отношение на подсъдимия спрямо инкриминираните две деяния. Субективната страна е изведена от фактите, които са правилно установени от предходната инстанция. Възражението на подсъдимия за отсъствие на пряк умисъл при извършване на деянията е несъстоятелно. Въззивният състав е дал законосъобразен и обоснован отговор с надлежна доказателствена основа. Неубедителни са твърденията на касатора, че "субективното отношение към извършените деяния почиват само на предположения и намират опора само в превратното тълкуване на доказателствата". Крайният извод, че подсъдимият е знаел, че си служи с регистрационни табели, предназначени за друг автомобил, е основан на цялата доказателствена маса, която е проверена и оценена самостоятелно и в съвкупност от предходната инстанция. В тази връзка са частично кредитираните обяснения на подсъдимия, от които се установява, че е поискал да му предоставят оригинални молдовски документи и табели за автомобила, а не гръцки /с каквито е бил към онзи момент/, като за това заплатил 300 евро. Последният е съзнавал наличието на нередност и нередовност относно собствеността на автомобила и регистрационните му табели, поради което е поискал различни от наличните. Обясненията му в кредитираната им част са подкрепени от показанията на свидетелите К. и С., от които се установява, че подсъдимият е представил молдовско свидетелство за регистрация с №[ЕИК] /видно и от приетите по делото АУАН и НП/, разговарял е с българските полицейски служители на руски език, което навежда на извод, че същият е знаел за нередовните документи и регистрационни табели на автомобила, и по този начин се е опитал да избегне вероятна проверка, при която би могло да се установят съществуващите нередности. Тези изводи на второстепенния съд са подкрепени и от писмо от 28.10.2013 г. на Дирекция „МОС“, от което е видно, че регистрационните табели / C. .../ на управлявания от подсъдимия автомобил „Т.“ с рама ... са били издадени за лек автомобил марка „Ф.“ с номер на рама ..., регистриран в Република М. на 22.02.2007 г., а свидетелството за регистрация №[ЕИК] е било издадено на 11.07.2013 г. в М. за лек автомобил марка “V.” с рама № ....., както и от пълномощно от 12.09.2013 г. на нотариус Д., с район на действие [община], Р.М., с което на подсъдимия са му делегирани права за управление на процесния автомобил, като е безспорно установено, че на тази дата не е била налична регистрация в Регистъра на нотариалните актове на публичния нотариус на подобно пълномощно. Въззивната инстанция правилно е извела субективната страна на извършеното престъпление по чл. 345 от НК. Изводите на въззивния съд за субективната страна на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК са убедително базирани върху правилно устновените обективни факти. Подсъдимият съзнателно се е ползвал пред българските автоконтрольори от неистински документ, а именно свидетелство за регистрация на МПС №[ЕИК], като от него за самото му съставяне не може да се търси отговорност. Това се установява от неговите обяснения в частта, в която са верифицирани, от показанията на полицейските служители – свидетелите К. и С., АУАН, НП, от заключението на в. л. К. по Протокол за извършена експертиза № 15/ДОК-20, от което е видно, че документът не е издаден официално от компетентните органи на Р.М., както и от останалия доказателствен материал. Представеното от жалбоподателя свидетелство за регистрация не е издадено от учреждението, което е посочено като негов автор. Подсъдимият е съзнавал този факт, но въпреки това е ползвал неистинския документ. Поредността и целенасочеността в действията му налагат единствено правилният и законосъобразен извод, че е извършил деянието при пряк умисъл. Неоснователно е отправеното възражение за нарушение на закона, че по отношение на подсъдимия не е бил приложен чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345 от НК. В настоящия случай е недопустимо приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За да се приложи чл. 78а от НК следва да са налице визираните в закона предпоставки, както и стриктното спазване на ограниченията, посочени в ал. 7 на същата норма. При множество престъпление, какъвто е конкретния казус, е неприложима горецитираната разпоредба. Налице е реална съвкупност, тъй като подсъдимият е реализирал съставите на две престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е било от тях. Обобщено, въззивната инстанция не може да бъде упрекната в незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и превратно тълкуване на събраните доказателства. Фактическите изводи на окръжния съд почиват на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд не е допуснал нарушения на закона или процесуалните правила, които да обуславят касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което искането на жалбоподателя за отмяна на решението и оправдаване следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 07.06.2016 г. по внохд № 474/2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.