Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 513

гр. София, 24.07.2018 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3180 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. В. М. и на „ТЕСИ” ООД /в ликвидация/срещу решение № 1921/07.08.2017г. по в.т.д. № 5755/2016г. на Апелативен съд - София.
Касационна жалба на К. В. М. е срещу решение № 1921/07.08.2017г. по в.т.д. № 5755/2016г. на Апелативен съд - София в частта, с която е оставено в сила решение № 6267/26.07.2016г. по т.д. № 1087/2008г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав, с което е прекратено производството по предявените от него срещу „Арома” АД, „ТЕСИ” ООД /л/ и „Синел” АД искове за установяване нищожност на договор за прехвърляне на търговско предприятие с дата 04.09.2002г., сключен между „Синел” АД и „Астера холдинг” АД; в частта, с която е отменено решението на СГС, в частта, с която е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на „Арома” АД на сума над 2000 лева до 14 000 лева и вместо това е ищецът е осъден да заплати разликата, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски на „Арома” АД в размер на 10 956 лева за въззивната инстанция. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговото обезсилване, съответно неговата отмяна като неправилно и връщане делото на Апелативен съд –София за произнасяне по същество.
Ответниците по жалбата и по делото, „ТЕСИ” ООД /в ликвидация/ и „Арома” АД, в писмения си отговор сочат, че липсват основания за допускане на решението до касационен контрол, съответно поддържат, че жалбата е неоснователна. „Арома” АД претендира направените по делото разноски.
Касационна жалба на „ТЕСИ” ООД /в ликвидация/ е срещу решение № 1921/07.08.2017г. по в.т.д. № 5755/2016г. на Апелативен съд – София, в частта, с която се обезсилва решение № 6267/26.07.2016г. по т.д. № 1087/2008г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав в частта за отхвърляне на предявения от К. В. М. срещу „ТЕСИ” ООД /л/ иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сума в размер 96 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 5 000 000 лева, равностойност на акционерно участие на К. М. в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, трансформирано в дружествен дял от капитала на „ТЕСИ” ООД /л/, и делото се връща на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, К. В. М., не представя писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното производство по т.д. № 1087/2008г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на К. В. М. срещу „АРОМА” АД, „СИНЕЛ” АД и „ТЕСИ” ООД /н/ по искове за установяване нищожността на договор за прехвърляне на предприятие с дата 04.09.2002 г., сключен между „СИНЕЛ” АД и „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД /чийто универсален правоприемник е „ТЕСИ” ООД/, като сключен в противоречие със закона, накърняващ добрите нрави, съответно сключен във вреда на представлявания „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД. Предявен е и осъдителен иск от К. В. М. срещу „ТЕСИ” ООД /л/ за заплащане на сума в размер на 96 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 5 000 000 лева, равностойност на акционерно участие на К. М. в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, трансформирано в дружествен дял от капитала на „ТЕСИ” ООД.
Въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че ищецът е бил акционер в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД с участие 96 000 броя акции от капитала. Притежаваните от него акции са били обезсилени с решение на Общото събрание на акционерите на 27.06.2000г., което впоследствие е било отменено с влязло в сила на 02.03.2004г. решение по чл.74 ТЗ на САС, постановено на 30.05.2003г. по гр.д. № 2681/2001г. Междувременно, „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД е прехвърлило на „СИНЕЛ” АД търговското си предприятие с договор от 04.09.2002г. С решение № 118/ 07.01.2003г. на ОС Пловдив по ф.д. № 2853/2002г. е вписано вливане на „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД в „ТЕСИ” ООД, а с решение № 18/ 10.03.2003г. на СГС е вписано прекратяване без ликвидация на „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, поради вливане в „ТЕСИ” ООД.
Въззивният състав е заключил, че К. В. М. не е страна по договора за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на дата 04.09.2002 г. между „СИНЕЛ” АД и „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, поради което няма априори активна процесуалноправна легитимация да иска установяване на неговата нищожност. Апелативният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от водените искове за нищожност в качеството му на трето лице по отношение на договора за прехвърляне на търговското предприятие, предвид наличието на друг, по-ефективен способ за защита от избрания, а именно иск за установяване порочността на вписването на фактите в търговския регистър в хипотезата „вписване на несъществуващо обстоятелство” – чл.431, ал.2 ГПК /отм./ или чл.29 ЗТР. Посочено е, че атакуваната сделка, на основание чл. 16 ТЗ е вписана, поради което искът по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ и чл.29 ЗТР дават по – силна защита от установителния иск за нищожност именно, защото след уважаването им настъпва последицата заличаване на вписаните факти, като действието на заличаването е занапред. Доколкото с исковете за нищожност ефектът на заличаването не се постига е изведено, че исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД за установяване на нищожност на прехвърлителната сделка са предявени при липса на правен интерес, поради което са процесуално недопустими.
Във връзка с предявения осъдителен иск апелативният състав е посочил, че субективните предели на силата на пресъдено нещо от постановеното по чл. 74 ТЗ решение на Апелативен съд - София от 30.05.2003 г. по гр.д. № 2681/2001г., с което е отменено решение на ОСА в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД от 27.06.2000 г. за обезсилване акциите на К. М., се простират и по отношение на „ТЕСИ” ООД /л/, в качеството му на универсален правоприемник на „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД. Отмяната на решението на ОСА има конститутивно действие от влизане в сила на съдебното решение и действие занапред, съответно следва да се приеме, че К. М. след датата 02.03.2004 г. е възстановен в правата си акционер. Тъй като към тази дата „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД не е съществувало, то въз основа на разпоредбата на чл. 265 ТЗ /в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 58/2003г./ е прието, че за М. е възникнало правото да замести акциите си с дружествени дялове от капитала на „ТЕСИ” ООД /л/, като дяловете съответстват на стойността на акциите преди преобразуването. Въззивния съд е счел, че изразеното от М. желание е не да трансформира правата си и да бъде вписан като съдружник, а да осребри участието си в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД като му се изплати ликвидационен дял, поради прекратяване на „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД. За да обезсили първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен предявения от К. М. срещу „ТЕСИ” ООД /л/ иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, решаващият съд е приел, че претенцията му следва да бъде квалифицирана като осъдителна такава по чл.71 ТЗ, което съобразно приетото в ТР № 1/2002 г. на ВКС, е допустимо. Според решаващия състав, първоинстанционният съд е разгледал иск по чл.125, ал.3 ТЗ, игнорирайки изложените от ищеца фактически твърдения, позовал се е на разлика във фактическия състав на двата иска, поради което е обезсилил решението на първата инстанция и е върнал делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по действителната воля на К. М..
По касационна жалба на К. В. М.:
В приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са значими за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Необходимо ли е ищецът по иск с правно основание чл.26 ЗЗД, който твърди, че сключена сделка с търговското предприятие на дружеството, в което е бил съдружник / акционер, е нищожна, да установи предварително с влязло в сила решение нищожността на сделката по иск с правно основание чл.26, ал.1, чл.40 ЗЗД или следва да заведе само иск по чл.431, ал.2 ГПК /отм./?; Преюдициален ли е искът по чл.26 ЗЗД спрямо иска по чл.431, ал.2 ГПК /отм./? 2/ Следва ли да има задължително кумулативно съединяване на искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 489 ГПК, когато се твърди нищожност на прехвърляне на търговско предприятие?; 3/ Следва ли при влязло в сила решение, с което иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е обявен за недопустим, съдът да откаже да разгледа предявеният установителен иск за нищожност с мотива, че искът по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ дава по-голям интензитет за защита?; 4/ Има ли правен интерес съдружникът/акционер в едно търговско дружество да иска обявяване на нищожност на сделка с търговско предприятие на това дружество?”. Касаторът се позовава на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК като посочва ТР № 1/2002 на ОСГТК на ВКС, решение № 136/02.07.2010 г. по т.д. № 581/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение № 569/02.09.2014г. по ч.т.д. № 480/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, определение № 509/14.08.2014г. по ч.т.д. № 4074/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, определение № 622/10.11.2015г. по т.д. № 3338/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 599/2009 г. по гр.д. № 3086/2008 г. на V г.о. на ВКС и решение № 133/14.03.2011 г. по гр.д. № 2020/2009 г. на І г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищеца, предвид следното:
Въззивната инстанция в обжалвания акт не е разглеждала въпрос за преюдициален характер на иска по чл.26 ЗЗД спрямо иск по чл. 431, ал.2 ГПК /отм./, съответно не е мотивирала, че е задължително кумулативното съединяване на двата иска. Решаващият състав се е позовал на това, че защитата срещу вписано в търговския регистър обстоятелство, за което се поддържа, че не се е осъществило, поради нищожност, е посредством искът по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като последица от успешното воденето на иска е заличаване на вписването на обстоятелството, която не може да бъде постигната посредством исковете за нищожност на обстоятелството. Ето защо, първите два въпроса не покриват общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за допускането на решението до касация по претенциите по чл.26 ЗЗД и чл.40 ЗЗД. Същевременно, решението е постановено и в съответствие със задължителната практика на ВКС, цитирана и от апелативния съд.
По отношение на третия въпрос също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. С решение от 26.08.2009г. по гр.д. № 206/2005г. на САС са приети за недопустими исковете по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за недопустимост, съответно за нищожност на вписванията по фирмените дела на „Астера Холдинг” АД и „Арома” АД, поради ненавеждане в обстоятелствената част на исковата молба на твърдения, сочещи на възможната квалификация на вписванията в регистъра като нищожни, респ. като недопустими. Със същото решение е прието за недопустимо воденето на иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на процесния договор за продажба на търговско предприятие, като са изложени съображения, аналогични на тези в обжалвания акт, че пътят на защита срещу вписано нищожно обстоятелство е установяване по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ на несъществуване на това обстоятелство. Видно от изложеното, с предходното решение на САС са приети за недопустими искове за нищожност, съответно на недопустимост на вписванията по чл.431, ал.2 ГПК /отм./, и то поради нередовност на исковата молба, които искове са различни от иска по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, на който именно се е позовал решаващият състав в атакувания акт.
Спрямо четвъртия въпрос също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изводът на съда за липсата на правен интерес по исковете по чл. 26 и чл. 40 ЗЗД не е обусловен от това, дали ищецът притежава или не качеството член на дружеството - праводател по разпоредителната сделка, а от пътя на защита срещу вписано обстоятелство, за което се поддържа, че не съществува, поради нищожност.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато по жалбата на ищеца, като на ответника „Арома” АД следва да бъдат присъдени разноски за отговора по тази жалба в размер на 13 200 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.
По касационна жалба на „ТЕСИ” ООД /в ликвидация/:
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са значими за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Когато съдружник или акционер претендира с осъдителен иск определена парична сума, необходимо ли е от твърдените факти да се извлече претендираното право и да му се даде правна квалификация като конкретно субективно право – елемент от членственото правоотношение, или е достатъчно то да се квалифицира общо като иск по чл. 71 ТЗ?; 2/ Когато въззивният съд счете дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претендираното право за неправилна, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, или то е неправилно и въззивният съд следва, без да го обезсилва, да предприеме необходимите процесуални действия, за да постанови именно той правилно решение?” Касаторът се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като посочва ТР № 1/2002 на ОСГТК на ВКС, т.2 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 3/ 10.08.2015г. по т.д. № 4073/ 2013г. на II т.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на „ТЕСИ” ООД /в ликвидация/, предвид следното:
Първият въпрос не предпоставя допускането на касационния контрол на решението в частта за осъдителния иск, тъй като не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото дадената различна правна квалификация от апелативния съд е въз основа на прието от него, че с исковата молба е налице сезиране с различно от разгледаното от съда материално право.
Вторият въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил крайните изводи на съда, тъй като въззивното решение е постановено въз основа на същите обстоятелства, твърдяни в исковата молба и уточнението към нея, въз основа на които е разгледан спора и от първоинстанционния съд, но при дадена различна от втората инстанция правна квалификация. В очертаната хипотеза апелативният съд е приел, че е налице порок, водещ до обезсилване на решението, в противовес на даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 3/ 10.08.2015г. по т.д. № 4073/ 2013г. на II т.о. на ВКС, с което е прието, че неправилната правна квалификация не води до недопустимост, а до неправилност на постановеното решение.
С оглед горното, въззивното решение в частта относно осъдителния иск следва да бъде допуснато до касация, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.), по конкретизирания по т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС процесуалноправен въпрос: „Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, „ТЕСИ” АД, следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1920 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1921/07.08.2017г. по в.т.д. № 5755/2016г. на Апелативен съд – София по касационната жалба на К. В. М..
ОСЪЖДА К. В. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Арома” АД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 13200 лева с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на „ТЕСИ” ООД /в ликвидация/ на решение № 1921/07.08.2017г. по в.т.д. № 5755/2016г. на Апелативен съд – София в частта, с която се обезсилва решение № 6267/26.07.2016г. по т.д. № 1087/2008г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав в частта за отхвърляне на предявения от К. В. М. срещу „ТЕСИ” ООД /л/ иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сума в размер 96 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 5 000 000 лева, равностойност на акционерно участие на К. М. в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, трансформирано в дружествен дял от капитала на „ТЕСИ” ООД /л/, и делото се връща на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда.
УКАЗВА на касатора, Т.” ООД /в ликвидация/, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1920 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва на състава за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.