Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 02.12.2016 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА В. МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 3048 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Етажната собственост на офис сграда, находяща се в [населено място], [улица], представлявана от управителя Н. М., за отмяна на влязлото в сила решение от 17.03.2016 г. по в. гр. д. № 13207/15 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № І-127-66/ 09.07.2015 г. по гр. д. № 66199/14 г. на Софийския районен съд, І ГО, 127 състав, с което е отхвърлен предявеният от ответника по молбата за отмяна- А. Н., иск с правна квалификация чл.40 ЗУЕС- за отмяна на решение на общото събрание на етажните собственици, проведено на 04.11.2014 г., с което е определен начин за разпределение на разходите за охрана в сградата, вместо което е постановено уважаване на иска и отмяна на решението на общото събрание на етажната собственост за разпределяне на месечната сума за охрана от 04.11.2014 г. С молбата са представени писмени документи – 15 бр. фактури, обективиращи плащане от ищеца на разходи за охрана на сградата, за които се поддържа, че представляват нови писмени доказателства, удостоверяващи съществено за спора обстоятелство, които молителят би представил, ако по време на разглеждането на делото са му били известни. Излагат се твърдения, че със същите молителят се е снабдил в края на месец март 2016 г. Ответникът по молбата за отмяна А. Н. оспорва същата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Ответниците [фирма] и [фирма] не заявяват становище по молбата. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е отменено първоинстанционното Решение № І-127-66/ 09.07.2015 г. по гр.д.№ 66199/14 г. на СРС, 127 състав, вместо което е уважен предявеният от А. Н. срещу Етажната собственост на сградата в [населено място], [улица] иск с правна квалификация чл.40 ЗУЕС, като е отменено решението на общото събрание на етажните собственици от 04.11.2014 г., с което е разпределена месечната сума за охрана на сградата пропорционално на площта на обекта, принадлежащ на всеки етажен собственик. За да постанови този изход на спора, въззивният съд е изложил мотиви, според които решението на общото събрание е нищожно като обективиращо произнасяне по въпрос извън компетентността на общото събрание по чл.11 ЗУЕС, тъй като дейностите по охрана са по-широки от портиерските функции и разходите за тях надхвърлят консумативните разходи за управление и охрана на етажната собственост по смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗУЕС. На това основание е формиран извода, че както по въпроса дали да се наеме охрана, така и за начина на разпределение на разходите за същата, следва да е налице единодушие на всички етажни собственици, а не решение на мнозинството от тях по реда на чл.17, ал.3 ЗУЕС, докато в конкретния случай решението било взето с мнозинство от 77,79% от гласовете на присъствалите етажни собственици. Цитирана е задължителна практика на ВКС в посочения смисъл, формирана по реда на чл.290 ГПК /Решение № 287 от 18.12.2014 г., гр.д.№ 3888/14 г. на І г.о./. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на така постановеното съдебно решение. По смисъла на посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителят не установява извинителни причини, поради които не е ангажирал представените нови доказателства преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Твърдението, че в края на м.март на 2016 г. на управителя на етажната собственост се били предадени намиращи се в ангажираното с охраната на сградата дружество книжа, сред които вносни бележки за извършени от А. Н. плащания за охрана, не е подкрепено с никакви доказателства, и в този смисъл не може да се приеме, че представените документи са „новооткрити” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от това, същите са и без значение за материалноправната легитимация на страните, тъй като не са в състояние да обусловят извод, различен от обективирания във влязлото в сила съдебно решение по чл.40 ЗУЕС. Обстоятелството, че след вземане на решението на общото събрание от 04.11.2014 г. гласувалият „против” етажен собственик А. Н. е предприел действия по неговото изпълнение, като е плащал припадащите му се според решението разходи за охрана, по никакъв начин не е в състояние да обуслови извод, че е налице негово волеизявление за приемане на съответното решение, тъй като редът за вземане на решения от общото събрание, предвиден в чл.14- чл.17 ЗУЕС, отчита като релевантни единствено волеизявленията на етажните собственици /лично или чрез представител/ в самото общо събрание и отразеният в протокола начин, по който е гласувал всеки от тях /чл.16, ал.5 ЗУЕС/. Освен това, дори и условно да се приеме, че последващото поведение на ответника А. Н. сочи на негово волеизявление за възникване на вече взетото решение, това не променя решаващия извод на СГС за нищожност на решението поради липса на единодушно съгласие на всички етажни собственици, тъй като, видно от протокола от общото събрание на 04.11.2014 г., на същото са присъствали не всички етажни собственици, а само притежателите на 67,509% ид.ч. от общите части на сградата /вкл. ответникът А. Н./. Иначе казано, решението на общото събрание би било нищожно по изложените от СГС мотиви, дори и да е било подкрепено от всички присъствали етажни собственици, и в този смисъл представените от молителя като „новооткрити” доказателства не са в състояние да обусловят резултат на спора, различен от постановения с влязлото в сила решение. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Етажната собственост на офис сграда, находяща се в [населено място], [улица], представлявана от управителя Н. М., за отмяна на влязлото в сила решение от 17.03.2016 г. по в. гр. д. № 13207/15 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.