Ключови фрази
Негаторен иск * право на обитаване * право на ползване * договор за гледане и издръжка * алеаторен договор * развод * ползване на семейно жилище * защита правото на собственост от неоснователни действия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 561

София, 29.06.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                      БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1201 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 1305/09 от 20.11.2009г.. по касационна жалба на Л. И. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 198 от 19.04.2009г., постановено по гр.д. № 63/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 151/24.11.2008г. на Плевенски РС и вместо това е уважен иска по чл. 109 от ЗС, предявен от В. В. С., като е осъден Л. И. Т. да преустанови неоснователните си действия по отношение на него, изразяващи се в това, че му пречи да ползва собственото си жилище, съставляващо апартамент № 30, находящ се в гр. П., кв. “С” бл. ШПК 2 на осми етаж, със застроена площ 52,50 кв.м.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата и необоснованост. Конкретните доводи са свързани с това, че запазеното право на обитаване съставлява право на ползване за касатора върху целия апартамент, поради което той основателно не го допуска в него.
Ответникът по касация В. В. С. не взема становищше.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Плевенски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът Л. И. Т. не притежава ограниченото право на ползване върху този апартамент, тъй като при прехвърлянето му с н.а. № 92,т. ХVІ/1997г. срещу задължение за гледане и издръжка на ищеца двамата прехвърлители – ответника /сега касатор/ и бившата му съпруга М са си запазили само правото на обитаване, което е с по-тесен обем от правото на ползване. Съдът е приел, че решението, с което е прекратено брака между Л и ползването на семейното жилище е предоставено на него, е непротивопоставимо на ищеца, който не е бил страна в това производство. По тези съображения, въззивния съд е приел, че поставянето на ключ на външната врата на жилището от ответника е неоснователно действие, препятстващо ищеца като собственик да упражнява правото си на собственост.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е правото на обитаване съставлява ли право на ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС и противопоставимо ли е на собственика.
Съгласно чл. 55 от ЗС, ограничените вещни права, до колкото са предвидени в закона могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в закона. Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС. Следователно само предвидените в закона ограничени вещни права могат да бъдат обект на придобиване и притежание. По своя характер, правото на ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено. /чл. 56 от ЗС/. Правото на обитаване не е уредено като самостоятелно ограничено вещно право в закона и поради това не представлява такова. По своя характер, съобразно разясненията, дадени в ТР № 47/1961г. правото на обитаване е вещно право на ползване на недвижим имот за личните нужди на ползувателя. Следователно не намира опора в закона изводът на въззивния съд, че правото на обитаване е с по-малък обем от обема на правото на ползване. Като ограничено вещно право, правото на обитаване, съставлява по естеството си право на ползване. Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с прана защита и задължава всички трети лица, включително и носителя на правото на собственост да се съобразява с него.
Касаторът си е запазил правото на обитаване заедно с бившата си съпруга и е носител, съобразно приетото по-горе на правото на ползване. С бракоразводното решение, с което е прекратен брака между касатора Л. И. Т. и М. Т. Т. , ползването на семейното жилище е предоставено на касатора. Това решение урежда отношенията между бившите съпрузи относно това кой от тях може да ползва цялото жилище, за което имат запазено право на ползване заедно и поотделно. По отношение на ищеца това решение няма действие, защото в тази част не е за гражданско състояние, но той е обвързан със договора, сключен с прехвърлителите и поради това е носител само на голата собственост. С бракоразводното решение пожизнено запазеното право на ползване не се е погасило в негова полза, а се е концентрирало в полза само на ответника. Затова смяната на бравата и не представянето на ключ от нея за жилището на ищеца не съставлява неоснователно действие на ответника по смисъла на чл. 109 от ЗС поради това, че той притежава правото на ползване на основание нот. акт за запазване на това право и решението за предоставяне на него на правото на ползване на цялото семейното жилище. Като е приел противното, въззивния съд е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон – чл. 56 от ЗС, което е основание за отмяната му. Тъй като няма нужда от събиране на нови доказателства, настоящата инстанция по същество ще отхвърли предявеният неоснователен иск, като присъди на ответника направените от него деловодни разноски, съобразно представения опис в размер на 915 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 198 от 19.04.2009г., постановено по гр.д. № 63/2009г. на Плевенски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. С. ЕГН-8404214062 със съдебен адрес: гр. П., ул. “. № 8, адв. Б иск по чл. 109 от ЗС да бъде осъден Л. И. Т. да преустанови неоснователните си действия по отношение на него, изразяващи се в това, че му пречи да ползва собственото си жилище, съставляващо апартамент № 30, находящ се в гр. П., кв. “С” бл. ШПК 2 на осми етаж, със застроена площ 52,50 кв.м.
ОСЪЖДА В. В. С. ЕГН-8404214062 да заплати на Л. И. Т. ЕГН-4210064080 деловодни разноски за всички инстанции в размер на 915 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: