Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

София, 28.05.2021 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3230 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. З. чрез пълномощника й адвокат П. Т. против решение № 770 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6770 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 300629 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 19454/2014 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в частта за отхвърляне на предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м. и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес, същото решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м. и същото решение е отменено в частта за уважаване на иска по отношение на 397 кв.м. от поземлен имот * и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 397 кв.м.
С. С. Х. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен, предявеният от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м. и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес и в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м., е влязло в сила на основание чл.296, т.3, предл.първо ГПК..
С определение № 36 от 28.01.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 397 кв.м.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение. В определението по чл.288 ГПК е прието, че следва да се прецени доколко въззивният съд е изпълнил задължението си да квалифицира заявеното от ищцата придобивно основание въз основа на твърдените факти и съответно дали се е произнесъл по основанието /фактите/, от които ищцата е извела претендираното право на собственост, след като в исковата молба се поддържа, че по регулацията от 1985 г. спорната реална част е била включена в границите на парцел * и е владяна от наследодателя В. П. до смъртта му през 2001 г. /което твърдение може да се квалифицира като позоваване на разясненото в Тълкувателно решение № 3 от 1995 г. на ОСГК на ВС основание за прилагане на регулацията и съответно съвпадане на имотната и регулационната граница към момента на влизане в сила на ЗУТ, която граница следва да бъде отразена и в кадастралната карта, в която е допусната грешка чрез заснемане със самостоятелен идентификатор на площта от имот 625/, а съдът се е произнесъл по фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на реална част от неурегулиран имот.
В исковата молба Т. В. З. е основала иска по отношение на реалната част от 397 кв.м., отразена в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор *** на следните твърдения: въз основа на съдебна спогодба за делба от 29.11.1977 г. баща й В. П. е придобил сграда с площ 64 кв.м. и 780 кв.м. от неурегулирано дворно място, съставляващо имот пл. № * по кадастралния план на [населено място] от 1966 г., при посочени съседи, а сестра му С. П. – сграда от 44 кв.м. и стопанска постройка /кошара/ от 6 кв.м. и 1370 кв.м. дворно място, северната част от имот пл. № *, 110 кв.м., от които се отчуждават и придават по регулация към съседни парцели, при посочени граници. По регулационния план на [населено място] от 1985 г. имотът на баща й е урегулиран в парцел * като към него са придадени 390 кв.м. от имота на С. П., заснет с пл. № *. В. П. е владял имота в парцелните граници, включително и придадените 390 кв.м. до смъртта си през 2001 г., след което владението е продължено от ищцата. При тези твърдения е формулиран петитум ищцата да бъде призната за собственик по наследство и давностно владение на площта от 397 кв.м., отразена в кадастралната карта с идентификатор ***.
Въззивният съд е възприел и констатациите на вещото лице – дял първи от делбата на имот пл. № * е частично идентичен с имот пл. № * по плана от 1985 г., за който е отреден парцел *. Дял втори по делбата на имот пл. № * е частично идентичен с имот пл. № * по плана от 1985 г., за който не е отреден парцел. Впоследствие след продажба на 600 кв.м. в югоизточната част на този имот, в плана е нанесен новообразуван имот с пл. № *. В кадастралната карта имот пл. № * е нанесен с идентификатор *** и северозападната му граница е трансформирана, като извън имота остава площта на улицата-тупик. Бившият имот * е разделен на два имота с идентификатори *** и ***. От съдържанието на плана се разбира, че за имот пл. № * не е предвидено отреждане по регулация. В конкретния случай, не е записано, че парцел * е отреден и за имот № *. Би трябвало да е написано „*, *", за да се разбира, че за имот № * е предвидено отреждане по регулация в УПИ *. Обсъдил е и свидетелските показания и е приел за неоснователна претенцията за придобиване собствеността на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 397 кв. м. на основание наследство и давностно владение в периода 1985 г. – 10.04.2014 г. Посочил е, че показанията на св.З., че докато В. П. е бил жив е стопанисвал претендираната част от имот с пл. № *, не сочат на извод, че е владял имота за себе си. Свидетелят изрично заявява, а и от представените доказателства се установява, че имотът е бил собственост на сестрата на В. П. по силата на договора за делба от 1977 г. и впоследствие е бил завещан на К. И.. Т.е. за основателността на иска е необходимо в случай на доказано упражняване на фактическа власт върху имота в посочения период да се докаже и манифестиране на владението на имота като свой спрямо собствениците му в различните периоди, каквито доказателства не са ангажирани по делото. Установено е и, че след смъртта на В. П. в имота освен ищцата са живеели още четири лица, като дворното място, част от което е и процесния имот с идентификатор ***, се е ползвало общо от тях. Същевременно от 2004 г. имотът се е ползвал за преминаване и от ответника Х..
Въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по отношение на реална част от 397 кв.м., отразена в кадастралната карта с идентификатор ***, е процесуално недопустимо като постановено на непредявено основание. Определянето на правната квалификация е задължение на съда, който следва да я определи въз основа на твърдените факти, които да подведе под съответната правна норма, без да е обвързан от дадената от страните по спора правна квалификация. В случая както първоинстанцинният, така и въззивният съд са възприели дадената от ищцата правна квалификация на фактите, от които извежда твърдяното придобивно основание и са се произнесли налице ли е фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС. Правната квалификация на твърдените в исковата молба факти обаче не е по това придобивно основание. Твърденията, че реалната част от 397 кв.м. е била придадена към имота на баща й при урегулирането му в парцел * през 1985 г. и е владяна от него от този момент, а след смъртта му от нея, обуславят правна квалификация на твърдяното придобивно основание придобиване на придаваема от съседен имот площ по регулация, приложена чрез осъществено десетгодишно владение на придаваемата площ /това основание за прилагане на регулация спрямо придаваеми от съседен имот площи и съответно съвпадане на имотната и регулационната граница в посочени хипотези е разяснено в Тълкувателно решение № 3 от 1995 г. на ОСГК на ВС/.
Изложеното налага обезсилване на въззивното и на потвърденото с него първоинстанционно решение, като постановени на непредявено основание, като делото се върне за ново разглеждане на районния съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да изслуша съдебна експертиза, която да проследи кадастралното заснемане и регулационно отреждане за имотите на страните и да установи налице ли е придаване по регулация, респ.включване в границите на парцел * по регулационния план от 1985 г. на площ от имот пл. № * по кадастралния план от същата година. Вещото лице следва да установи и начина, по който границите на имотите са отразени в кадастралната карта при одобряването й и след извършените изменения, налице ли е съвпадане на регулационната граница и отразената в кадастралната карта граница.
След установяване на тези обстоятелства съдът следва да формира изводи дали спорната площ е била включена в границите на парцел * по регулационния план от 1985 г. и дали по плана е предвидено, че се придава по регулация, съответно ако е включена в границите на парцела – дали е владяна от собственика на парцела в продължение на десет години и съответно приложена ли е регулацията към 31.03.2001 г., когато влиза в сила ЗУТ /с оглед въведеното с § 8 ПР ЗУТ отпадане на отчуждително действие на неприложен дворищнорегулационен план спрямо приваеми от съседни имоти площи/. Ако с оглед конкретната хиипотеза регулацията на спорната площ е приложена чрез осъществено десетгодишно владение, съдът следва да прецени дали кадастралната карта отразява вярно имотната граница, която е съвпаднала с регулационната. Ако в кадастралната карта е налице грешка и съдът приеме, че спорната площ е придобита по регулация, следва да прецени дали ищцата се легитимира като единствен собственик или като съсобственик съобразно правата си по наследство от В. П., като и в двата случая отрази в диспозитива на решението /признавайки правата й/ и допуснатата грешка в кадастралната карта относно цялата придобита по регулация площ, неправилно отразена като самостоятелен, респ. като част от самостоятелен имот с идентификатор ***, вместо като част от имот с идентификатор *** /мотиви към т.4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 770 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6770 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 300629 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 19454/2014 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в частта по предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 397 кв.м.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: