4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 420
Гр. София, 21 октомври 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова ...................................................................... и в присъствието на прокурора Михайлова ................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ...................................................................
наказателно дело № 1905 по описа за 2013 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. С. Н. (чрез адв. В. Ш.) против решение № 141 от 08.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 31 от 16.05.2013 год. по н.о.х.д. № 135/ 2013 год. на Старозагорски окръжен съд, с искане за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК и замяна на наказанието от лишаване от свобода на глоба.
Наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК са обосновани с неправилна оценка на доказателствата от въззивната инстанция и незаконосъобразно приложение на закона, довели и до налагането на несправедливо наказание.
Подсъдимият Н. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник (адв. Е. Б.) поддържа жалбата и доразвива доводите с писмени съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита въззивното съдебно решение за правилно и законосъобразно и предлага исканията на жалбоподателя да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 141 от 08.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2013 г. Пловдивският апелативен съд, Втори наказателен състав потвърдил присъда № 31 от 16.05.2013 г. по н.о.х.д. № 135/ 2013 год. на Старозагорския окръжен съд, с която подсъдимият М. С. Н. бил признат за виновен в това, че на 15.12.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с тегло от 1,1888 грама и съдържание на тетрахидроканабинол 7,9 %, на стойност 7,13 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. Предметът на престъпление бил отнет, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, а в тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства.
Касационната жалба е неоснователна.
Апелативният съд не е допуснал процесуалните нарушения, отбелязани от касатора в жалбата и в писменото допълнение към нея. С въззивното решение е възприет доказателствения анализ, изложен от първата инстанция, като са обсъдени показанията на новоразпитаните свидетели С. Н. и А. К., чийто изложения не са допринесли за изясняване на фактическата обстановка, както и променената позиция на свид. Р. Т. от повторния му разпит. Достоверността на нововъведените от свид. Т. факти в хода на въззивното съдебно следствие е отхвърлена, след като съдът извършил необходимите доказателствени сравнения с показанията на други очевидци (свид. Й. Д. и свид. Т. М.). Съпоставяйки всички доказателствени източници е направил изводи, основани изцяло на правилната интерпретация на доказателства по делото. И доколкото е възприел изцяло установените от окръжния съд фактически констатации не е бил длъжен отново да преповтаря доказателствените съображения на долустоящата инстанция, за което неоснователно бил упрекнат в нарушение на принципа на чл. 14 от НПК.
Противоречия и несъответствия между отделните доказателства могат да имат съществено значение по делото само, ако засягат някои от елементите на престъпния състав, осъществен на 15.12.2012 г. Съдебните актове на първата и на въззивната инсатнция съдържат излишно описание на действията на подсъдимия Н. от последните три дни преди инкриминирано деяние и познанството му със свидетелите Д., М. и Т. (похватът е използван и в обвинителния акт, от където фактическата обстановка е била преписана). Проверените по делото гласни доказателствени средства в своя многообразен и разнолик изказ правилно са били възприети от съдилищата при изграждане на правните изводи за държане на 1,1888 грама марихуана от подсъдимия, чието предназначение (за разпространение) е разкрито от поведението на дееца (включително стриването на конопените частици с гридер) и от свидетелските разкази на неговите приятели и на полицейския служител А. И.. Специфичната цел на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК се доказва с помощта на всички допустими доказателствени средства и може да бъде преследвана и постигната от дееца чрез разнообразни способи, включително и безвъзмездни сделки, а не само чрез покупко-продажба на наркотичното вещество. Несъстоятелно е становището на касатора, че намерените у него четири топчета с марихуана не били предназначени за разпространение, тъй като не получил цена за пръснатите на земята конопени части от (петото) топче, а и уговорката с приятелите му била съвместно да изпушат свита с тази дрога цигара.
Проверените по делото доказателствени източници не разкриват нарушение в процедурата за обиск на подсъдимия М. Н., което да поставя под съмнение откритите в дрехите му дози с наркотик.
Отсъства и изрично претендираното нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от НПК, тъй като участието на педагог, психолог или родител (респ. попечител) в разпита на непълнолетен свидетел се извършва по преценка на съответния орган, провеждащ следственото действие. В конкретния случай това не е било необходимо, тъй като сведенията на шестнадесетгодишните (тогава) свидетели Д. и Т. и на седемнадесетгодишния свид. М. за инкриминираното деяние не са налагали специализираната намеса на педагог или психолог.
Не е налице по делото незаконосъобразно приложение на материални закон.
Събраните и проверени по делото доказателства насочват към извършеното от подсъд. М. Н. престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и правната квалификация е коректно посочена в съдебните актове. Количеството на високорисковото наркотично вещество, обособено в четири дози и степента на обществена опасност на извършеното престъпление не обуславят приложението на института по чл. 9, ал. 2 от НК. Видът, теглото и стойността на наркотика, както и ниската обществена опасност на дееца са намерили отражение при индивидуализацията на наказанието, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минимално предвидения в закона размер и с привилегията по чл. 55, ал. 3 от НК за подсъдимия да не търпи кумулативното наказание глоба. Предвид липсата на законови предпоставки за преквалификация на престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК и санкцията не може да бъде заменена с друга по-лека.
Посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са проявени по делото. Атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен подлежи на потвърждаване.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПКР Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 08.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |