Ключови фрази
Частна жалба * компетентност на въззивния съд при разглеждане на делото

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

357

Гр. София, 03.08.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч. т. д. № 759/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане от 23.08.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1670/2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, ІV състав, за връщане на подадената от банката частна касационна жалба срещу определение № 1511 от 14.05.2018 г. по същото в.ч.гр.д., с което е потвърдено разпореждане № 2567 от 18.01.2018 г. по в.гр.д. № 1374/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, за връщане, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, на подадена от настоящия частен жалбоподател касационна жалба с вх. № 112217 от 28.08.2017 г. срещу решение № 5212 от 13.07.2017 г. по в.гр.д. № 1374/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав.
С определение № 357 от 04.06.2019 г. настоящото частно производство е било спряно до приключване на тълкувателната процедура по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. С постановяване на решение по посоченото тълк. дело, основанието за спиране на производството е отпаднало и същото следва да бъде възобновено.
Настоящият състав на ВКС счита, че атакуваното разпореждане на Апелативен съд – София, в контекста на приетите с посочения тълкувателен акт постановки, е процесуално недопустимо, поради функционална некомпетентност на апелативния съд. Вероятно недопустимо е и определението на САС, потвърждаващо връщането на постъпилата чрез въззивния съд (СГС) касационна жалба, с оглед разрешенията, дадени в обявеното на 23.06.2022 г. Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Според задължителните указания в мотивите на ТР, компетентен да разгледа частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационна жалба, постановено от окръжен съд, е касационният, а не апелативният съд. Тълкуването е основано на характера на процесуалните действия, свързани с администриране, които не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, поради което постановеното от него разпореждане за връщане на касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК.
Предвид горното, атакуваното разпореждане, както и определение № 1511 от 14.05.2018 г. на САС, подлежат на обезсилване, като частната въззивна жалба на банката срещу определението на въззивния съд за връщане на касационна жалба с вх. № 112217/28.08.2017 г. следва да се приеме за разглеждане от ВКС по настоящото дело.
Въззивното производство по в.гр.д. № 1374/2017 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по жалби на двете страни в процеса – ищците Р. С. П. и В. П. П., и ответника – „УниКредит Булбанк“ АД, срещу решение № 14109 от 09.09.2016 г. по гр.д. № 19300/2015 г. на Софийски районен съд, I ГО, 26-ти състав, с което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е бил частично уважен – за сумата от 3 885 лв., представляваща недължимо платени такси по Договор № 64/10.10.2008 г. и по Договор № 70/30.10.2008 г., и частично отхвърлен – за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 12 601.21 лв.
С решение № 5212 от 13.07.2017 г. по в.гр.д. № 1374/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав първоинстанционното решение е потвърдено.
С разпореждане № 2567 от 18.01.2018 г., депозираната от банката касационна жалба е върната от въззивния съд, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1511 от 14.05.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1670/2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, ІV състав е потвърдено връщането на касационната жалба с оглед необжалваемостта на въззивния съдебен акт, постановен по спор, произтичащ от търговска сделка. Постъпилата срещу това определение частна касационна жалба е върната от САС с разпореждане от 23.08.2018 г., на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, което, както бе отразено по-горе, се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Предвид възприетото от ОСГТК на ВКС и изложено по-горе становище в ТР № 2/2018 г., потвърждаващото определение на САС също подлежи на обезсилване, като недопустимо.
По същество, разпореждането на въззивната инстанция за връщане на депозираната от ответната банка касационна жалба е правилно.
Процесуално законосъобразен е изводът на СГС за недопустимост на касационния контрол, съобразно критериите по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска. Обжалваното разпореждане се явява в съответствие с възприетото от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 3/2019 г. разграничаване на гражданските и търговски дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях въззивни решения в зависимост от обективния критерий – паричната оценка на предмета на съответното дело. В мотивите към тълкувателния акт е прието, че в съответствие с този обективен критерий, въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правният спор. Изтъкнато е, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото, като качеството „потребител“ на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт.
Съобразно принципните постановки в горното ТР и неприложимостта на създаденото ново процесуално правило в чл. 113 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, тъй като към момента на влизането му в сила въззивното производство не е било висящо, формираният извод за недопустимост на касационната жалба на „УниКредит Булбанк“ АД следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 759/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 23.08.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1670/2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, ІV състав за връщане на частна касационна жалба с вх. № 10463 от 05.06.2018 г. на „УниКредит Булбанк“ АД срещу определение № 1511 от 14.05.2018 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1511 от 14.05.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1670/2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, ІV състав, с което е потвърдено разпореждане № 2567 от 18.01.2018 г. по в.гр.д. № 1374/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав.
ОБЕЗСИЛВА определение № 1511 от 14.05.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1670/2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, ІV състав.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2567 от 18.01.2018 г. по в.гр.д. № 1374/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, с което е върната касационна жалба с вх. № 112217 от 28.08.2017 г. на „УниКредит Булбанк“ АД срещу решение № 5212 от 13.07.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: