О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№434

София, 20.05.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 3716 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Република България, срещу въззивно решение № 10224 от 10.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 22/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 6903 от 10.10.2019 г. по гр. д. № 16087/2017 г. на Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България иск е осъдена да заплати на В. Е. Ц., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигането и поддържането на обвинение за престъпления по чл. 142, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК; по чл. 142а, ал. 4, пр. 1 пр. 2, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; по чл. 143а, ал. 2, пр. 1 пр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК; по чл. 214 ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, вр. чл 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за които ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 10.12.2012 г. оправдателна присъда № 345 от 22.11.2012 г., постановена по НОХД № 1191/2007 г. на СГС, НК, 18 състав, ведно със законната лихва за периода от 10.12.2012 г. до окончателното изплащане.
Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Е. Ц. не е подал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
С обжалваното решение е прието, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и които подлежат на обезщетяване от процесуалният субституент на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ. Ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършени от него „тежки престъпления“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като за най-тежкото от тях се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от десет до двадесет години или доживотен затвор, била му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“, както и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на страната“, отменена с определение от 28.03.2008 г. в съдебната фаза на делото. Досъдебното производството е продължило около 4 години, а съдебното е траяло повече от 6 години – период, надхвърляш разумния срок. Процесуалните действия с ищеца, на които той се е явявал със своя пълномощник, не са били многобройни и интензивни, а и Прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда. Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, които не надхвърлят обичайните, техният интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство, наложената на ищеца мярка за неотклонение, която не е най-тежката, и нейната продължителност, характера и тежестта на незаконното обвинение, като е отчел и, че ищецът с поведението си не е създал предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по конкретното обвинение, неговата възраст към датата на привличането му като обвиняем – на 27 години, негативните преживявания, доказани с показанията на разпитания свидетел, данните за психичното му здраве, което неминуемо се е повлияло отрицателно от воденото срещу него наказателно производство, както и предвид икономическите условия в страната, съдът е приел, че справедливият размер за обезщетяване на ищеца е 5000 лв.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „за определяне на неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 от ЗЗД“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 2. „относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 174/ 06.12.2018 г. по гр. д. № 3785/2017 г., ІII г. о., решение № 172/ 12.07.2017 г. по гр. д. № 4357/2016 г., ІV г. о. и решение № 60/ 13.04.2018 г. по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. и 3. „за началния момент, от който се дължи лихва?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Въпросите отговарят на изискванията за общо основание, но по тях не се осъществява претендираното допълнително основание. Първите два въпроси за съдържанието на понятието справедливост и критериите при определяне на обезщетението по 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вр. с чл. 52 ЗЗД са разрешени при съобразяване на трайната практика на ВКС, според която справедливостта не е абстрактно понятие, а се постига чрез преценка на конкретни факти, включително и в тяхната взаимовръзка. Отделните обстоятелства при присъждане на обезщетението по ЗОДОВ, имащи значение за размера на обезщетението са: характера на неправомерната дейност, ограничаването на правата на лицето, последиците за психическото и физическото му здраве, отражението им в личния и професионалния му живот, както и върху взаимоотношенията му с останалите хора, продължителността на вредоносното действие, обществения отзвук и др. В случая въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти, посочено е какво е тяхното конкретно значение при определяне на размера на обезщетението. Съдът е съобразил е възрастта на ищеца – на 27 години към момента на образуване на производството, тежестта на повдигнатите обвинения, които са за тежки престъпления от общ характер, наложените на ищеца мерки за неотклонение, продължителността на досъдебното производството – около 4 години и на съдебното повече от 6 години, надхвърлящи разумния срок и претърпените от ищеца тревоги, притеснения и грижи във връзка с обвинението, които са се отразили и на психичното му здраве. Несъгласието с крайния извод на съда, включително и по приложението на критерия справедливост, не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а може единствено да се тълкува като оплакване срещу правилността на решението. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Вторият въпрос също не може да послужи за допускане на касационно обжалване, доколкото е разрешен в съответствие с приетото в посоченото от касатора тълкувателно решение, че дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане на оправдателната присъда в сила, доколкото от този момент вземането за обезщетение става изискуемо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10224 от 10.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 22/2020 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: