Р Е Ш Е Н И Е № 38 София, 25.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 878 /2018 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 552 от 07.12.2018 г.. по касационна жалба на В. Б. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 77 от 20.10.2017 г. по гр.д.№ 229/2017 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 106 от 17.03.2017 г. по гр.д.№ 1188/2016 г. на Видински РС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Е. М. К. иск за делба на апартамент № ...., находящ се на третия жилищен етаж от блок № ...., вх...., построен върху държавна земя в[жк]в [населено място], с площ 78 кв.м., с идентификатор ...., състоящ се от три стаи, кухня, сервизно помещение, със застроена площ 78 кв.м., ведно с избено помещение № .... със застроена площ 4,33 кв.м. и 7,49 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с площ 1175,70 кв.м. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19 СК /отм./ сега чл. 21 СК относно значението на момента на придобиване на недвижим имот за възникване на съпружеската имуществена общност върху него, за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и за необоснованост на извода, че правото на собственост е придобито в изключителна собственост от ответника. Ответникът по касация оспорва жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: 1. Индивидуална собственост ли е или съпружеска имуществена общност имот, придобит като обезщетение за отчужден имот по реда на ЗТСУ, ако част от цената му е покрита с получената сума при обезщетението, а останалата част от цената е платена по време на брака. 2. Погасяването на заем от единия съпруг, изтеглен по време на брака за заплащане на част от цената на получен като обезщетение за отчужден негов недвижим имот води ли до придобиване на съответната част от вещните права върху същия имот, поради противоречие с ПП-5-72 и с практиката на ВКС Р № 189 от 28.03.2002г. по гр.д.№ 580/2001г. на ВКС І гр.о. Представени са още Р № 127/28.03.2006 г. по гр.д.№ 817/2005 г. І гр.о. и Р № 237/27.06.2011 г. по гр.д. № 931/2010г. І гр.о. С ПП-5-72 г. се прие, че меродавен за преценката дали имота е съпружеска имуществена общност е момента на юридическото придобиване правото на собственост. /т.2/ Съгласно чл. 103 ЗТСУ /отм/ собствеността върху недвижим имот, получен в обезщетение за отчужден недвижим имот се придобива по силата на заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм/, С тази заповед се индивидуализира имота, който се дава в обезщетение. Съгласно разясненията, дадени в т. 9 от ПП-5-72, когато срещу отчужден недвижим имот е предоставен имот като обезщетение и цената на получения имот е по-голяма от стойността на отчуждения, ако това е станало по време на брака, за разликата, съотнесена към придобивната стойност на целия имот възниква съпружеска имуществена общност. С Р № 189 от 28.03.2002г. по гр.д.№ 580/2001г. на ВКС І гр.о., постановено при отменения ГПК се приема, че придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи независимо кой от тях е издължил заетата сума, тъй като меродавен момент за възникване на съпружеската имуществена общност върху конкретен имот е момента на юридическото придобиване правото на собственост, а последващото изплащане на заема не води до вещноправни трансформации на придобитите права, а до възникване на облигационни отношения. За изтегления заем по време на брака за закупуване на жилище, солидарно отговорни са двамата съпрузи. Изплащането на заема или част от него от трето лице има за последица възникване на облигационни отношения между него и съпрузите, но също не води до промяна на възникналите вече вещни права. Нормата на чл. 77 ЗС изчерпателно определя основанията, на които може да се придобива право на собственост и ограничени вещни права. Изплащане на заем, изтеглен за закупуване на недвижим имот не е посочено нито в този текст, нито з друг закон. По касационната жалба: По предявеният иск е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 15.03.1981 г. и е прекратен с развод на 27.03.2001 г. Процесният недвижим имот е придобит като обезщетение от Е. М. К. за отчужден недвижим имот със заповед №10 от 19.01.1988г., издадена на основание чл.100 от ЗТСУ /отм./ от Председателя на ОНС [населено място]. Правото на обезщетение му е прехвърлено от баща му по чл.81 от ЗТСУ, съгласно нотариално заверена молба. Придобивната стойността на апартамента е 17 154 лв., а стойността на отчуждения имот, посочена в издаденият констативен н.а. от 19.08.1988 г. е 5154 лв. За изплащане на цената е изтеглен заем в размер на 12 000 лв. с договор от 15.03.1988 г. Сума в размер на 4600 лв. от заема е изплатила майката на Е. К. чрез удръжки от пенсията й, а останалата сума от 9537 лв. той е внесъл на 18.05.1998 г. От мотивите на бракоразводното решение е видно, че съпрузите били във фактическа раздяла от осем години, т.е. около 1990-1991 г. Този факт не се оспорва в настоящото производство. Ответникът е заявил възражение за пълна трансформация, като уточнява, че освен стойността на отчуждения имот е получил от родителите си останалата част от платената сума при покупката – 602,59 лв., а изплащането на сумата от заема е направено от майка му и от него по време на фактическата раздяла. Евентуално прави и възражение за придобивна давност. РС е приел, че тъй като придобиването на апартамента е възмездно и част от цената е платена чрез заем, изтеглен по време на брака, погасяването му, дори да е направено от единия съпруг по време на фактическата раздяла не води до придобиване на вещни права. Прието е обаче за основателно възражението на ответника за придобиване по давност. Въззивната инстанция е потвърдила решението на районния съд като краен резултат, но е изложила други мотиви. Приела е, че ищцата няма принос в изплащане на част от стойността на полученото като обезщетение жилище, защото заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ има вещно правно действие, поради което процесния апартамент е индивидуална собственост на ответника. Липсва принос от страна на ищцата, поради което процесния апартамент не е СИО и предявения иск за делба, като неоснователен е отхвърлен. Предвид даденият отговор на правния въпрос, тъй като имота е придобит по време на брака, като цената му е изплатена частично от стойността на определеното обезщетение – 5154 лв. и от заемни средства в размер на 12 000 лв., имота е съпружеска имуществена общност. Съобразно т.2 от ПП-7-72 г., 5154 / 17 154 е иднивидуална собственост на Е. К.. Съпружеска имуществена общност е 12 000/ 17 154 ид.ч., която след прекратяване на брака се разпределя по равно между двете страни, т.е. по 6 000 / 17 154 ид.ч. Такава е частта на касаторката. Частта на Е. К. общо е 11154 / 17154 ид.ч. Неоснователно е възражението за пълна или частична трансформация предвид отговорът на поставените въпроси. Изплащането на част от заема от майката на ответника чрез удръжки от пенсията й поражда само облигационни отношения между нея и бившите съпрузи, но няма за последица промяна на възникналите на основание заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм/ вещни права защото такова основание за възникване на вещни права закона не урежда. Същото се отнася и за изплащане на част заема от ответника по врме на фактическата раздяла. Тъй като собствеността е придобита от преди фактическата раздяла, последващото изплащане на заема дори да е станало с лични средства, това не води до промяна в дяловете на бившите съпрузи от апартамента. Неоснователно е и възражението на ответника по касация за придобивна давност. След прекратяване на брака, имота е останал съсобствен между бившите съпрузи. В отношенията между тях действат специфичната уредба на съсобствеността – чл. 30-32 ЗС. Всеки съсобственик може да се ползва от общата вещ – ч. 31 ЗС -следователно този който ползва вещта, е придобил фактическата власт на правно основание, поради което се явява държател на правата на другия съсобственик. За да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо да демонстрира промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата на другия съсобственик. Е. К. не е демонстрирал такива действие. Напротив На 09.07.2014 г. той е изпратил нотариална покана до сина си М. Е. К. да му освободи жилището. Тази покана установява, че той не е упражнявал и фактическа власт върху него. Следователно не са налице елементите на владението – ответникът по иска за делба не установява да е упражнявал фактическа власт върху имота след прекратяване на брака и да е демонстрирал намерение да владее апартамента само за себе си. По изложените съображения, възражението за придобиване по давност е неоснователно. Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторката следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски до доказания, посочен в списъкът по чл. 80 ГПК размер 805 лв. Нормата на чл. 355 ГПК не се прилага за настоящото касационно производство, която се отнася само за развитието на исковото производство до приключването му и касае обичайните разходи за прекратяване на съсобствеността чрез съдебна делба. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 77 от 20.10.2017 г. по гр.д.№ 229/2017 г. на Видински окръжен съд и вместо това постановява: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В. Б. К. и Е. М. К. на апартамент № ...., находящ се на третия жилищен етаж от блок № ..., вх...., построен върху държавна земя в[жк]в [населено място], с площ 78 кв.м., с идентификатор ...., състоящ се от три стаи, кухня, сервизно помещение, със застроена площ 78 кв.м., ведно с избено помещение № .... със застроена площ 4,33 кв.м. и 7,49 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с площ 1175,70 кв.м. при квоти: В. Б. К. - 6 000 / 17 154 ид.ч. Е. М. К. - 11154 / 17154 ид.ч. Осъжда Е. М. К. да заплати на В. Б. К. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 805 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: