Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр.София, 10 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Искра Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1574/2015 г.и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани по отделно от защитниците на подсъдимия Д. Г. П.- адв.П. от адв.Г., срещу решение №339 от 30.10.2015 г.,постановено по внохд №401/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. В касационната жалба на адв.П.,оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с твърдение за това ,че въззивната инстанция не се е произнесла по възражението им за неконкретизираност на обвинението още в обвинителния акт, намерило израз в това, че не са посочени в какво точно са се изразили действията по служба, които полицейските служители Т. и М. не е следвало да извършат по искане на подсъдимия, т.е. в какво конкретно е трябвало да се изрази неизвършването на пълна проверка и несъбирането на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство по пр. вх. №19051/2014 г.на 04 РУП-СДВР. На следващо място се претендира липса на мотиви на въззивното решение относно отказа на съда да уважи претенцията на подсъдимия за налагането на наказание, позволяващо приложението на чл.66 от НК, или в размер на изтърпения до момента предварителен арест.Посочва се ,че САС не се е произнесъл по следните направени от защитата на подсъдимия възражение:- за недоказаност на обвинението за предлагане на подкуп на св.Т. на 02.06.2014 г.; - за това ,че сумата от 5000 лв.е предложена ,а в последствие 4000 лв. са предадени ,с цел бързина по приключване на процесната полицейска подписка, а не с цел полицейските служители да не извършват действията ,посочени им в длъжностните характеристики.Твърди се ,че неправилно са кредитирани показанията на св.Т. ,който не са били оценени в контекста на приложените по делото ВДС,изготвени въз основа на използваните СРС, както и ,че ако е имало предложение за подкуп с конклудентни действия, то тяхното наличие следва да бъде доказано по несъмнен начин. Акцентира се на това ,че в нарушение на чл.14 от НПК и правилата на формалната логика САС е приел ,че подсъдимият е знаел за незаконосъобразния начин на придобиване на процесния недвижим имот, като е игнорирал обстоятелството,че Д. П. не е бил страна по гражданското дело.Касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се аргументира с твърдение за това ,че предлагането на подкуп от 5000 лв. на 30.06.2014 г. и даването на подкуп от 4000 лв. на св.М. на 01.07.2014 г. е несъставомерно ,тъй като към горепосочените два момента св.Т. е била приключила работата по преписката,а св.М. не е извършвал и не е могъл да извършва нищо по нея,за да получава предложение за подкуп и да приема такъв.По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се излагат съображения ,че то не е съобразено с наличието на редица смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък с целите по чл.36 от НК.Правят се алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия; за изменение на въззивното решение и налагане на наказание в размер на изтърпяното до момента във връзка с мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ ,или налагане на наказание под три години лишаване от свобода с приложение на института на условното осъждане; за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В жалбата ,подадена от адв.Р. Г. се прави оплакване за нарушение на материалния закон по отношение на деянието за даване на подкуп в размер на 4000 лв.-твърди се ,че св.М. не е извършил нищо по процесната преписка и не е могъл да извърши ,тъй като към този момент тя е била приключила .Изразеното от жалбоподателя недоволство за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с това ,че въззивният съд не е изследвал пълно ,всестранно и обективно всички обстоятелства по делото и най-вече наличното противоречие между това ,че деянието е доказано, от една страна, а от друга, че свидетелката Т. не е възприела сериозно направеното с конклудентни действие предложение за подкуп от страна на подсъдимия, поради което и не е съобщила за него на прекия си ръководител. Изложени са съображения и в подкрепа оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане,алтернативно –за намаляване размера на наложеното наказание с приложение разпоредбата на чл.66 от НК,както и размера на наказанието глоба. В съдебното заседание пред ВКС,защитникът на подсъдимия П.-адв. П. поддържа и двете касационни жалби, по всички изложени в тях съображения касателно и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК и с направените в тях алтернативни искания. Акцентира на следните обстоятелства: 1. допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: - непроизнасяне на въззивната инстанция по искането за изменение на първоинстанционната присъда в посока приложението на чл.66 от НК или намаляване размера на наложеното наказание в рамките на изтърпяното до момента предварително задържане; досежно оплакването за допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт във връзка с неконкретизация на обвинението; относно обстоятелството,че предложената сума от 5000 лв.,а в последствие и предадена сума от 4000 лв.на св. М., не е била с цел полицейските служители да не извършат действия по служба- да не съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, а единствено с цел по-бързото приключване на процесната преписка, като в тази насока се твърди ,че съдът не се е съобразил с приложените ВДС; - не обсъждане на показанията на св.Т. на фона на всички събрани по делото доказателства, както и не обсъждането им в цялост; - неправилност в извода на САС ,че подсъдимият е знаел за незаконосъобразния начин на придобиване на процесния имот; 2. нарушение на материалния закон:- оспорва се съставомерността на деянията, извършени на 30.06.2014 г. и на 01.07.2014 г. ,тъй като към тази дата преписката е била приключена и изпратена в Софийска районна прокуратура,поради което полицейският служител М. не е бил в състояние да направи каквото и да е по нея; 3.явна несправедливост на наложеното наказание- в допълнение към съображенията,изложени в касационната жалба са посочени чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст. Поддържат се всички алтернативни искания ,отразени в касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби ,поради липса на касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Счита ,че въззивният акт отговаря на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, като въззивната инстанция е дала отговор на направените възражения, а необсъждането единствено на нотариалния акт за договорна ипотека е без значение ,доколкото този документ е ирелевантен за предмета на настоящето дело.Моли да бъде оставено в сила решението на Софийски апелативен съд. В последната си дума подсъдимият Д. П. моли да бъде оневинен по повдигнатото му обвинение,алтернативно-да му бъде намалено наказанието ,като се приложи разпоредбата на чл.66 от НК или да се намали до размер на изтърпяното като предварителен арест. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №44 от 17.02.2015 г.,постановена по нохд №4087/2014 г. , Софийски градски съд е признал подсъдимия Д. Г. П. за виновен в това ,че за времето от 02.06.2014 г.до 01.07.2014 г.в [населено място],при условията на продължавано престъпление е предложил и дал подкуп на полицейски орган-разузнавач VI- IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при /№/ РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх. №19051/2014 г.по описа на /№/ РУП-СДВР,свързана с изясняване собствеността на апартамент,находящ се в [населено място], [улица], ет.1 ,ап.2 ,за да не извърши действия по служба ,визирани в длъжностната характеристика-да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство ,а именно: - На 02.06.2014 г.в [населено място] предложил подкуп-пари в размер на 15 000 лв.на полицейски орган В. Н. Т.- разузнавач VI- IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при /№/ РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх. №19051/2014 г.по описа на /№/ РУП-СДВР,свързана с изясняване собствеността на апартамент,находящ се в [населено място], [улица],ет.1 ,ап.2,за да не извърши действия по служба ,визирани в длъжностната характеристика-да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство; - На 30.06.2014 г. в [населено място] е предложил подкуп-пари в размер на 5000 лв. на полицейски орган –С. Г. М. - разузнавач VI- IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при /№/ РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх. №19051/2014 г.по описа на /№/ РУП-СДВР,свързана с изясняване собствеността на апартамент,находящ се в [населено място], [улица],ет.1 ,ап.2,за да не извърши действия по служба ,визирани в длъжностната характеристика-да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство; - На 01.07.2014 г. в [населено място] е дал подкуп-пари в размер на 4000 лв. на полицейски орган –С. Г. М. - разузнавач VI- IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при /№/ РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх. №19051/2014 г.по описа на /№/ РУП-СДВР,свързана с изясняване собствеността на апартамент,находящ се в [населено място], [улица],ет.1 ,ап.2, за да не извърши действия по служба ,визирани в длъжностната характеристика-да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство,поради което и на основание чл.304а във вр.с чл.304 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода,при първоначален общ режим на изтърпяване,в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 7000 лв. На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия П. ,на основание чл.307а от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението-парична сума от 4000 лв. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства ,а също така е възложил в тежест на подсъдимия и направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия П.,чрез неговия защитник,пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1574/2015 г., приключило с решение №339 от 30.10.2015 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените от жалбоподателите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила,допуснати от контролираната съдебна инстанция, не се споделят от настоящият касационен състав. Не се набелязват такива съществени пропуски в мотивите на атакувания въззивен акт ,които да обуславят извод за липса на мотиви. Законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК изискванията към съдържанието на решението на въззивната инстанция, които са били спазени от САС. Второстепенният съд не е пренебрегнал и задълженията си да изложи основанията, поради които не приема доводите на жалбоподателя.В тази насока подробно е обсъдил на л.158-161 от съд.дело направените от защитниците на подсъдимия възражения по фактите, доказателствата и приложимото право. ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./ ,че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. Действително, въззивната инстанция не е отговорила на възражението за неконкретизираност на обвинението- в смисъл на непосочване от страна на прокуратурата „в какво е трябвало да се изрази неизвършването на пълна проверка и несъбирането на достатъчно данни за образуването на досъдебно производство по пр.вх. №19051/2014 г. на /№/ РУП-СДВР“ от двамата полицейски органи св.Т. и св.М.. Този единствен пропуск на въззивния съд не може да се отрази на качеството на мотивната част на неговото решение до такава степен,че да доведе до извод за липса на мотиви, още повече ,че на л.162 от съд.дело /л.15 от решението/ изрично е отразено, че независимо от основанията, посочени от страните, при извършената служебна проверка от въззивната инстанция, не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Всъщност претендирания порок, касаещ качеството на инкриминираното обвинението, изобщо не е налице – обвинителния акт отговаря изцяло на законовите изисквания за неговото съдържание. Фактическата рамка на обвинението, по което се защитава подсъдимия, е описана ясно и недвусмислено, в т.ч. и действията по служба, които полицейските служители Т. ,а след това и М. не следвало да извършат във връзка с предложената им като подкуп парична сума. Сред тези действия са посочени- да не се събират в пълнота документи ,имащи връзка със собствеността на процесния недвижим имот и да не се разглежда гражданското дело, което също касае собствеността на имота. Съгласно специфичната длъжностна характеристика на длъжността разузнавач VI- IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ в РУП-СДВР, каквато са заемали двамата свидетели В. Т. и С. М., същите са имали правомощие „да открива, води, приключва и прекратява дела на оперативен отчет и преписки на предварителен отчет с цел противодействие на икономическата престъпност, защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред“. Тези им правомощия на практика са изведени на базата на съществуващия тогава законов регламент- чл.7 т.3 от отм. ЗМВР- ДВ бр.17 от 24.02.2006 г. / който не се отличава съществено от сегашния- ДВ бр.53 от 27.06.2014 г./ , а именно: сред основните дейности на МВР е включено „противодействието на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по предвидения със закона ред“. При това положение полицейските служители са имали задължението да разкриват и събират всички относими към предмета на възложената им проверка по инкриминираната преписка документи и да извършват и други действия, целящи разкриване на престъпление, ако такова е извършено. Събраните от тях материали в рамките на преписката могат да послужат /по преценка на прокурора/ като достатъчно данни за образуване на досъдебно производство /чл.211 ал.1 от НПК/. Ето защо, събирането в пълнота на всички относими към предмета на преписката документи ,включително и тези ,намиращи се по гражданското дело, са били от изключително важно значение за евентуалното обосноваване наличието на достатъчно данни /основателно предположение за извършено престъпление/ за образуване на досъдебно производство. На следващо място, некоректно е твърдението на жалбоподателя,че САС не се е произнесъл по направените във въззивната жалба алтернативни искания за намаляване на наказанието до размер , позволяващ приложението на чл.66 ал.1 от НК, или определяне на наказание лишаване от свобода в рамките на изтърпяното като предварително задържане, което е окачествено като липса на мотиви в тази част. Във въззивното решение ясно е посочено,че съдебният състав намира наложеното на подсъдимия П. наказание от четири години лишаване от свобода за занижено ,но поради липса на съответен протест , не може да го увеличи. При това положение, няма никакъв резон да се изисква от съда да обсъжда защо не прилага условното осъждане, или не намалява наказанието до размера на изтърпяното като предварително задържане. Съдът е задължен да обсъди отказа си да приложи института на чл.66 ал.1 от НК , но само в случаите ,когато законовите предпоставки за неговото приложение са налице, какъвто не е настоящият случай. По-нататък, не се установява да са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата.При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК,поради което не са налице пороци ,които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда.Извършената проверка от решаващите съдилища за достоверност и надеждност на доказателствените източници, в т.ч. и на показанията на св.В. Т. е довела до законосъобразен извод , че обвинението се подкрепя по категоричен и несъмнен начин от доказателствата по делото. Показанията на посочената свидетелка са оценени като обективни, след съпоставката им и с други доказателствени източници, а именно данните, съобщени от свидетелите С. М. и К. К., както и с информацията, съдържаща се в ВДС, изготвени въз основа на използвани СРС. Не може да бъде споделено оплакването на защитата, че когато се касае за предложение за подкуп , осъществено чрез конклудентни действия,то следва да бъде доказано по несъмнен начин, а в настоящият случай не е така. От показанията на св.Т. се установява,че в полицейското управление, докато съпругата на подсъдимия е пишела обяснения, последният, извършвайки комбинация от знаци с ръцете, сочещи на цифрата „15“ и изричайки думите „хиляди“ и „за теб“ по недвусмислен начин й е предложил подкуп. В подкрепа на тези показания е и информацията , предоставена от св.К., пред когото св.Т. е разказала за отправеното й предложение, а в последствие е изготвила и докладна записка по случая. Действително, когато се касае за т.н. корупционни престъпления, показанията на лицата ,уличаващи даващия или приемащия подкуп следва да бъдат подложени на много внимателна преценка. В конкретният случай обективността на заявеното от св.Т. се обосновава и с факта, че предложението за подкуп ,отправено към нея не е останало изолирано, а е част от цялостното престъпно поведение на подсъдимия /за което са налице и други доказателства/, включващо предложение за подкуп и към полицейския служител св.М., включително и по даването на неследващ се дар на този свидетел в размер на 4000 лв. Дали св.Т. първоначално е възприела отправеното предложение за сериозно или не, дали му е обърнала внимание или не, е без правно значение. Същественото е ,че последващите действия на подсъдимия, свързани с настоятелните му обаждания по телефона на св.Т. все във връзка с възложената й преписка, по която подсъдимият безспорно е имал интерес, и съдържанието на проведените разговори, сочат на реалност на предложението. Това поведение на подсъдимия е убедило свидетелката в реалността и сериозността на отправеното й предложение за подкуп и в крайна сметка я е мотивирало да сподели с ръководството на полицейското управление за него. Предложението за подкуп към св.Т. в контекста на обосноваване на неговата реалност не следва да се разглежда изолирано от оправеното в последствие предложение към св.М. за подкуп и даването на такъв на последния. Обективността на показанията на св.Т. се извежда и от факта ,че същата напълно добросъвестно заявява, че подкуп от подсъдимия й е бил предложен само веднъж-чрез посочените по-горе конклудентни действия ,което пък от своя страна показва липсата на тенденциозност в нейните изявления или желание на всяка цена да бъде подкрепена обвинителната теза. Очевидно е, че свидетелката разказва събитията, такива каквито в действителност са се случили ,без да преувеличава в негативен аспект действията на подсъдимия и без да подсилва изкуствено убедителността на своите показанията. За съставомерността на престъплението по чл.304а от НК, в хипотезата на „предлагане на подкуп“ не е необходимо повторяемост на това предложение, достатъчно е същото само веднъж да е било отправено и в този смисъл наведените от защитата доводи, са лишени от основание. На следващо място, възражението на защитата, че подсъдимият П. не е знаел за незаконосъобразния начин на придобиване на процесния имот от праводателя по сделката за дарение с неговата съпруга е било предмет на обсъждане от Софийски апелативен съд, който е изложил подробни съображения на л.159 от съд.дело, които се споделят от настоящата инстанция. Желанието на подсъдимия да не се проверяват материалите по гражданското дело, сред които се е намирал и неистински писмен документ, дал основание за постановяване на съдебното решение в посочения в него смисъл , недвусмислено сочи, че същият е знаел, че И. И. Д. , който е дарител по сделката за дарение с Е. Ч. /съпруга на подсъдимия/, е получил владението на процесния недвижим имот по неправомерен начин. Това ,че подсъдимият не е страна по коментираното гражданско дело, не променя горния извод ,тъй като той самият е заявил ,че адвокатът му е извършил проверка на делото. /съдържание на ВДС/. Освен това , в разговора между него и св.М. , контролиран със СРС , подсъдимият нарича пълномощника по делото Д. В. „бушон“ , което сочи че е напълно наясно с ролята на В. в създадената схема и с неправомерния статут на Д. като собственик на процесния имот. По-нататък, въззивната инстанция е обърнала внимание и на направеното възражение от страна на защитата, че предложените 5000 лв. на св.М., а по-късно и предадените 4000 лв. са били с цел по- бързо приключване на преписката, като поради неоснователността му, напълно правилно го е отхвърлила. Цялостния прочит на съдържанието на приложените по делото ВДС, изготвени въз основа на СРС не сочи на подобен извод. Точно обратното- употребените от подсъдимия конкретни изрази, от една страна, а от друга цялостния контекст на записания разговор сочи, че предложената и предадена в последствие сума на св.М. е с цел да се прекрати разследването по преписката за процесната имотна сделка : „Не съм притеснен, искам да прекратите производството….Ако прекратите производството,вземам веднага,на секундата пари….“, „Аз искам да се прекрати производството,за да мога да го продам /апартамента/“, „Да спрем производството към мен. Да почнете към бабата /Т.К./“. В обясненията си подсъдимият твърди, че предложената на св.М. сума е била с цел по-бързо приключване на преписката. Това твърдение напълно се опровергава, както от показанията на св.М. ,така и от приложените ВДС, изготвени въз основа на използваните СРС. От тяхното съдържание е видно, че подсъдимият не само не е търсел бързина за законосъобразното решаване на преписката, а точно обратното – запитал е полицейския служител дали е възможно преписката да бъде спряна, на което последният е отговорил ,че не е възможно, тъй като тя е забавена, като „до ден ,два,аз трябва да съм,дето се казва приключил….“. При това положение, напълно нелогично е да се приеме ,че предложените и предадени пари като подкуп са за по-бързото решаване на преписката, тъй като тя така или иначе е следвало да бъде решена в изключително кратък срок. Съвкупната оценка на доказателствените материали сочи, че предложената парична сума, както и предадената такава на св.М. е била с цел проверката по преписката да се прекрати, т.е. да не се съберат необходимите документи ,които биха могли да обосноват достатъчно данни за образуване на досъдебно производство . По оплакването за нарушение на материалния закон Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия Д. П. правилно са били подведени под състава на престъплението по чл.304а във вр.с чл.304 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението , ангажирало наказателната отговорност на подсъдимия . От материалите по приложената пред първоинстанционния съд преписка с вх. №19051/2014 г.на 04 РУП-СДВР е видно ,че във връзка с подадено заявление от Т. И. К. за установяване на лицата, които неправомерно са се разпоредили със собствения й недвижим имот , находящ се в [населено място], [улица] ,преписката на 23.05.2014 г. е била разпределена на св.Т.. В последствие на 20.06.2014 г. тя е била преразпределена на св.М., видно от поставената резолюция върху посоченото заявление. На 02.07.2014 г. св.М. е изготвил докладна записка до началника на /№/ РУП –СДВР за извършената проверка по преписката, в която като заключение е отразил тя да бъде изпратена на СГП с мнение за образуване на досъдебно производство срещу лицата Е. Б. Ч. и Д. Г. П.. С оглед на изложеното, се налага извода, че към 30.06.2014 г.-когато подсъдимият е предложил подкуп на св.М. и към 01.07.2014 г. - когато му е дал неследващ се дар, по преписката е работел С. М. и същата не е била приключена. Изготвената от св.Т. предходна докладна записка с предложение преписката да се изпрати на СРП с мнение за образуване на досъдебно производство изобщо не е обвързвала св.М., който след като преписката му е била преразпределена е бил длъжен да извърши собствена преценка на материалите по нея и да вземе становище по по-нататъшния й ход. Както правилно е отбелязал апелативния съд, достатъчно е било наличието на възможност за полицейския служител , обект на въздействието, да влияе върху изхода на преписката, каквато М. след преразпределението й е имал. В този смисъл, ВКС не споделя възражението на жалбоподателите, че св.М. към посочените по-горе дати не е могъл и не е извършил нищо по преписката, за да получава предложение за подкуп , с цел да не извършва действия по служба- да не събере достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание За престъплението по чл.304а от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000 лв. Наложеното на подсъдимия П. наказание от четири години лишаване от свобода не е явно несправедливо.Правилно съдилищата са отчели като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на П.. Претендираните от защитата обстоятелства за смекчаващи ,а именно младата възраст на П. и влошеното здравословно състояние на неговото дете, не са налице. Към момента на деянието подсъдимият П. е бил на 31 години- възраст, която от гледна точка на наказателното право не може да се приравни на млада, тъй като не е близка до непълнолетието, когато поради недотам устойчивите морално-волевите задръжки на дееца, е възможно да се прояви определено снизхождение. От представените писмени документи е видно,че бракът между подсъдимия П. и майката на малолетното му дете С. е прекратен ,като упражняването на родителските права са предоставени на майката, при която детето ще живее. Представени са и множество медицински документи ,касаещи здравословното състояние на детето на подсъдимия, като част от тях са от 2014 година, а други от 2015 година.От същите е видно, че детето често боледува от бронхити, отити ,инфекции на горните дихателни пътища , за които му е прилагано съответно медикаментозно лечение. По делото липсват данни за тежки хронични заболявания , както и за това, че майката не е в състояние сама да полага грижи за детето, което да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство .На следващо място, при определяне на наказанието правилно е била преценена високата степен на обществена опасност на деянието,макар и не по изложените от решаващия съд аргументи. Според ВКС същата е изводима от броя на деянията включени в рамките на продължаваното престъпление, от характеристиките по изпълнение на отделните проявни форми на престъпно поведение –подсъдимият не само е предложил ,но е и дал подкуп ,от обстоятелството, че подкупът е бил предложен на две лица, от упоритостта ,с която П. е преследвал престъпната цел. Високата стойност на предложената сума на св.Т. също следва да бъде преценена като отегчаващо вината обстоятелство,като преценката е на база съществуващата минимална работна заплата за страната към инкриминирания момент- 340 лв./ПМС 249/31.10.2013 г./. Това обстоятелство не следва да бъде разглеждано на плоскостта „големи размери“, тъй като подобна квалификация за инкриминираното престъпление няма, а и сумата от 15 000 лв. не би я обосновало. Независимо от това, посочената парична сума е достатъчно висока по размер, за да се прецени в негативен аспект досежно отговорността на подсъдимия. Разбира се , че неприключилите досъдебни производства , водени срещу подсъдимо лице не могат да се ценят ,като отегчаващи вината обстоятелства, но в случая такава преценка във връзка с индивидуализация на наказанието не е и направена. С оглед изложените дотук съображения, ВКС не намери допълнителни основания, които да доведат до намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимия Д. П. следва да понесе. Не се констатират основания и за намаляване размера на кумулативно предвиденото наказание глоба,а и такива не се навеждат от жалбоподателите. Като не намери основания за ревизия на атакувания въззивен съдебен акт, ВКС счете,че жалбите ,депозирани от защитниците на подсъдимия Д. П. следва да бъдат оставени без уважение,а решението на САС-в сила. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №339 от 30.10.2015 г.,постановено по внохд №401/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/