Р Е Ш Е Н И Е № 452 гр. София, 28 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България , второ наказателно отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2252 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349 , ал.1 от НПК по жалба на подсъдимите Р. М. Ю. и А. М. Ю. против решение № 108 от 06.07.2011 г. по внохд № 226/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд. Сочи се в жалбата , че решението противоречи на закона , тъй като няма данни за пряк умисъл на подсъдимите за престъпление по чл. 278а, ал.3 от НК.С този основен довод се отправя искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимите или , алтернативно – за намаляване на санкциите с приложение на чл. 55 , ал.1 от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимите поддържа жалба по изложените в нея съображения, повторени и в писмена защита. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила поради съставомерност на установената дейност на жалбоподателите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Шумен с присъда № 10 от 28.04.2011 г. по нохд № 4 по описа за 2011 г. признал: 1.подсъдимия Р. М. Ю. за виновен в това , че за периода от 02.03.2010 г. до 17.05.2010 г. в гр. Шумен, гр. Чипровци, гр. Мадан, гр. София и гр. Варна в съучастие като съизвършител с А. М. Ю. придобил културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани – 37 броя употребявани килими , като деянието е извършено с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната , поради което и на основание чл. 278а, ал.3, пр.последно във вр.с ал.2 и ал.1 от НК и чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лева, като на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години 2.подсъдимата А. М. Ю. за виновна в това , че за периода от 02.03.2010 г. до 17.05.2010 г. в гр. Варна, гр. Шумен, гр. Чипровци, гр. Мадан, гр. София и гр. Рудозем в съучастие като съизвършител с Р. М. Ю. придобила културни ценности , които не са идентифицирани и регистрирани – 37 броя употребявани килими,като деянието е извършено с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната , поради което и на основание чл. 278а, ал.3, пр.последно във вр.с ал.2 и ал.1 от НК и чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК и наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лева, като на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години В тежест на подсъдимите съдът поставил и дължимите такси и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Варна с решение № 108 от 06.07.2011 г. по внохд №226/ 2011 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Единственият довод на жалбоподателите е за нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Аргументите в подкрепа на оплакването се свеждат до оборване на правните изводи на предходните инстанции за субективна съставомерност на инкриминираните деяния, извършени от двамата подсъдими. Същият довод е бил изтъкнат и пред въззивната инстанция, която не се е съгласила с него, излагайки убедителни съображения , съответстващи на правилен прочит на закона . От фактическа страна двете предходни инстанции установили , че подсъдимите осъществили редица сделки за закупуване на стари котленски и чипровски килими, предназначени за износ в Република Турция. При оформяне на износа възникнала необходимост да се установи, че изнасяните килими не представляват движима културна ценност.За да удовлетвори това изискване на митническите власти подсъдимият Р. Юсеон се обърнал първоначално към директора на Художествената галерия в гр. Шумен, който го препратил към директора на Регионалния исторически музей за идентификация на килимите.Уговорена била и цената за експертизата – 1500 лева , от които подсъдимата А. Ю. внесла 500 лева по сметката на музея. Директорът определил комисия от специалисти за оглед на килимите, които се намирали в товарен автомобил. Музейните служители настояли за по-добри условия за оглед на всеки предмет и изразили мнение , че част от килимите са много стари и имат културна стойност. Това изнервило подсъдимия Р. Ю. , който влязъл в конфликт със специалистите. Те от своя страна преустановили работа и настояли всяка вещ да бъде представена за оглед в сградата на музея. В същия ден А. Ю. изтеглила внесеното капаро . По съвет на митническия посредник двамата подсъдими настояли пред ръководството на музея да получат документ, че той като институция не може да извърши идентификация на килимите. Директорът–св.М. отказал да издаде такова удостоверение и сигнализирал органите на полицията , че се подготвя износ на движими културни ценности. През това време подсъдимите се обърнали към св.А., бивш председател на Дружеството на художниците, който преди две години бил издал подобен документ на подсъдимите. На стара бланка той попълнил данните за приготвените за износ килими , съобщени му от подсъдимия Р. Ю., а той го представил на митническия посредник.Митническите органи на свой ред се усъмнили в законността на подготвяния износ. Полицията иззела 259 броя килими. Съдебно – изкуствоведската експертиза установила , че 37 от тях представляват движими културни ценности по смисъла на чл. 52 и чл.53 от ЗКН. Стойността им била определена на 33 500 лева. При тези обстоятелства съдът е приложил правилно чл. 278а, ал.3 във вр. с ал.2 от НК. Двамата подсъдими придобили културни ценности , които не са идентифицирани и регистрирани с цел да бъдат изнесени през границата на страната. Основното възражение за субективна несъставомерност на деянието поради несъзнаване на културната стойност на килимите се опровергава от цитираните от двете инстанции данни , в които е обективиран прекият престъпен умисъл на подсъдимите. Те извършили редица сделки , търсейки стари ръчно тъкани килими , като подбирали тези , които имали старинен вид. Подсъдимият Р. Ю. изтъкнал пред музейните специалисти познанията си по килимарство и те, според свидетеля Г. М. - директор на Регионалния исторически музей, действително го определяли като познавач. Ю. използвал специализирани термини на място и многократно подчертал , че е „един от малкото хора , които разбират от килими в България.”. подобна информираност е притежавала и съпругата му , която активно участвала в издирването и закупуването на килимите .Двамата знаели също така , че не могат да изнасят културни ценности от страната , тъй като при предходен износ ползвали услугата на св.А. за художествена експертиза. Умисълът на подсъдимите е особено ясно обективиран в стремежа им да избегнат огледа и идентифицирането на килимите от музейни специалисти . Отношението на подсъдимите към работата на музейната комисия е нелогично в контекста на защитаваната от тях версия за пълно неведение относно етнографската и културна стойност на част от килимите.В интерес на коректния търговец е подробния оглед на предметите , за които той няма съзнание, че биха попаднали в някакъв режим на забрана. Напротив, двамата подсъдими по всякакъв начин се постарали да формализират проверката – отначало, представяйки на специалистите опаковани и натоварени килими , а след това, чрез скандалното им прогонване при първите знаци, че те ще изпълнят професионално и задълбочено задълженията си. Използването на небрежността на св.А. в духа на предходна формална административна практика за художествена експертиза допълнително подкрепя изводите на съда , че подсъдимите не само са имали съзнателни представи за общественоопасния характер на деянието и са предвиждали общественоопасните му последици, но и са искали тяхното настъпване . Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанията поради отказа на двете предходни инстанции да приложен чл. 55 , ал.1 от НК. Всички изброени в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства са съобразени при индивидуализация на санкциите. Въззивната инстанция е прецизирала тяхната относителната тежест в съпоставка с отегчаващите обстоятелства и законосъобразно не е приела , че те са многобройни или някое от тях се отличава с изключителност по смисъла на чл. 55 , ал.1 от НК. Наложените наказания са в размер на легалния минимум , който не разкрива несъразмерна тежест , надхвърляща обществената опасност на деянието и извършителите и отклоняваща наказателната принуда от превъзпитателните и поправителни цели на чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 06.07.2011 г. по внохд № 226/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.