Р Е Ш Е Н И Е № 133/2019 г. София, 07.01.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3439/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производство по чл. 290-293 ГПК. С. Д. И. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. Б. - САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 1460 от 07.03.2018 година по гр.възз.д. Nо 3477/2017 год. на Софийския градски съд II-Д г.о. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, доколкото основанията да се обезсили първоинстанционното решение касаят изводи по съществото на спора - за противопоставимостта на вписаните преди разпореждането на имота в полза на ищеца възбрани в хода на вече предприетото индивидуално принудително изпълнение, които изводи не засягат предпоставките за упражняване правото на иск, респ. неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон при прилагане на разпоредбите на ЗС, ПВп и ГПК, регламентиращи последиците на вписаните възбрани преди предприето принудително изпълнение и значението за последващия приобретател на недвижим имот, когато същите са недействителни. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите : за валидността на наложена възбрана от 2007 година на процесния имот при условие, че същият не е бил надлежно индивидуализиран съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, б.“в“, чл. 24 и чл. 26 от ПВп и за валидното правно действие на наложени възбрани върху право на строеж на сграда, в която се намира процесния недвижим имот (ателие В7) към датата на отчуждаването му - 08.12.2009 година в полза на ищеца - приобретател, по време когато правото на строеж е реализирано и тези възбрани запазват ли автоматично действието си върху самостоятелните обекти в сградата след трансформирането на правото на строеж в право на собственост, като основания за преценка на правния интерес от заявен отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК. С подадения писмен отговор, ответникът по касация - дружеството „ТИП ТОП КУРИЕР“АД поддържа, че по същество постановеното решение е правилно и законосъобразно, тъй като имотът е придобит след вписване на възбраните и това придобиване е непротивопоставимо на ищеца по иска. Претендират се разноски за касационното производство. Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решението на първата инстанция по отхвърлените субективно предявени отрицателни устaновителни искове на С. Д. И. срещу търговско дружество „ТИП ТОП КУРИЕР“ АД гр. София и Н. Л. Н., действал в качеството на ЕТ “НИК НАЙД - Н. Н.“ София, с които е поискано от съда да приеме за установено на основание чл. 440 ГПК, че вещта по отношение на която е насочено изпълнението по изп.д. No 00232/2010 година на ЧСИ И. М. – К. с взискател „ТИП ТОП КУРИЕР“АД София и длъжник „НИК-НАЙД“ София - а именно самостоятелен недвижим имот- АТЕЛИЕ В-7, изградено на седмия етаж в масивна жилищна сграда в [населено място] с идентификатор ****, със застроена площ от 72.36 кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части и правото на строеж, не е собственост на длъжника по изпълнението. По поставения правен въпрос Възбраната на невдижим имот, наложена в хода на индивидуланото принудително изпълнение на парично вземане както и такава, наложена за обезпечаване на принудителното събиране на парично вземане от имуществото на длъжника, гарантира сигурността на публичната продан от гл.т. на непротивопоставимостта на извършени от длъжника разпореждания със спорния недвижим имот след налагане на възбраната. В един по широк смисъл наложената възбрана на конкретен недвижим имот защитава и интереса на кредитора с парично вземане, толкова и интереса на купувача от публичната продан. Интересът на кредитора е защитен от разпоредбите на чл. 452 и чл. 453 ГПК доколкото с вписването на възбраната всяко последващо разпореждане от страна на длъжника – собственик с възбранения недвижим имот е непротивопоставимо на взискателя - кредитор респ. и на присъединените кредитори. На тези лица биха били непротивопоставими и претенциите на трети лица спрямо възбранения имот, ако исковите молби, с които те са предявили за защита на правото на собственост или друго притезателно право, подлежат на вписване, но не са вписани преди възраната. Поради това действие на възбраната всискателят - кредитор, респ. и присъединените кредитори, ще могат в рамките на принудителното изпълнение да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от претенциите на трети лица към възбранения имот. Не така би стоял въпроса ако вписаната възбрана страда от порок, който не дава възможност това нейно защитно действие да се прояви в рамките на изпълнителния процес. Какви биха били последиците на вписана възбрана, която не отговаря на изискванията за валидност на закона. Редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6, чл. 24 и чл. 26 ПВп (Правилника за вписванията), като са посочени данните, които следва да се съдържат в искането на съдебния изпълнител за вписване на възбрана по изпълнението. За начина на индивидуализиране на недвижимия имот, който се възбранява, законът препраща към разпоредбата на чл. 6, б. "в" ПВп, която разпоредба изисква да се посочат вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Изискването цели яснота и определеност на недвижимия имот, върху който ще се насочи принудителното изпълнение, доколкото произтичащите от вписване на възбраната правни последици по чл. 451 - чл. 453 ГПК се отнасят само до конкретния възбранен имот. От момента на вписването на възбраната длъжникът търпи ограничение на правото си да се разпорежда с вещта, като под страх от наказателна отговорност не може да я поврежда, изменя или унищожава. Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Оттук произтича необходимостта когато се иска вписване на възбрана и върху "всички подобрения и приращения в имота", последните да бъдат конкретизирани в достатъчна степен. Според чл. 26 от ПВп, във връзка с чл. 24, ал. 1, б. "б" и "в" от ПВп, искането за налагане на възбрана следва да включва данни за кредитора и длъжника, а съгласно чл. 6, ал. 1, б. "а" от ПВп посочване размера на сумата, за чието принудително събиране се налага възбраната като обезпечение. Само и доколкото именно тези установени от законодателя изисквания са спазени, можеда се приеме, че наложената възбрана е валидна и е породила правните последици и обратното, липсата на точни реквизити на наложената обепечителна или изпълнителна въбрана поставят под условие настъпването на последиците, визизрани в закона. С разсясненията по ТР № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, изрично се приема, че „ проверката, която съдията по вписванията извършва по чл. 32а, ал. 1 от ПВп, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, а съгласно чл. 24, ал. 1, б. "а" от ПВп, е необходимо описание на имота, който се поставя под възбрана, което да е извършено съгласно чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВп. В разясненията на т. 8 от същото изрично се приема, че „вписването е регламентирано като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК т.е. вписването макар и да е охранително производство има специфики в сравнение с останалите охранителни производства. То не завършва със самостоятелен акт, защото съдията по вписвания не извършва нотариално удостоверяване в тесен смисъл на думата, неговото съдействие при упражняване на граждански права се свежда до волеизявление, което нарежда вписването на съответния акт. В охранителните производства молител се явява заинтересованото лице (чл. 531, ал. 1 ГПК) - онова, което има интерес да сезира ръководещия производството орган и да поиска от него дължимото съдействие за осъществяване на граждански правоотношения. Това общо правило не може да не важи и в производството по вписване независимо от спецификите на последното. Когато съдебният изпълнител иска налагане на възбрана (чл. 26 ПВп), той се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК дори и в хипотезата на чл. 449, ал. 2 ГПК (чл. 26 ПВп), в която съдебният изпълнител действа в интерес на взискателя, но от свое име. В посочената хипотеза налагането на възбраната е законна последица от насочването на изпълнението върху недвижим имот и не е въпрос на преценка дали то да бъде поискано. Доколкото адресат на процесуалното задължение е съдебният изпълнител, то и правото да обжалва евентуалния отказ е именно на същия . Пътят на защита срещу валидността на наложената възбрана от гл.т. на съблюдаване изискванията на закона от страна на третите лица със самостоятелни права на собственост по отношение на имота остава исковият ред на защита, в т.ч. и иска по чл. 440 ГПК имплицитно съдържащ искане за прогласяване на недействителностт и незачитане последиците на една валидно наложена възбрана на конкретен недвижим имот. Ето защо и на поставения конкретно в случая правен въпрос за валидността на наложена възбрана от 2007 година на процесния имот при условие, че същият не е бил надлежно индивидуализиран съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, б.“в“ , чл. 24 и чл. 26 от ПВп и за валидното правно действие на наложени възбрани върху право на строеж на сграда, в която се намира процесния недвижим имот (ателие В7) към датата на отчуждаването му - 08.12.2009 година в полза на ищеца - приобретател, по време когато правото на строеж е реализирано и тези възбрани запазват ли автоматично действието си върху самостоятелните обекти в сградата след трансформирането на правото на строеж в право на собственост, като основания за преценка на правния интерес от заявен отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК следва да се отговори в смисъл, че същите обосновават правния интерес на заявения специален отрицателен установителен иск. Целта и смисълът на иска по чл. 440 ГПК не е само „ ищецът да се осуети принудителното изпълнение върху имот, върху който е придобил право на собственост „, но и да защити (в случая се касае до трето лице, закупило имота след вписана възбрана) придобитото право на собственост като отрече възможността на кредитор на парводателя му да насочи и реализиза индивидулано принудително изпълнение по отношение на възбранен, при евентуални нарушение на императивни правила на закона касаещи самото вписването на възбраната като ограничтелно производство, недвижим имот . По основателността на касационната жалба След преценка на наведените доводи в предметния обхват на чл. 290, ал. 2 ГПК и с оглед на изложените по горе съображения, настоящият състав намира касационната жалба за основателна. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че след като ищецът С. Д. И. е закуил недвижим имот - АТЕЛИЕ В-7, изградено на седмия етаж в масивна жилищна сграда в [населено място] с идентификатор ****, със застроена площ от 72.36 кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части и правото на строеж, от лицето (ответник по иска) Н. Л. Н., дейтващ и като ЕТ“ НИК НАЙД - Н. Н.“ от гр.София, длъжник по изп.д. No 00232/2010 година на ЧСИ И. М. – К. с взискател „ТИП ТОП КУРИЕР“ АД София (също ответник по иска) след като е била вписана възбрана на имота, то поради уредената от законодателя в чл. 451 - чл.453 ГПК непротивопоставимост на рзпоредителните сделки след вписване на възбраната, няма правен интерес от съдебна защита с иска по чл. 440 ГПК. Преценката по конкретното дело за наличие на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за защита правото на собственост (положителен или отрицателен), а когато се касае до защита правото на собственост на недвижим имот по отношение на който е вписана възбрана като предмет на индивидулано принудително изпълнение, следва да се изърши в контекста на задължителните разсянения на ТР № 8/2012 год., прието на 27.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, т.е един по широк аспект на правния инерес като интерес, съобрано на конкретнно твърдяните от ищеца в исковата молба обстоятелства, налагащи търсената защита на правото си на собственост по избрания начин. В конкретния случай не може да бъде отречен правният интере на ищеца С. Д. И., легитимиращ се като собственик на недвижим имот - АТЕЛИЕ № В-7, изградено на седмия етаж в масивна жилищна сграда в [населено място] с идентификатор ****, със застроена площ от 72.36 кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части и правото на строеж по силата на сключен договр за покупко-продажба, обективиран в НА № 179/2009 год., поради липсата на парвен интерес. Направените още с исковата молба оспорвания за ненастъпили правни последици на вписаните възбрани от 2007 година, въвеждат основни правнорелевантни факти към предмета на спора – а именно, че процесният недвижим имот е разпореден по силата на сделка в неговия патримониум и ответникът - праводател от момента на склюване на сделката в необходимата за нова нотариална форма не е собственик, са обуславящи за предмета на спора за собственост правно релевантни факти. Доколкото наред с отричане принадлежността на правото на собственост от ответника-праводател Н. Н. към конкретен момент, именно защото е прехвърлил своето право, а не защото не го е притежавал, е било безспорно, че срещу последния се провежда принудително изпълнение за негово парично задължение към търговското дружество „ТИП ТОП КУРИЕР“ АД насочено срещу този недвижим имот, то заявеният отрицателен установителен иск не може да има друга квалификация освен тази по чл. 440 ГПК. Именно в рамките на предприетата съдебна искова защита, в качеството си на трето лице на образуваното изпълнително производство, но със самостоятелни права по отношение собствеността на недвижилия имот, С. И. може да се защити срещу дейстията на съдебния изпълнител, в т.ч. и по отношение липсата на действие на вписаните възбрани от гл.т. на неточната индивудулаизация на възбранените обекти на правото на собственост и евенстулано несъблюдавани изизквания на чл. 6, ал. 1, б.“в“ , чл. 24 и чл. 26 от ПВп . Изложените съображения налагат извод за незаконосъобраност на обжалвания съдебен акт на Софийския градски съд , с който е обезсилено решението на първата инстанция и съдебното исково производство е прекратено на основание чл. 130 ГПК, и съотвено за отмяната му. Необходимостта от произнасяне по същество на поставените проблеми , повдигнатите с исковата молба , като „преюдициални“ , свързани със законосъобразността на вписаните през 2007 година възбрани както от гл.т на съблюдаване правилата , установени с ПВп , така и от г.т. на търдяните обстоятелството , че е била наложена възбрана на правото на строеж , към момент в който това ограничено вещо право е рализирано и трансформирано в право на собственост на конкретни обекти в изградената жилищна сграда , т.е. възбраната е наложена на обект , който не съществува към момента на вписването и, като и по въпросите за възможността при трансформация на парвото на стреж , вписаната вързжана да разпростре своето действие по отношение на реализираните конкретни обекти на собственост; необходимеотта от анализ на събраните в подкрепа на тези търдения доказателства , какато и по същето на довоите на ответниците по иска , налагат връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд , друг състав. По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293, ал. и ал.3 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 1460 от 07.03.2018 година по гр.възз.д.Nо 3477/2017 год. на Софийския градски съд II-Д г.о. и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане , от дръг състав, по съществото на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :