Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * прекратяване на трудовото правоотношение * обезщетение за оставане без работа


1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 641
София, 21.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 923/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Б. П. против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-д отделение № 535/10.01.2009 г. по гр. д. № 3276/2008 г.
С обжалваното решение е отменено решение на СРС, 58 състав от 9.05.2008 г. по гр. д. № 14707/2006 г. в частта, с която искът на Б. И. Б. срещу [фирма], [населено място] с правна квалификация чл. 344,ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен за сумата до 1920 лв., вместо което е постановено друго решение, с което искът е уважен и е присъдена сумата 1920 лв. със законна лихва, считано от 5.07.2006 г.
Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалня закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответник по касация Б. И. Б. не е изразила становище.
С определение № 1212/6.10.2009 г. по гр. д. № 923/2009 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, за което е счел, че е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпрос с материалноправен характер от значение за изхода на делото, а именно въпросът относно началния момент на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Отговор на поставения въпрос:
В случаите на признато по съдебен ред за незаконно уволнение работникът или служителят търпи вреди от уволнението, за обезщетяването на които Кодексът на труда е регламентирал правото му на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предвижда право на обезщетение, при положение че работникът или служителят е незаконно уволнен. При това положение, вземането на незаконно уволнения работник или служител срещу работодателя за обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ възниква в момента на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно в резултат на упражнен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ давностният срок за предявяване на иска за обезщетение при незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е тригодишен. Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ срокът започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по съответния ред. Следователно, изискуемостта на вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ настъпва в момента, в който с влязло в сила съдебно решение уволнението на работника или служителя е признато за незаконно. От този момент за незаконно уволнения работник или служител започва да тече тригодишния давностен срок за предявяване на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Предвид отговора на поставения въпрос въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Уволнението на ответницата по касация е признато за незаконно с влязло в сила на 29.04.2005 г. съдебно решение на СРС, ТСК, 51 състав от 18.07.2003 г. по гр. д. № 5674/2002 г. Претенцията й за обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ е предявена на 5.07.2006 г. в рамките на тригодишния срок по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ.
Разбирането на касатора, че работникът или служителят търпи непозволено увреждане от уволнението, което е основанието на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е несъстоятелно. Работникът или служителят търпи вреди, за обезщетяването на които е предвидена разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, не от уволнението, а от незаконното уволнение. Следователно, начален момент на срока за предявяване на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно в резултат на упражняване от страна на работника или служителя на правото на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение № 535/10.01.2009 г., постановено по гр. д. № 3276/2008 г.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: