Р Е Ш Е Н И Е   № 385   гр.София, 19 октомври  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора   ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ.характер дело № 386/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството е образувано по искането на защитника на осъдения Г. М. Д. за възобновяване на нохд № 199/2007 год. на Новопазарския районен съд и отмяна на присъда № 520/25.11.2008 год., с която е признат за виновен и осъден, потвърдена с решение № 11/16.02.2009 год. по въззивно нохд № 1/2009 год. на Шуменския окръжен съд на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Конкретизирани са нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното осъждане по предявеното обвинение, които се поддържат като основания за оправдаване. Частният обвинител и граждански ищец Е. Х. А. поддържа в писменото си становище, че доводите са неоснователни, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира липсата на основания за отмяна на съдебните актове, защото не са допуснати нарушения, с което определя искането за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Шуменският окръжен съд с решение по въззинно нохд № 1/2009 год. е потвърдил изцяло присъда № 520/25.11.2008 год. по нохд № 199/2007 год. на Новопазарския районен съд, с която признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 06.03.2006 год. в гр. Н. пазар причинил средна телесна повреда на Ер. А. и на основание чл.129, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 500 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен от А. размер. Произнесъл се по въпросите за размера на държавната такса и разноските, както и за веществените доказателства. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за преразпит на свидетели, провеждане на следствен експеримент за възпроизвеждане действията на подсъдимия спрямо пострадалия, допускане на съдебно-психологична експертиза за установяване възможността за евентуална реакция на пострадалия за защита, както и повторно изслушване на тройната съдебномедицинска експертиза по повод оспорения механизъм на причиняване на телесната повреда. Изпълнявайки процесуалните си задължения по чл.314 НПК въззивният съд след преценка на доказателствения материал е направил извод, че е основателно и допустимо само искането за повторен разпит на експертите и е мотивирал отказа си да приеме за основателни останалите искания по съображения, че не са налице предпоставките по чл.327, ал.3 и ал.4 НПК. В присъствието и при участието на всички страни е извършил подробен повторен разпит на експертите за изясняване механизма на причиняване на телесната повреда. В съдебния акт е изложил подробно приетата фактическа обстановка, която не се различава от установената в първоинстанционното производство, както и съображенията си, основани на оценката на целия доказателствен материал, включително заключението на съдебномедицинската експертиза и допълнителните обяснения, дадени във въззивното съдебно следствие, за доказаност на обвинението, че е извършено престъплението и кой е неговия автор. Мотивирал е решението си да възприеме като обосновано заключението на вещите лица и извода, че има изкълчване в резултат на въздействие от подсъдимия върху ръката на пострадалия чрез издърпване и усукване, а не удар при падане върху асфалтовото покритие или директен удар /поради липса на доказателства за такъв/. Последващото изваждане на бухалка и действията по употребата й спрямо защитниците на пострадалия не е обстоятелство, което има значение за решаване на въпросите за деянието и авторството. Затова различията в показанията на някои от свидетелите /Драганова, С. / в тази им част не е основание да бъдат оценявани изцяло като недостоверни или като подкрепящи позицията на защита на подсъдимия. Не е допуснато нарушение на процесуалните права на подсъдимия с отказа да бъдат назначени психологически експертизи за установяване евентуално поведение на пострадалия като реакция на защита спрямо посегателството срещу него или такава на подсъдимия на основанието за достоверност на обясненията, каквато е установена с извънпроцесуален способ – полиграфска консултация. Експертиза се назначава само в случаите, когато е необходимо някои обстоятелства по делото да бъдат изяснени от вещи лица, които имат специални знания в съответна област и задължително в изрично предвидените в чл.144, ал.2 НПК случаи, каквито не са налице по делото. Резултатите от направената частна консултация не могат да се приемат като доказателство, защото не са получени чрез способи и по начин, предвидени в правилата на НПК. Правилно въззивният съд е приел, че не само не могат да се поставят в основата на решението за авторството, но и че не са основание за допускане на психологическа експертиза. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От съдържанието на мотивите се установява, че въззивният съд е съпоставил и анализирал подробно показанията на свидетелите С, Д. , А. , Х. , Г. , Й. , Ж. Не защото подкрепят обвинението, а защото последователно и логично установяват конкретните фактически обстоятелства, при които е настъпило увреждането на пострадалия, неговото и това на подсъдимия поведение от момента на срещата им до момента, в който последния е напуснал мястото след намесата на св. Д ги е оценил като достоверни. Отказът да се възприемат показанията на св. Р. Н. , Б. С. , А. , както и обясненията на подсъдимия е поради констатираните вътрешни и помежду им противоречия за относимите обстоятелства, както и тези с останалия доказателствен материал, вкл. съдебномедицинската експертиза. Механизмът на причиняване също е установен по несъмнен начин чрез съдържанието на показанията на първата група свидетели, независимо от обема на тяхната пълнота за конкретни факти, определяща се от мястото и разстоянието, на което са се намирали. Затова не може да им се даде оценка на противоречиви относно поведението на подсъдимия – че е хванал пострадалия за дясната ръка, а с другата го ударил в областта на главата, че пострадалият е извикал от болка, изкрещял, че още в момента е била видима неестествената промяна в положението на ръката и че поради състоянието си се е отдръпнал встрани. Обсъдени са всички доказателства за това обстоятелство и са оценени с оглед действителния им смисъл, без да са допуснати нарушения в посочения от осъдения смисъл – в негова вреда. Неоснователен е доводът в искането, че са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалното право да прави доказателствени искания. Допускането на нови свидетели, нови експертизи или преразпит на свидетели и вещи лица е процесуална възможност и се решава от съда, който ще разгледа делото. Само когато приеме, че е необходим повторен разпит или показанията и заключенията ще се отнасят за новооткрити обстоятелства, както и ако счете, че исканите нови свидетели и вещи лица ще установят обстоятелства от кръга на предвидените в чл.102 НПК е длъжен да ги допусне, но не и във всички случаи, когато е направено искане от някоя от страните. Правилно е отказал преразпит на свидетели, след като е установил, че дадените от тях показания са подробни и безпротиворечиви, отнасят се и установяват относими обстоятелства и са били достатъчно и необходимите, за да се решат правилно въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Основателен е и отказът за допускане на следствен експеримент, който инстанциите по същество са мотивирали подробно и в съответствие с разпоредбата на чл.167 НПК. Конкретното обвинение е за престъпление, свързано със здравето на пострадалия и проверката на показанията на свидетелите чрез такова процесуално действие правилно е прието като недопустимо по съображенията, че създава опасност за здравето-едно от изрично предвидените от законодателя условие за недопускане на следствен експеримент. Предвид горното не са налице основания от предвидените в чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда за извършено от осъдения Д. престъпление по чл.129 НК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Г. М. Д. за възобновяване на нохд № 199/2007 год. на Новопазарския районен съд и отмяна на присъда № 520/25.11.2008 год. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: