Р Е Ш Е Н И Е №225 гр. София, 15 юни 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 622 по описа за 2015г. Производството е по реда на чл.346 ал.1 от НПК и е образувано по подадена жалба от К. С. П. чрез защитника му срещу присъда № 822/20.02.2015г. по ВНОХД № 339/2014г. по описа на Благоевградски окръжен съд. В жалбата на подс.П. защитата сочи, че присъдата била неправилна и незаконосъобразна, като иска отмяната и. В допълнението сочи, в действащата редакция на чл.78а от НК бил установен принципа на възстановяване на вредите от престъплението, а не от деянието. Позовава се на нова съдебна практика, третираща въпроса за невъзстановяване на причинени вреди от транспортно престъпление със съпътстващи телесни повреди в полза на осъденото лице. Заявява, че вредите били възстановени по съгласие на свидетеля Н., имуществените вреди били несъставомерни по чл.343 ал.3 б.“а“ вр.чл.342 ал.1 от НК. Иска отново отмяна на присъдата и приложението на чл.78а от НК. В съдебното заседание прокурорът от ВКП моли да се отхвърли жалбата на осъденото лице, налице бил подробен, законосъобразен и обоснован акт на окръжния съд. Наложеното наказание било съобразено със закона, не можел да се приложи института на чл.78а от НК, това било обяснена от съда, поради невъзстановяване на имуществените вреди на един от пострадалите при пътнотранспортното произшествие. Подсъдимият, редовно призован, се явява лично, представлява се и от защитник, който пледира да се уважи тяхната касационна жалба. Пострадалият не бил конституиран в наказателното производство пред първостепенния съд като частен обвинител и граждански ищец, тъй като деянието не било съставомерно. Пострадалият бил получил застрахователна премия и не бил направил възражения за сумата. Иска приложението на чл.78а от НК. Подсъдимият по същество добавя, че присъдата му била сравнително голяма. При последната си дума иска да се намали присъдата. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Сандански районен съд с присъда № 1383 от 12.06.2014 г. по НОХД № 52/2014 г. е признал подсъдимия К. С. П., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че на 05.04.2013 г., около 21.00 часа,в промишлената зона на [населено място] по пътя от центъра на [населено място] в посока към ж.п гарата на града, в район, разположен пред входа на тютюнева фабрика, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка Р. с per. № , собственост на М. Н. П. от [населено място],със скорост от 75 км/ч., без да има необходимата правоспособност, е нарушил чл.5 ал.1 т.1,чл.20 ал.1,чл.20 ал.2, чл.21 ал.1, чл. 150 ал.1 и чл.150 а от ЗДвП д и с това по непредпазливост е причинил значителни имуществени щети по автомобил, марка Р., модел „М. С." с per. [рег.номер на МПС] , собственост на Н. Д. Н. от [населено място], както и по управлявания от него автомобил, както и средни телесни повреди на повече от едно лице - на Н. Н. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], изразяваща се в счупване на горното рамо на срамната кост на таза в ляво, довело до трайно затруднение движението на долния ляв крайник на пострадалия С. за срок по дълъг от 30 дни, както и на М. Д. К. от [населено място] ЕГН [ЕГН], изразяваща се във фрактура/счупване/ на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение в движението на долния десен крайник на К. за срок по- голям от 30 дни, излив на кръв в дясната част на гръдната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на К., както и счупване на напречните израстъци на прешлени - С7, Txl, Тх2 и ТхЗ, което е довело до трайно затруднение в движението на снагата на пострадалата К. за срок по голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 4 и пр. 7, буква „а", пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 вр.чл. 63, ал. 1, т. 4 и по реда на чл.78а ал.6 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на таблото за обявления на частна профилирана гимназия, с интензивно изучаване на чужди езици „Езиков свят“ [населено място] за срок от две години. С присъда № 822/20.02.2015г. по ВНОХД № 339/2014г. състав на Благоевградски окръжен съд е отменил присъдата на РС-Сандански и за същото престъпление по реда на чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, от НК го е осъдил на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 г. и 6 м. с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностна лице 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител по график за срок от 2 г. и 6 м. и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа годишно за срок от 2 г. С присъдата окръжният съд е оправдал подс.П. в останалата част на повдигнатото обвинение –за извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1,чл.20 ал.1,чл.20 ал.2 и чл.150 а от ЗДвП. Върховният касационен съд, в пределите на своята компетентност, намира, че касационната жалба срещу така постановената въззивна присъда е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство се е развило с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и тази процедура се е развила в съответствие с изискванията на процесуалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства се установява фактическата рамка на обвинителния акт, обвинението не се явява изградено от силно оспорвани, негодни или превратно тълкувани доказателства. С положителност подсъдимият и защитата му не оспорва фактите по делото, в този смисъл материалният закон като цяло е приложен правилно. Инстанциите по същество са приложили правилно процесуалния закон по смисъла на чл.372 ал.4 от НПК, като основателно са възприели, че самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства. Постановената присъда на състав на окръжен съд – Б. е съобразена с изискванията на материалния закон, тя е правилна и законосъобразна, тъй като от деянието са произтекли съставомерни значителни имуществени вреди, които са посочени в съобразителната част на обвинителния акт и отразени с тяхната номинална стойност от 4500лв., като това е сторено и в самия диспозитив на обвинителния акт относно наличието им. Цитираната практика на ВКС, решение 445/10.07.2003г. по н.д. № 227/2003г. на ІІІ-то н.о. изрично посочва, че съставомерните последици трябва да са намерили своето фактологическо отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт, което в случая е сторено от обвинителната власт. С това именно се е съобразил съставът на Благоевградски окръжен съд и е отменил присъдата с приложението на института на чл.78а от НК, тъй като настъпилите вреди не са били възстановени. Евентуално полученото застрахователно обезщетение (а не премия, както се позовава защитата) не може да промени горните изводи, тъй като то се дължи на договорно основание. Законодателят е възприел принципа поначало това възстановяване да се извършва от извършителя или от негово име, но на лично основание, не и на договорно. Освен това договорното основание и приложението му не е заличило изцяло настъпилите щети. Поначало целта на закона е да се извърши репариране на вредите за сметка на дееца, отрицателния ефект, пасива, да настъпи в имуществената сфера на извършителя. Хипотетичната възможност за поемането на дълг визира отношения между извършителя и трето лице, но от отношенията между пострадалия и договорния контрахент, в случая застраховател, не може да се ползва изцяло дееца и именно това е съобразено от въззивния съд, както и това, че дори и при получаване на обезщетение, вредата не е репарирана изцяло. Ако застрахователят беше платил обезщетение, покриващо изцяло настъпилата вреда, то не може да се иска от дееца да плати и той, тъй като пострадалия би се обогатил неоснователно. Вярно е, че тогава съществува възможността за регресен иск, но това възникнало задължение не е пряко деликтно произтичащо. Поглъщането на съставомерните значителни имуществени вреди от по-тежкия резултат, посочено в ППВС № 1/83г., т.4, б.“з“ далеч не означава сублимиране на тази последица, тя не изчезва , а следва да бъде възстановена, за да може да бъде приложен благоприятния състав за извършителя. Поглъщането също така не означава, че настъпилите значителни имуществени вреди не са съставомерни, а напротив, именно като такива (съставомерни) те се поглъщат от по-тежкия резултат. Законът е приложен правилно от състава на Благоевградски окръжен съд, чл.78а от НК не може да бъде използван при решаване на въпроса с наказателната отговорност на дееца и правилно съдът е пристъпил към реализиране на тази отговорност и към налагане на наказание. То е наложено справедливо, с отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като първите са преценени като многобройни и е проявено в голяма степен снизхождение, което пречи да бъде възприета явна несправедливост на наложеното наказание. Отчетена е възрастта на дееца, отношението на дееца към извършеното от него, чистото съдебно минало, правилно е приложена редукцията за извършеното деяние като непълнолетен, като съставът на Върховния касационен съд не намери възможност за по-нататъшно снизхождение. Поради това счете оплакването от съдебното заседание на дееца за размера на наказанието за неоснователно. Съдът от въззивната инстанция е приложил правилно материалния закон с оправдаването на дееца за извършено престъпление по транспорта с цитираните нарушения по ЗДвП - по чл.5 ал.1 т.1,чл.20 ал.1,чл.20 ал.2 и по чл.150 а. Изложените съображения са достатъчни и касационната инстанция ги споделя напълно. Може да се отбележи единствено, че формулирането на обвинението е усложнено от ненужна фактология. Също така при формулиране на обвинение, свързано с множество увреждания е добре съдилищата да се съобразяват с разрешението, дадено в ППВС 3/79г., т.18, първи абзац. Тези нарушения обаче не са попречили в нито един момент на дееца да организира защитата си , поради което касационната инстанция ги цени като несъществени. Що се отнася до възприемането на извършено нарушение по чл.150 ал.1 от ЗДвП следва да се отбележи на първо място, че в нормата няма алинеи, че законодателят е възвел това нарушение в самостоятелно квалифициращо обвинението обстоятелство – именно посоченото в обвинението, че деецът е управлявал моторно превозно средство, без да има необходимата правоспособност. Не е допустимо обвинението да се позовава на едно и също обстоятелство- един път като част от бланкетния състав, и втори път - като по-тежко наказуема квалификация. Това налага да се възприеме нарушаване на материалния закон по отношение на осъждането на подс.П. за нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Касационната инстанция не намери законовото основание съгласно чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК да коригира наказанието в съответствие с направеното искане в касационното заседание или да приложи чл.78а от НК, както е поискано в касационната жалба. Водим от изложеното, като намери посоченото основание за изменение на оспорения съдебен акт в полза на подс.П., на основание чл.354 ал.2 т.2 пр.1-во вр. ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 822/20.02.2015г. по ВНОХД № 339/2014г. по описа на Благоевградски окръжен съд, като го ОПРАВДАВА по обвинението да е нарушил чл.150 от ЗДвП ОСТАВЯ в сила въззивната присъда в останалата и част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: