6 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София,28.10.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1721 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационната жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка" АД (н.), [населено място], срещу решение № 678 от 22.03.2019г. по в.т.д. № 608/2019 г. на Апелативен съд - София, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 789 от 08.04.2019г. по в.т д. № 608/2019г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 2319/20.11.2018г. по т.д. № 1348/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка" АД (н.), [населено място], срещу „Костенец - ХХИ" АД, [населено място], евентуален иск с правно основание чл. 59, ал.3 ЗБН за признаване за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на изявление за прихващане с вх. № 10509/ 03.11.2014г. за вземания в общ размер 13 268 732 евро, придобити от „Костенец - ХХИ" АД по силата на договор за цесия от 19.10.2014г. от „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.3, ал.3 вр.ал.2 и чл.59, ал.2 ЗБН. Касаторите - синдици твърдят, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че знание за неплатежоспособността на „КТБ” АД е налице за всички български граждани и търговци с обявяването на решението на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г., съгласно което в резултат на спиране на плащанията към клиенти, „КТБ” АД е поставена под специален надзор поради неплатежоспособност. В жалбата е посочено, че съдът е приел, че придобиването на вземанията по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН е станало на 03.12.2014г., на която дата са депозирани уведомлението за цесията и изявлението за прихващане в деловодството на банката. На ответника към момента на придобиване на вземанията е било известно спирането на плащанията от страна на банката, поставянето й под специален надзор, забраната да извършва свързаните с банковия лиценз дейности, спирането на изпълнението на всички задължения на банката, като не са съществували каквито и да е изгледи за преодоляване на финансовите затруднения. През периода на специален надзор банката не е функционирала като банка, което изключва предположение за нейното евентуално оздравяване. С оглед на това се извежда, че вземанията, с които е направено прихващането, са придобити от цесионера при наличие на знание у кредитора за неплатежоспособност на банката и следователно, направените прихващания се явяват относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността по силата на чл.59, ал.3 ЗБН. Едва в откритото съдебно заседание жалбоподателят поддържа и, че ответникът е узнал за констатациите по повод неплатежоспособността на банката, направени от УС на БНБ в доклад от 27.10.2014г., в който е подчертано, че след приключване на проверките се очаква да бъде отчетен отрицателен собствен капитал на банката. В доклада са посочени и конкретните действия, които предстоят да бъдат предприети, а именно отнемане на лиценза и подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Сочи се, че към 03.12.2014г. тези обстоятелства са известни на ответната страна, тъй като констатациите на надзорния орган са публично достъпни, поради което е налице знание по см. на чл.59, ал.3 ЗБН. Ответната страна по жалбата и по делото, „КОСТЕНЕЦ - ХХИ” АД, в писмен отговор оспорва жалбата. Излага доводи, че правно значимо за приложението на чл.59, ал.3 ЗБН е единствено и само знанието за настъпила неплатежоспособност, а не знанието за евентуална неплатежоспособност или за опасност от неплатежоспособност. Дори да се приеме, че у ответника е налице знание за опасност от неплатежоспособност на банката, вследствие на оповестяване на актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор, то това знание не е равнозначно на знание за настъпила неплатежоспособност на банката по см. на 59, ал.3 ЗБН. Следва да се държи сметка за разграничението, което законът прави между неплатежоспособност на банката, дефинирана в чл.36, ал.2 ЗКИ и опасност от неплатежоспособност, дефинирана в чл.115 от същия закон. С поставяне на банката под специален надзор на средностатистическия гражданин е станал известен единствено факта, че банката изпитва финансови затруднения, възникнали по разгласените от средства за масова информация обективни и субективни причини, но не и, че е в състояние на неплатежоспособност. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта за иска по чл.59, ал.2 ЗБН за произнасяне по въпроса: „Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: С въззивното решение е прието следното: С решение от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка „Корпоративна търговска банка" АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката; дейността на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност; отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет на банката; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. С решение от 06.11.2014г. на УС на БНБ е отнет лиценза на „Корпоративна търговска банка" АД за извършване на банкова дейност. С молба по чл.9, ал.1 ЗБН от 07.11.2014г. БНБ е поискала от СГС откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката, като отнемането на лиценза е вписано същия ден в търговския регистър. С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/ 2014г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка" АД с начална дата 06.11.2014г.; открито е производство по несъстоятелност; банката е обявена в несъстоятелност; прекратена е дейността на предприятието; прекратени са правомощията на органите на банката; постановена е обща забрана и запор върху имуществото й; банката е лишена от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. С влязло в сила решение № 1443 от 3.07.2015г. по т.д. № 2216/ 2015г. на Софийския апелативен съд решението на СГС е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е посочена датата 06.11.2014г. и за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014г. С молба от 03.11.2014г. „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД и „Костенец - ХХИ" АД съобщили на банката на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, че са прехвърлили по силата на договор за цесия от 19.10.2014г. на „Костенец - ХХИ" АД вземанията си, произтичащи от договори за банкови депозити или банкови сметки в общ размер 13 268 732 евро. Със същата молба „Костенец - ХХИ" АД е направило изявление за прихващане на основание чл.104, вр. чл.103 ЗЗД на придобитите от него вземания в размер на 13 268 732 евро срещу задълженията си към банката, произтичащи от договор за банков кредит от 23.03.2011г., договор за инвестиционен банков кредит от 28.03.2011г., договор за условен банков кредит от 20.01.2012г. и договор банков кредит от 8.10.2012г. За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение в частта, касаеща иска по чл.59, ал.3 ЗБН, съдът е заключил, че в конкретния случай към момента на придобиване на вземането ответникът не е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Счел е, че в настоящия случай вземанията на кредиторите „Българска индустриална и търговска корпорация'' АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД са били придобити от ответника на 03.11.2014г., като изявлението за прихващане е било отправено до банката на същата дата. Всички вземания срещу банката са били придобити от ответника преди датата на откриване на производството по несъстоятелност - 22.04.2015г. и изявлението за прихващане е било отправено до банката преди тази дата. Искането за откриване на производство по несъстоятелност е било заявено след извършване на прихващанията с молба, подадена от Българската народна банка на 07.11.2014г., към която е приложено решение № 138 от 6.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка" АД. На същата дата отнемането на лиценза е вписано в търговския регистър с вписване № 20141107140740. Въз основа на фикцията в чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ съдът е приел, че ответникът е узнал за отнемането на лиценза на банката за извършване на банкова дейност и искането за откриване на производство по несъстоятелност на 07.11.2014г. - след датите на придобиването на въпросните вземания и на отправяне на изявленията за прихващане до банката, което изключва наличието на знание в хипотезата на презумпцията на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Същевременно, въззивният съд е счел, че при липса на установена в специалния закон презумпция за неплатежоспособност на банката, в нито един момент от периода, започващ от деня на поставяне на банката под специален надзор и завършващ в деня на вписването в търговския регистър на решението за отнемане на лиценза за банкова дейност, не може нито да се твърди, нито да се приеме за логично, че участниците в гражданския оборот са знаели, че е настъпила неплатежоспособност на банката. В този смисъл на широката публика общоизвестен е станал единствено факта, че банката изпитва финансови затруднения, възникнали по разгласените от средствата за масово осведомяване обективни и субективни причини, но не и че е в състояние на неплатежоспособност. Апелативният състав се позовава на разграничението, което законът прави между неплатежоспособност на банката, както е дефинирана в чл.36, ал.2 от Закона за кредитните институции, и опасност от неплатежоспособност в дефиницията на чл.115 от същия закон. Нито в Закона за банковата несъстоятелност, нито в Закона за кредитните институции е установена презумпция за неплатежоспособност на банка, която да се прилага при откриване на производство по несъстоятелност на банка, като прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.608, ал.2 ТЗ е недопустимо. Смисълът, вложен в понятието „спиране на плащанията" в чл. 608, ал.2 ТЗ не се припокрива с този, вложен в същото понятие в разпоредбата на чл.116, ал.2 ЗКИ. В първия случай, спирането на плащането е обективно състояние, което е обусловено от обективна невъзможност за това - липсата на парични средства и краткотрайни бързоликвидни активи, а във втория - то не се дължи на такава невъзможност, а възниква по силата на административен акт на централната банка като предпазна мярка, целяща запазването на активите на банката в периода, в който предстои да бъде взето решение дали спрямо нея ще бъдат приложени оздравителни мерки или ще бъдат предприети прекратителни процедури. Предвид липсата на преки или косвени доказателства за наличие на изискуемото от правната норма знание на кредитора за неплатежоспособността на банката, т.е при липса на субективната предпоставка по чл.59, ал.3 ЗБН, е прието, че предявеният на това основание иск е недоказан. По релевирания правен въпрос: Отговор на поставения правен въпрос е даден с решение № 51/ 21.07.2020г. по т.д. № 3109/2018г. на ВКС, II т.о. и решение № 59/10.08.2020г. по т.д. № 1920/2018г. на ВКС, I т.о., който напълно се споделя от настоящия състав. Според него, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност” в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. По съществото на касационната жалба: С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, неоснователно е оплакването на касаторите, че към 03.11.2014г. - датата, на която е прието, че са придобити вземанията от лицето, извършило прихващането, е налице знание у него за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на „КТБ” АД под специален надзор по чл.115, ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ. В касационната жалба незаконосъобразността на извода на съда за липса на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН се извежда единствено от твърдението, че знанието за неплатежоспособност на банката се изразява в знание от страна на ответника на обстоятелствата, че банката е поставена под специален надзор, като е налице забрана да извършва свързаните с банковия лиценз дейности и е спряно изпълнението на всички задължения на банката въз основа на решението на УС на БНБ от 20.06.2014г. Във въззивната и касационната жалба липсва оплакване, че знанието за неплатежоспособност по чл.59, ал.3 ЗБН произтича от знание на ответника за констатирана неплатежоспособност на банката в публикуван на 27.10.2014г. доклад на УС на БНБ, поради което относно това твърдение не е налице и произнасяне от апелативния съд. В касационното производство това оплакване е въведено едва в проведеното открито съдебно заседание по делото. Доколкото преценката на ВКС относно правилността на обжалвания акт е лимитирана от направените оплаквания в касационната жалба, настоящият състав на ВКС не може да вземе предвид обстоятелства, на които касаторите се позовават след изтичане на законоустановения едномесечен преклузивен срок по чл.283 ГПК и които не са били предмет на въззивното производство. С оглед на това, че обжалваното решение в допуснатата до касационен контрол част е постановено в съответствие с отговора на поставения правен въпрос, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 678 от 22.03.2019г. по в.т.д. № 608/2019г. на Апелативен съд - София, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 789 от 08.04.2019г. по в.т д. № 608/2019г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 2319/20.11.2018г. по т.д. № 1348/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка" АД (н.), [населено място], срещу „Костенец - ХХИ" АД, [населено място], евентуален иск с правно основание чл. 59, ал.3 ЗБН за признаване за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на изявление за прихващане с вх. № 10509/ 03.11.2014г. за вземания в общ размер 13 268 732 евро, придобити от „Костенец - ХХИ" АД по силата на договор за цесия от 19.10.2014г. от „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.