Р Е
Ш Е Н И Е
№ 350
София, 15 октомври 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно
отделение, в съдебно
заседание на седемнадесети септември две
хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на
секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 381/2009 година.
Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане от осъдения Г. Ж. Д.
за възобновяване на внохд №172/2009 год. на
Старозагорски окръжен съд, по което с решение № 47/24.04.2009 год., е изменена
присъда № 566 от 12.12.2008 год. по нохд № 774/2008
год. на РС Г. Развити са алтернативните искания за оправдаване, отмяна на въззивното решение и присъда с връщане на делото за ново
разглеждане, или изменяване на решението с намаляване
размера на наказанието, като последното, не е подкрепено с конкретни доводи.
С присъдата по нохд № 774/2008 год. на РС Г.
Г. Ж. Д. е признат за виновен в това, че на 27.02.2008 год. в с. О., общ.
Гълъбово извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от
същия пол-Михалйово Т. Михайлов, като употребил за
това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 157, ал. 1 и чл. 54 НК
е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален “Общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 1 НК от наказанието е приспаднато времето,
през което Д. е бил лишен от свобода по взета мярка за неотклонение “Задържане
под стража”, считано от 27.03.2008 год.
В искането, изготвено лично от осъдения, е изразено недоволство от
съдебните актове, които са постановени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като съдилищата не са обсъдили възражението му срещу
предявеното обвинение, като са подложили доказателствената съвкупност на
едностранна оценка и възприели само тези от доказателствата, които подкрепят
тезата на обвинителната власт. По този начин е било накърнено правото на защита
на Д. , а липсата на съображения в мотивите на атакуваните съдебни актове по
направените от него възражения представлява липса на мотиви-основания за
възобновяване и отмяна по чл. 348, ал. 3, т.т. 1 и 2 НПК.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд осъденият и
защитникът му поддържат искането по основанията, посочени в него. В
допълнително представените писмени бележки защитникът на осъдения прави
собствен анализ на съвкупността от доказателства в подкрепа на виждането си, че
от фактическа страна обвинението не е доказано.
Прокурорът от ВКП намира основанията за възобновяване за несъстоятелни
и поради това изразява становище, че искането следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното:
Искането на осъдения Д. за възобновяване на производството по делото е
допустимо, защото е подадено от осъдения на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в
срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по
чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество, за неоснователно.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални
нарушения:
Те се мотивират с доводи, че въззивният
съд не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, извършил е неправилна
оценка на гласните доказателствени средства, като е ценил противоречивите
свидетелски показания само в частта им, обслужваща обвинителната теза,
игнорирал е нарушенията, допуснати на досъдебната
фаза на процеса, не е обсъдил доказателствата, оневиняващи подсъдимия, както и
не е отговорил на направените от защитата възражения.
Върховният касационен съд не намира за основателни
възраженията, че при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил
изискванията да извърши цялостна и всеобхватна проверка на събраните
доказателства и в резултат на това е стигнал до неверни фактически изводи по
отношение авторството на престъплението. Въззивният
съд е подложил на преценка годните доказателства и доказателствени средства, относими към установяване на правно-релевантните факти и е
изложил съображенията си за пълно споделяне на фактологията
на събитията, както е възприета от първата инстанция.
Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение във
фазата на досъдебното производство, ограничило
правото на защита на Д. са развити в посока, че са извършени
процесуално-следствени действия, при които той, в качеството си на обвиняем, не
е участвал.
Действително, преди привличането на Д. в качеството му на
обвиняем по досъдебно производство № 46/2008 год. на
РПУ- Г. на 27.03.2008 год. по реда на чл. 223 НПК пред съдия са били разпитани
на 21.03.2008 год. и 25.03.2008 год. свидетелите Т пострадалия М., но тези
процесуално-следствени действия са били повторени в присъствието на Д. и
защитника му на 29.04.2008 год., при които му е била осигурена възможността да
участва в разпитите на тези свидетели, да задава въпроси и да прави възражения
и по този начин да осъществи правото си на защита. Затова, този довод е
неоснователен.
Изводът на въззивната инстанция,
че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния
съд, не почива на недопустими предположения, а е резултат на съпоставянето на
гласните доказателства и на обективната и логичната им интерпретация. Съдът е
изпълнил процесуалните изисквания и е обосновавал кои доказателствени средства
поставя в основата на фактическите си изводи и защо, поради което оплакването
за избирателен подход към доказателствената съвкупност е неоснователно.
В изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите на присъдата
си противоречията в показанията на Михайлов, майката на пострадалия-свид. Вълканова и свидетелката К, пред които Михайлов
разказал за развилите се на 27.02.2008 год. събития и действията на Д. срещу
половата му неприкосновеност и показанията на свидетелите К, Х. , И. и Й. , на
които Д. се позовава в твърдението си за непричастност
в престъплението, като е дал вяра на първата група от свидетели, за което
подробно се е обосновал.
Независимо че Михайлов страда от умерена умствена
изостаналост, експертите от назначената съдебно-психолого-психиатрична
експертиза са дали заключение, че той е в състояние да дава по същество
достоверни показания за извършителя на деянието и да разбира важни значими
събития, това, което подсъдимият му е причинил. Показанията на този свидетел не
са единствените, на които съдът се е позовал в изводите си за авторството на Д.
в инкриминираното деяние, а е посочил и други доказателствени източници имащи
пряко или косвено отношение към предмета на доказване по чл. 102 НПК.
Установените от първоинстанционния
съд фактически положения и правни изводи са възприети изцяло от въззивната инстанция. Обясненията на Д. дадени за първи път
пред въззивния състав, с които е оспорил обвинението
не са разколебали вътрешното убеждение на съда за авторството и вината му в
извършените насилствени хомосексуални действия спрямо Михайлов, които изводи са
изградени след пълното, всестранно и обективно изследване на цялата доказателствена
съвкупност.
В съответствие с установените по делото факти, въззивният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 157 ал. 1
НК. Осъществени са двете форми на изпълнителното деяние, очертано в правната
норма - полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия
пол, чрез употреба на сила и заплашване.
Затова, Върховният касационен съд намира, че
Старозагорският окръжен съд не е нарушил закона и не е допуснал нарушения при
формиране на фактическите си изводи при изготвяне на решението, които да дават
основание за неговата отмяна или изменяване.
В искането за възобновяване не са изложени мотиви по основанието на
чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК,
а и в съдебното заседание пред настоящия съдебен състав не се излагат
съображения в негова подкрепа. Ето защо, този довод не може да бъде обсъждан, а
и нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3
от НПК въззивният съд не е допуснал, защото, при определения
за престъплението размер, в рамките на закона, наказанието съответства на
обществената опасност на конкретното деяние и на Д. като деец. С него, по
отношение на осъдения ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия. Ето
защо, алтернативният довод за явна несправедливост на наказанието се явява също
неоснователен.
Предвид
изложеното, Върховният касационен съд, в състав от трето наказателно отделение
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Г. Ж. Д. за възобновяване на внохд №172/2009 год. на Старозагорския окръжен съд и отмяна
/изменяване/ на постановеното по него решение № 47 от
24.04.2009 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: