Ключови фрази
Ревандикационен иск * съсобственост * предаване на владение * земеделски земи * доказателства * трансформация на правото на ползване в право на собственост * констативен нотариален акт * постройка * право на изкупуване от ползвател


3
решение по гр.д.№ 394 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е


№ 122

[населено място],18.03. 2011 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 394 по описа за 2010 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. П. срещу решение № 1481 от 23.11.2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, постановено по в.гр.д.№ 1075 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 663 от 13.03.2009 г. по гр.д.№ 9503 от 2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от Б. Н. П. срещу Н. И. К. и А. В. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: ПИ № 1355 по плана на новообразуваните имоти на м.”П.” в землището на[населено място] с площ по П. от 647 кв.м. при граници: ПИ № 1363, ПИ № 1356, път и ПИ № 1354.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Н. И. К. и А. В. К. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1017 от 12.11.2010 г. на ВКС по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали в производство по чл.108 от ЗС, касаещо земеделска земя, по което една от страните по делото се легитимира като собственик с решение на поземлена комисия /ОСЗ/, постановено по реда на ЗСПЗЗ, препис-извлечението от емлячния регистър е достатъчно доказателство затова, че е била спазена една от материалноправните предпоставки за издаване на административния акт- решение на поземлена комисия, а именно: този акт да е издаден в полза на лице, което е било собственик на земеделската земя към момента на нейното коопериране, или на неговите наследници/ настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, извлечението от емлячен регистър е достатъчно доказателство за установяване на правото на собственост на бившия собственик на земеделска земя пред поземлената комисия /сега общинска служба „З.”/. Поради това решението на ПК за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, издадено въз основа на извлечение от емлячен регистър, е материалноправно законосъобразно и като такова, заедно с приложената към него скица, има предвидения в чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ правен ефект- легитимира лиата, в чиято полза е постановено това решение, като собственици на земеделската земя, посочена в решението и има действието на констативен нотариален акт за собственост. Поради това, ако трето лице оспорва обективираните в това решение на ПК права, в негова тежест е да докаже, че притежава права, изключващи тези на лицето, в чиято полза е постановено решението на ПК. Ако третото лице не противопоставя права върху имота към момента на неговото коопериране /ако например е ползувател по пар.4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/, то въобще не може да противопоставя възражение, че наследодателят на ищците не е бил собственик на процесния земеделски имот към момента на включването му в ТКЗС. По иск предявен срещу него това лице може да се брани само с възражения, свързани с неговите права върху имота /например с правото да изкупи имота по реда и в сроковете на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/, които изключват правото на бившите собственици на възстановяване на собствеността върху този имот. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК, например решение № 709 от 10.12.2010 г. по гр.д.№ 1831 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че ищцата Б. Н. П. не е собственик на имота, тъй като постановеното в нейна полза решение на ПК било издадено само въз основа на извлечение от емлячен регистър, което не доказвало, че наследодателят й Н. В. К. /К./ е бил собственик на претендирания имот към момента на внасянето му в ТКЗС, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Тъй като по делото се налага извършването на нови процесуални действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд: Представеното по делото решение на ПК безспорно легитимира ищцата като собственик на процесния имот. Съгласно горепосочената задължителна практика на ВКС, в спорове като настоящия, в които ищците по делото се легитимират като собственици на основание решение на ПК, а ответниците претендират за собственост на основание придобиване по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, единственият относим към спора въпрос е: дали валидно е било трансформирано правото на ползване на ползувателите по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост, тоест дали на ответниците е било предоставено право на ползване по някои от актовете, посочени пар.63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, дали до влизане в сила на ЗСПЗЗ ответниците са построили върху имота сграда по смисъла на пар.1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и дали са заплатили имота в предвидените в закона срокове. В настоящия случай, за обстоятелствата дали разрешената и построена в имота сграда е била завършена към 01.03.1991 г., дали към този момент е представлявала сграда по смисъла на пар.1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и дали отговаря на техническите изисквания за сезонна или временна постройка, се налага изслушването и приемането на съдебно-техническа експертиза и събирането на други доказателства, след което съдът следва да се произнесе и по въпроса: дали тази сградата следва да отговаря на техническите изисквания за постройка /с оглед приетото от ВКС по все още нерешеното т.гр.д.№ 2 от 2011 г. на ОСГК на ВКС/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1481 от 23.11.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1075 от 2009 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.